Определение № 338 от 18.06.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. С., 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Р. Цв. К. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20261800600361 по описа за 2026 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против определение, постановено на основание чл.306,ал.1 т.1 НПК, след одобряван на споразумение по реда на глава ХХIX по НОХД № 93/026г. по описа на РС К..

По силата на обжалваното определение на основание чл. 343б, ал. 5 НК, съдът е осъдил подсъдимия С. А. И. да заплати в полза на държавата равностойността на товарен автомобил лек автомобил марка „Шкода“ модел „Йети” с рег. № ................, което не е собственост на същия.

Това определение е атакувано с жалба от подсъдимия И., чрез упълномощения от него защитник –адв. Б., като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

В жалбата се застъпва становище за прекомерност на всички санкции с наказателно правен характер, наложени със споразумението- наказанието лишаване от свобода, глоба, лишаване от право да управлява МПС, като отчитайки сумарният ефект и тежест на същите, се налага извода, че наложената наказателна санкция в пълен размер на стойността на управляваното МПС е явно несъразмерна с тежестта и обществената опасност на престъплението и личността на подсъдимия, и поради изключителната си 1 прекомерност има обратен ефект от преследваната от законодателя цел и не съответства на международните актове за защита на правата на човека, по които Р България е страна , а именно – Хартата за защита на правата на човека и ЕКЗПЧОС.

Защитникът се позовава на константната практика на Трети въззивен състав на СОС по дела със същия предмет.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваното определение, по силата на което подсъдимият И. е осъден да заплати пълната стойност на управлявания от него товарен автомобил, и вместо това въззивният съд да постанови присъждане на част от стойността на инкриминираното МПС, съответна на тежестта и обществената опасност на деянието и на дееца.

В съдебно заседание по същество на делото, упълномощеният от подсъдимия защитник адв. Б. поддържа жалбата, с изложените в нея оплаквания и доводи, като поставя особен акцент на незаконосъобразността на наложената мярка по чл.345б, ал.5 НК, с последици на конфискация. Видно от доказателствата по делото същата е в заначителна степен непропорционална спрямо доходите и имущественото състояние на подсъдимия, както и спрямо характера, тежестта и обществената опасност на престъплението.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият.

В последната си дума моли да бъде уважена жалбата, като се намали по размер наложената финансова санкция.

Представителят на СОП изразява становище в полза на потвърждаване на атакуваното определение изцяло.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, на заявените основания и след като на основание чл.314,ал.1 НПК осъществи самостоятелна цялостна проверка на атакувания с жалбата съдебен акт, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното.

Жалбата, по отношение на прилагането на разпоредбата на чл.343б,ал.5 НК е основателна.

Съществуват основания да бъдат споделени оплакванията в жалбата, за липса на пропорционалност спрямо тежестта на престъплението и личността 2 на извършителя, както и липса на съответствие с законодателството на ЕС, имащо задължителен характер, при налагане на допълнителната наказателна мярка по реда на чл.343б,ал.5 НК и осъждането на подс. С. И. да заплати равностойността на превозното средство в размер на 105 000 лева.

Това е така в зависимост от следните съображения, които съдът ще изложи поподробно по-долу:

Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Правото на ЕС:

На първо място следва да бъде посочено, че държавите-членки са задължени да прилагат Правото на ЕС винаги, когато действат в приложното му поле. Поради това следва преди всичко да бъде установено дали конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС. Това зависи от установяването на пряка или косвена връзка между националната правна уредба и съюзното право. Всяка вътрешна норма, която има отношение към обхваната/уредена от Правото на ЕС материя, попада в приложното поле на Правото на ЕС, респ. на Харта на основните права на Европейския съюз (вж. „Книга втора. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС /Приложно поле на Хартата/“, Проф. д.ю.н. А. С.).

Рамковите решения и директивите са актове на вторичното право на ЕС.

Задължителният характер на рамковите решения налага на националните органи, и по-специално на националните съдилища, задължението да тълкуват националното право в съответствие с тях (решение по дело C-105/03, т. 34).

Принципът за съответстващо тълкуване се прилага и за директивите, като изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение по дело C‑282/10, т. 27) Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, която съгласно член 14, параграф 1 заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от това рамково решение, са актове, приети в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Тези актове задължават държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и облаги, свързани с престъпления, с оглед по-конкретно да се улесни взаимното признаване на съдебни решения за конфискация по наказателни дела 3

(решение по съединени дела C‑767/22, C‑49/23 и C‑161/23, т. 72-73).

Член 2, параграф 1 от Рамковото решение задължава всяка държава членка да вземе необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средствата на престъплението и облагите от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги. С оглед разпоредбата на чл. чл. 14, пар. 1 от Директива 2014/42 дефинициите на понятията „конфискация“ и „средства на престъплението“ от Рамково решение 2005/212 се заменят с дефинициите от Директивата. Така съгласно чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления. Наред с това, съгласно чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42 „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление.

В конкретния случай с разпоредбата на националния закон - чл. 343б, ал. 5 от НК, се предвижда, че в случаите по ал. 1 - 4 съдът следва да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му. Всяко едно от престъпленията по чл. 343б, ал. 1 4 от НК, към които препраща и за които се прилага ал. 5 на тази разпоредба, предвижда наказание лишаване от свобода над една година, поради което отговаря на изискването на чл. 2, параграф 1 от Рамковото решение за размера на наказанието. На следващо място, моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по смисъла на чл. 343б, ал. 5 от НК, попада в обхвата на горепосочената дефиниция според чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 на понятието „средства на престъплението“, като в случая е без значение дали се касае за предмет или средство на престъплението по смисъла на българското право, тъй като съюзното право си служи със своя собствена терминология и именно тя е приложима по отношение на съюзните актове (само за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя категорично разбирането, че в хипотезите на чл. 343б, ал. 1 -4 от НК моторното превозно средство е предмет на престъплението). На последно място, разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК визира мярка, която попада в обхвата на дефиницията на понятието „конфискация“ според чл. 2, т. 4 от 4

Директива 2014/42, тъй като тази мярка се постановява от съд във връзка с престъпление и води до окончателно отнемане на имущество.

Обстоятелството, че по националното право конфискацията е отделен вид наказание и не е предвидена в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК по никакъв начин не променя горния извод, тъй като, както беше посочено, в случая релевантни са дефиницията и обхвата на понятието „конфискация“ според съюзното право - Директива 2014/42, а не според националния закон.

С оглед всичко гореизложено съдът приема, че чл. 343б, ал. 5 от НК засяга ситуации, които са свързани с обхвата на Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, поради което конкретното правно положение попада в приложното поле на Правото на ЕС предвид наличието на необходимата връзка между националната правна уредба и съюзното право.

След като конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС и случаят засяга норми на съюзното право, то същият на основание чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС попада и в нейното приложното поле. Съгласно чл. 49 § 3 от Хартата тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Тази разпоредба въвежда задължение за зачитане на принципа на пропорционалност на наказанията.

За да се приложи чл. 49 § 3 от Хартата, следва да се установи дали санкцията (в случая по чл. 343б, ал. 5 от НК) има наказателноправен характер по смисъла на Хартата. Съгласно практиката на СЕС за тази преценка са релевантни три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. решения по дела C‑617/10, т. 35 и C‑489/10, т. 37, C‑524/15, т. 26, C-537/16, т.

28). Разпоредбата на чл. 49 § 3 от Хартата се прилага не само към производства и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към производства и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, че са с наказателноправен характер (решения по дело C‑524/15, т. 30, и дело C-537/16, т. 32, касаещи анализа на наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими по аналогия и при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с 5 приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата).

По отношение на първия критерий (правната квалификация на нарушението във вътрешното право) в конкретния случай според националното право се касае за наказателно производство, но мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК не е изрично предвидена сред наказанията по чл. 37 от НК. Същевременно, тази мярка, без да е наказание, се налага във връзка с извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК и засяга вещи, послужили за извършване на такова престъпление. По отношение на втория критерий, а именно самото естество на нарушението, следва да се провери дали разглежданата санкция има репресивна цел, като наличието и на превантивна цел наред с репресивната не лишава санкцията от квалификацията й като наказателноправна санкция (така отново решения по дело C‑524/15, т. 31, и дело C-537/16, т. 33, касаещи анализа на наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта на чл. 50 от Хартата, но несъмнено приложими по аналогия и при анализ за наказателноправния характер на производства и санкции във връзка с приложимостта чл. 49, пар. 3 от Хартата). В конкретния случай мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК има репресивна цел. Действително, както вече беше посочено, тази мярка не е сред посочените наказания в разпоредбата на чл. 37 НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление. Същевременно обаче санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.