Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 04.08.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 227/2022
Вид
Решение № 151
Подписан
04.08.2023
В сила
18.12.2023
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Разлог, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200227 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д.К.Б., ЕГН*, от г.Б., у.

„Ц.К.“№20 против НП №22-3794-000036/18.03.2022 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „глоба" от 10.00 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, „глоба" от 10.00 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, „глоба“от 10.00 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и глоба от 20.00 лв., за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 20.02.2022 г. в 02:05 часа в г.Б. е извършена проверка на водач на л. а. „Т.К.“, с рег. №*.

По време на проверката е установено, че на у.„Н.Г.“ в района на кръстовище с у.„Х.Г.Д.“, с посока на движение от у.„Ц.И.А.II“ към у.„Ц.С.“, жалбоподателят управлява л.а „Т.К.“ с рег.

№*, собственост на Н.З. и след осъществено ПТП, не представя СУМПС и Контролен талон към СУМПС; свидетелство за регистрация на МПС; задължителна застраховка „ГО“ и ГТП.

На 20.02.2022 г. на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA акт №465275 за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.147, ал.1, т.3 от ЗдВП. Актът е съставен на място на нарушението, предявен е на жалбоподателя, но същият е отказал да го подпише. Актът е подписан от свидетеля С.С.Д..

Въз основа на АУАН серия GA акт №465275/20.02.2022 г. е издадено атакуваното НП №223794-000036/18.03.2022 г. С него на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба" от 10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, „глоба" от 10.00 лв. за нарушение на чл.

100, ал.1, т.2 от ЗДвП, „глоба“ от 10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и „глоба“ от 20.00 лв., за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Д.Д., св.Д. и св.К., които свидетелстват относно факта на извършената проверка, какво как са установили. Конкретно св.Д. и св.Д. сочат, че са подали светлинен и звуков сигнал на 1 жалбоподателя, но същият не се подчинил, а рязко увеличил скоростта на движение, вследствие на което се автомобилът се преобърнал. Жалбоподателят се намирал на предна лява седалка на управлявания от него л. а.. Полицейските служители след като му помогнали да слезе от автомобила, установили че миришел силно на алкохол. Поканили го да му направят тест за алкохол, както и да представи СУМПС и Контролен талон към СУМПС; свидетелство за регистрация на МПС; задължителна застраховка „ГО“ и ГТП, но жалбоподателят категорично отказал. Отказал да подпише и АУАН.

Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления, св. Д.,Д. и К. са установили нарушението и са очевидци на същото.

Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

Обжалваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице съгласно Заповед №8121з1632/02.12.2021 г.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен на място на произшествието, при спазване на изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна.

По нарушението в пункт 1 от НП, АНО на жалбоподателя е ангажирана и за адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната законова разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Д.Б., е управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като при поискване от контролните органи не е представил СУМПС и контролен талон към СУМПС или друг заместващ го документ. Горното се потвърждава от разпитаните свидетели-очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на адм. нарушение. С тези си действия жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна. Съдът приема административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за виновно осъществено от субективна страна, тъй като Д.Б. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, с глоба 10,00 лева се наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и 2 контролен талон. Доколкото предвидената за нарушение глоба е в абсолютно определен размер, безпредметно се явява излагането на съображения относно нейната индивидуализация.

Относно нарушението по пункт 2 и 3.

С разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, е създадено задължение за водачите на МПС при управление да носят в себе си свидетелство за регистрация на МПС, а разпоредбата на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, задължава водачите на МПС, при управление да носят документ за сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите за МПС. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, без да носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС, както и документ за сключена задължителна застраховка „ГО“. Това е достатъчно за да се приеме, че той е осъществил нарушението по чл.100, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП.

Наказващият орган е определил правилно и относимата санкционна норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП. Същевременно наказанието в тези норми е фиксирано и е "глоба" от 10. 00 лв.

Относно нарушението по пункт 4.

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдържа изискване: регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на ПС, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на ТИТС, съгласувано с министъра на ВР. Съгласно чл.181, т.1, пр. първо от ЗДвП, е предвидена АНО на собственика или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок ПС за технически преглед. т.е. тъй като в сочената като нарушена нормативна разпоредба /чл.147, ал.1 от ЗДвП/ не е регламентирано чие е задължението за представяне на МПС на технически преглед, последното следва да се изведе от изискването на санкционната разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП, а именно на собственика на МПС или конкретно длъжностно лице и именно защото водача на автомобила няма качеството на собственик или длъжностно лице, административно-наказващият орган правилно е посочил разпоредбата на така наречения общ текст по чл.185 от ЗДвП. Той се отнася за нарушения, за които не е предвидено друго наказание.

С оглед изложеното съдът счита, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

Съдът счита, че няма основание за отмяна на наложените санкции, като преценява, че 3 констатираните нарушения са установени правилно и са наказани законосъобразно с предвидената в закона по вид и размер санкция, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, за което е представен списък. С оглед изхода на делото, съдът намира искането за неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №22-3794-000036/18.03.2022 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на Д.К.Б., ЕГН*, от г.Б., у.„Ц.К.“№20, е наложено адм. наказание: „глоба" от 10.00 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, „глоба" от 10.00 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, „глоба“ от 10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и глоба от 20.00 лв., за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.К.Б., ЕГН*, от г.Б., у.„Ц.К.“№20, за присъждане на сторените по делото разноски.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4