Решение № 928 от 15.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500064 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на И. И. Ж.,ЕГН-********** чрез назначеният му особен представител адв.Н. Г. против решение № 732/20.02.2024г.,постановено по гр.д.№ 5460/21г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.в частта му,с която е осъден И. И.

Ж.,ЕГН-**********,о т гр.А. да заплати на М. С. С.,ЕГН-**********, от гр.К. сумата от 1750лв.– главница по договор за заем от 04.06.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2021г.до окончателното изплащане на вземането,и обезщетение за забава/законната лихва за период от 05.09.2018г до 29.03.2021г.,в размер на 455,48лв.;в частта,с която е осъден И. И. Ж.,ЕГН-********** да заплати на М. С. С.,ЕГН-********** сумата от 475лв. – неплатена сума по запис на заповед от дата 25.01.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2021г.до окончателното изплащане на вземането,и обезщетение за забава/законната лихва за периода от 10.04.2018г.до 29.03.2021г.,в размер на 143,02лв.,както и в частта му,с която е осъден И. И. Ж.,ЕГН-**********,да заплати на М.

С. С.,ЕГН-**********,сумата от 600лв.– неплатена сума по запис на заповед от дата 18.12.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2018г.до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забава/законната лихва за период от 30.03.2018г.до 29.03.2021г.,в размер на 182,50лв.,а също и в частта за разноските.

В жалбата се твърди,че решението в атакуваната му част е неправилно и 1 незаконосъобразно по съображения,изложени в нея,поради което се иска и отмяната му.

Постъпил е писмен отговор от особения представител на въззиваемата М. Г.-адв.Д.З. със становище за допустимост и основателност на въззивната жалба и неправилност и незаконосъобразност на решението.

Останалите въззиваеми-М. С. С.,В. П. Ж.,Д. Л. Х. и М. И. Ж. не са изразили становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното осъдително спрямо нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от М. С.

С.,ЕГН-********** против В. П. Ж.,ЕГН-**********,М. И. Ж.,ЕГН-**********,Д. Л.

Х.,ЕГН-**********,М. Г.,родена на *****г.и И. И. Ж.,ЕГН-**********,всички като наследници на И. Т. Ж.,ЕГН-**********,починал на ******г.,с правно основание чл.240 от ЗЗД,вр.чл. 86 от същия закон, и чл.535 от Търговския закон, във връзка с чл.506 от ТЗ вр.чл.86 от ЗЗД.

Твърденията в исковата молба са за сключен между ищеца и наследодателя на ответниците И. Т. Ж. неформален договор за заем на пари от 04.06.2018г.,по силата на който М. С. предал на И.Ж. в заем сумата от 7000лв.при уговорка същата да бъде върната до 04.11.2018г.За получаването на сумата И. Ж. издал разписка,представена по делото с исковата молба.

Отделно от това ищецът твърди,че със запис на заповед от

25.01.2018г.,наследодателят И. Ж. се задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца 1900лв.,с падеж на плащането на 10.04.2018г.,както и че със запис на заповед от 18.12.2017г.,Ж. се задължил безусловно и неотменимо,без протест и разноски,да заплати на ищеца 2400лв.,с падеж на плащането на 30.03.2018г.Въпреки многократните покани,Ж. не платил нищо от трите дължими суми.И. Ж. починал на *****г.,като наследството му било открито след датите на падеж на задълженията.И. Ж. бил наследен от наследниците си по закон-съпруга В. Ж. и три деца,М. Ж.,И. Ж. и Л. Ж.,като последният починал в хода на производството и на свой ред бил наследен от съпругата си М. Г. и сина си Д. Х.Ищецът е претендирал всеки от ответниците да му заплати съответната част от всяко вземане съобразно квотата си в наследството на И. Ж., обезщетение за забава в плащането в определен размер от датата на падежа на всяко задължение до датата на подаването на исковата молба,и законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 30.03.2021г. до окончателното изплащане на всяко вземане.

С решението си първостепенният съд е приел,че исковете са основателни по отношение на всички наследници на И. Ж.,с изключение на Д. Х.,тъй като той няма 2 качеството на наследник на баща си,съответно на дядо си поради направен отказ от наследството на Л. И. Ж.

Във въззивната жалба се възразява,че не е установено дали е налице приемане на наследството на И. Ж. от жалбоподателя,което е и в основата на ангажиране отговорността на наследника към задълженията на праводателя.

Приемането на наследството е безусловна предпоставка за ангажирането на отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения.В случая,за да се уважат исковите претенции по отношение на жалбоподателя И. Ж.,следва да се установи,че същият е приел наследството от баща си И.Ж.

Начините за приемане на наследство са посочени в чл.49 и чл.51 от ЗН.Те включват приемане на наследството по опис (чрез писмено заявление-чл.49,ал.1 от ЗН),чрез конклудентни действия (чл.49,ал.2 от ЗН),или по предвидената в чл.51 от ЗН процедура.

Кредиторът,който претендира,че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си,следва да докаже,че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в закона начини.Това задължение в случая е указано на ищеца М. С. от въззивния съд с определение № 1512/19.05.25г.

Пред ПдРС е представена справка от 06.07.23г.с изх.№ 26057,от която се установява,че в особената книга на ПдРС не се открива вписан отказ или прием на наследство от И. И. Ж.,следователно,за ищецът остава в доказателствена тежест да установи,че въззиваемият И. Ж. е приел наследството от баща си И. Ж. с конклудентни действия.Въпреки предоставената му възможност,ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока.Т.е.С. не е доказал нито изричното,нито с конклудентни действия приемане на наследството от И. Ж.,нито е поискал от съда по реда на чл.51,ал.1,изр.2 от ЗН да се определи срок на наследника,в който същият да заяви дали приема или се отказва от наследството.

От друга страна приемането на наследството от И. Ж. по реда на чл.51 от ЗН е и неприложимо,дори и ищецът да бе поискал определяне на срок.Това е така,доколкото И. Ж. е представляван в производството от особен представител.Според практиката на ВКС в производството по чл.51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 от ГПК,както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник“,които предполагат назначаване на особен представител.Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството,доколкото това зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.Ето защо в конкретния казус спрямо И. Ж. не може да се приложи реда на чл.51 от ЗН.

Предвид изложеното въззивната инстация приема,че неправилно районния съд е уважил претенциите на ищеца по отношение на жалбоподателя И. Ж.,тъй като не се доказа в производството същият да има качеството на наследник на И. Ж. и съответно не следва да се ангажира отговорността му за поемане на задълженията на починалия наследодател И Ж.

3

Поради горното решението в атакуваните му части следва да се отмени,като вместо това се постанови друго,с които да се отхвърлят претенциите на М. С. С. против И. И. Ж.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 732/20.02.2024г.,постановено по гр.д.№ 5460/21г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.в частта му,с която е осъден И. И. Ж.,ЕГН-**********,от гр.А. да заплати на М. С. С.,ЕГН-**********, от гр.К. сумата от 1750лв.– главница по договор за заем от 04.06.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2021г.до окончателното изплащане на вземането,и обезщетение за забава/законната лихва за период от 05.09.2018г до 29.03.2021г.,в размер на 455,48лв.;в частта,с която е осъден И. И. Ж.,ЕГН-********** да заплати на М. С. С.,ЕГН-********** сумата от 475лв. – неплатена сума по запис на заповед от дата 25.01.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2021г.до окончателното изплащане на вземането,и обезщетение за забава/законната лихва за периода от 10.04.2018г.до 29.03.2021г.,в размер на 143,02лв.,както и в частта му,с която е осъден И.

И. Ж.,ЕГН-**********,да заплати на М. С. С.,ЕГН-**********,сумата от 600лв.– неплатена сума по запис на заповед от дата 18.12.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2018г.до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забава/законната лихва за период от 30.03.2018г.до 29.03.2021г.,в размер на 182,50лв.,и в частта му,с която е осъден И. И. Ж.,ЕГН-**********,от гр.А. да заплати на М. С. С.,ЕГН-**********, от гр.К. сумата от 877,17лв.разноски по делото пред първата инстанция,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. С.,ЕГН-********** от гр.К. искове да бъде осъден И. И. Ж.,ЕГН-********** да заплати на ищеца следните суми:

-1750лв.– главница по договор за заем от 04.06.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2021г.до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забава/законната лихва за период от 05.09.2018г до 29.03.2021г.,в размер на 455,48лв.;

-475лв. – неплатена сума по запис на заповед от дата 25.01.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2021г.до окончателното изплащане на вземането,и обезщетение за забава/законната лихва за периода от 10.04.2018г.до 29.03.2021г.,в размер на 143,02лв.;

-600лв.– неплатена сума по запис на заповед от дата 18.12.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2018г.до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забава/законната лихва за период от 30.03.2018г.до 29.03.2021г.,в размер на 182,50лв.

Решението в необжалваните му части е влязло в законна сила.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5