Решение № 2695 от 31.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2695 гр. Пловдив, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330112337 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Р. И. срещу ОДМВР Пловдив. Твърдят се незаконосъобразни действия на служители на ОДМВР Пловдив, причинили вреди на ищеца, а именно: 1)незаконосъобразна проверка за алкохол и наркотици, осъществена на 17.05.2023г. около 21:45ч. в гр. ***;

2)незаконосъобразно фактическо и юридическо задържане за срок до 24 часа, осъществено от 21:45ч. на 17.05.2023г. до 11:30ч. на 18.05.2023г., със заповед за задържане по чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР; 3)незаконосъобразен обиск по реда на чл.80 ЗМВР въз основа на проверката и задържането, извършен на същата дата – 17.05.2023г.; 4)незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл.171,т.1, б. „б“ от ЗДвП, извършено също на 17.05.2023г., като заповедта за отнемането на СУМПС е отменена като ПАМ с Решение № 656/19.01.2024г. по адм. д. № 1370/2023г. по описа на АС Пловдив; 5)незаконосъобразни действия на служителите на ОДМВР Пловдив, изразили се в задължаването на ищеца да плати разноските за експертиза на дадените кръв и урина, за да му бъде върнато СУМПС, въпреки отмяната на тази принудителна административна мярка от съда, като плащането било извършено на 25.01.2024г. Твърди се още, задържането и обискът да били извършени във връзка с ДП № 329/17.05.2023г. по описа на 01 РУ на ОДМВР - Пловдив.

Ищецът излага следните твърдения за причинени неимуществени вреди, вследствие на горните действия: начинът на живот на И. се е променил осезаемо в негативна посока. Освен срама и унижението, изпитани от ищеца по повод неоснователното му задържане пред приятелите му без вина и започването на наказателното преследване срещу него, бил подложен и на 1 съществени затруднения в ежедневните му дейности, свързани с придвижването му до дома и работата. Ищецът чувствал срам, унижение и безсилието пред несправедливостта да бъде считан за виновен до доказване на противното, че е шофирал след като е употребил наркотични вещества и то в малко населено място като ***. Пред очите на приятели и колеги бил задържан с косвеното обвинение, че е наркотично зависим и употребява упойващи вещества. Описаните събития се развили броени дни преди да му се роди дете. На 28.05.2023г. се ражда първото дете на ищеца - *** ***.. Стресът да бъде в ареста, да е лишен от СУМПС и да е заклеимен" като присъпник и наркозависим в момент, когато се очаква да му се родите дете бил голям удар за него и близките от семейството му. През последните дни от бременността на съпругата му не е бил в състояние да и осигури нормалните грижи и чувство за сигурност. Семейството на ищеца е трябвало да живее в постоянен срам, притеснение и стрес, че ако се наложи спешно посещение на лечебно заведение, не биха могли да стигнат максимално бързо до болница. След раждането на детето, Р. И. продължава да е лишен от правото на управлява автомобил без да е привлечен като обвиняем, като по този начин не е бил в състояние да прибере родилката и детето от болницата при тяхното изписване, а е трябвало да търси транспорт и да обяснява защо му е отнето СУМПС. Тези обстоятелства не се променили и в следващите осем месеца. При всяко посещение на болница (педиатър) е трябвало да бъдат ангажирани близки за транспорт, доколкото в такситата не било предвидено поставяне на детско столче (кош). Започнал да се придвижва с таксита и градски транспорт, което му причинило неудобство в ежедневието и при организирането на почивка.

През дългия период на наказателното производство чувствал тревога и стрес.

Конкретно твърди да претърпял нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, неудобство, за които иска осъждането на ответника да му плати обезщетение от общо 4 000 лв. (1000 лв. по т.1, 1500 лв. по т.2 (1000 лв. за фактическото задържане и 500 лв. за юридическото задържане), 500 лв. по т.3 и 1000 лв. по т.4); Иска се осъждането на ответника за заплащане и на имуществени вреди в общ размер на 456,92 лв. (38 лв. - платена такса вземане на проба кръв и 418.92 лв. платени разноски за експертиза.

Ответникът възразява, че исковете не следва да се гледат по реда на ГПК, защото съставлявали твърдения за административна дейност, но съдът счита, че вече има произнасяне по определя н е на компетентен съд с Определение № 3616/10.07.2025г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 1625/2025г. Не може да има недопустимост на производство при спор за компетентност между съдилищата, което би означавало отказ от правосъдие.

На следващо място, ответникът оспорва исковете по основание и размер, намира ги за недоказани. Алтернативно оспорва иска за неимуществени вреди, като намира размера им за завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.

По-конкретно по иска за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. счита 2 същия за неоснователен, като намира, че вредите не са в причинна връзка с действията на разследващите органи, които действали в рамките на своите правомощия. По отношение на следващия иск за 1000 лв. за фактическо задържане и 500 лв. за юридическо задържане, както и още 500 лв. за извършен обиск, намира ги за недоказани, като счита, че се претендират вреди от административен акт. Същите са възраженията и по отношение на иска за неимуществени вреди за отнето СУМПС. Също така счита за недоказани твърдения за емоционални преживявания, стрес, затруднения в придвижването. Същото становище застъпва и по отношение на иска, свързан със заплатените разходи. Счита, че не е допустимо за изпълнението на задължение, което е законово предвидено, да се претендира обезщетение по ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 172а, пр. 1 от ЗДвП разходите за изследване във връзка с употреба на наркотични вещества са за сметка на лицето, за което е установена такава с тест. Намира ал. 2 на същата норма за неприложима в случая, тъй като счита, че освен липсата на установена употреба на наркотични вещества следва да е налице още едно кумулативно обстоятелство, а именно пробата да е некачествена, невалидна или състоянието на лицето да не позволява извършване на проверка с технически средство или тест. Сочи също, че в ал. 3 изрично се предвижда, че до заплащане на тези разходи СУМПС не се връща на собственика. Ето защо счита, че не е налице първата предпоставка на отговорността по чл.2 ЗОДОВ.

При уважаване на иска под евентуалност моли за присъждане на намален размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за намаляване на разноските за адвокатски хонорар. Прави също и възражение за изключителна вина на пострадалия, а при евентуалност - за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за основателността на който следва да са настъпили следните юридически факти: образувано и в последствие прекратено наказателно производство спрямо ищеца, по повод на което е било осъществено противоправно поведение от съответните държавни органи, в причинна връзка с противоправното поведение и с прекратеното наказателно производство за ищеца да са настъпили сочените имуществени и неимуществени вреди.

Вината на съответните държавни органи, в смисъла на носене на съответната отговорност, се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция. Прави се и възражение от ответника с правна квалификация чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ.

За установяване на фактическата обстановка, съдът се основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели: П.С. – колега на ищеца и И.И. – майка. Свидетелските показания се приеха за достоверни като последователни, непротиворечиви и съответни по между си и подкрепени от писмените доказателства. Въпреки близката роднинска връзка на свидетелката И. с ищеца, не се откриха конкретни прояви на заинтересованост 3 в показанията й, а същите кореспондират с останалия доказателствен материал. Показанията на св. С. не се опровергаха от изисканата от ответника справка за трудови договори на ищеца.

Установява се от представеното по делото досъдебно производство № 329/2023г. по описа на Първо РУ на МВР-Пловдив, че на 17.05.2023г .ищецът бил проверен за употреба на алкохол и наркотици с техническо средство, като същото отчело положителен резултат за наркотици - амфетамин. С оглед установеното, на ищеца било иззето СУМПС със заповед за прилагане на ПАМ. Ищецът дал проба от кръв и урина за изследване наличие на наркотични вещества, след което бил задържан за срок до 24 часа, с издаване н а заповед за задържане. На ищеца бил извършен обиск по време на задържането му. Било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, по което ищецът не бил привлечен като обвиняем, макар да бил призован в тази връзка. На 22.11.2023г. била извършена експертиза по досъдебното производство, ко я т о дала заключение, че не е установено съдържание на наркотични вещества в организма на ищеца. С оглед това обстоятелство досъдебното производство било прекратено. С влязло в сила решение на АС-Пловдив била отменена наложената на ищеца ПАМ отнемането на СУМПС.

Установява се от показанията на майката на ищеца и на св С., че за да бъде върнато СУМПС на ищеца, се нал ожило да заплати разноските за взетата проба и извършената експертиза. От приложените платежни нареждания се потвърждава, че ищецът платил следните суми: - 38 лв. за такса за взимане на кръвна проба и 418,92 лв. – разноски за експертиза на 25.01.2024г.

От така установените факти се прави извод за незаконосъобразни действия на органите на МВР по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ. Във връзка с извършената на ищеца И. проверка било образувано досъдебно производство, което било прекратено с извод за липса на престъпление. Макар ищецът да не бил привлечен като обвиняем, именно той търпял неблагоприятни последици от действията на МВР, насочени към разследване и установяване на престъпления - задържане, обиск, отнемане СУМПС за повече от 7 месеца.

Съгласно задължителните указания на петчленен състав на ВКС и ВАС, произнесъл се по подсъдността на настоящото дело, касае се не за отделни действия на органите на МВР като административна дейност, а за съвкупност от действия, осъществени във връзка с правозащитната функция на МВР, насочена към разкриване на престъпления и установяване извършителите. С прекратяване на досъдебното производство се стига до извод за незаконосъобразност на всички извършени спрямо ищеца действия във връзка с досъдебното производство, независимо дали са извършени в рамките му или непосредствено преди и след него.

В тази връзка незаконодъобразни действия се явяват задържането, обиска и отнемането на СУМПС. Последното действие дори е признато за незаконно на отделно основание - чрез решение на АС-Пловдив - Решение №656/19.01.2024г. по адм. дело №1370/2023г.

За задържането следва да се посочи, че в случая е налице само 4 юридическо такова, тъй като е издадена заповед за задържане. Лицата може да търсят обезщетение за вреди от фактическо задържане, само ако са били задържани без издаване на заповед за задържане или за времето, в което фактически са били задържани, до издаването й. В случая се претендират вреди едновременно от юридическо и фактическо задържане за един и същ времеви период, съвпадащ с издаването на заповедта и освобождаването. Ето защо за този период е налице юридическо задържане, обхваното от заповедта, което поглъща фактическото. Поради изложеното за факическото задържане не се дължи отделно обезщетение. Искът в частта за вреди от фактическо задържане в размер на 1000 лв. подлежи на отхвърляне, а вредите от задържане следва да се преценяват в рамките на претенцията за юридическо задържане. Неоснователно е възражението на ответника, че не се дължи обезщетение и за юридическото задържане, тъй като заповедта за задържане не е била оспорена. Това възражение би било относимо, ако заповедта за задържане съставляваща акт на административна дейност на органите на МВР, обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В случая обаче се касае за вреди от незаконна наказателно преследване по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в рамките на което е издадена заповедта за задържане, като част от правозащитната функция на органите на МВР. Ето защо независимо дали е оспорено отделно или не, задържането е незаконосъобразно и за него се дължи обезщетение заради резултата от досъдебното производство.