Решение № 1788 от 30.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1788 гр. Варна, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря ЦветЕ.на Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100502491 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Т. Г. М. против Решение № 262367 от 26.07.2021 година, постановено по гр.дело № 12 490/2020 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е постановил, че разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както и в частта, с която М. е била осъдена да заплаща сумата от 190 лева месечен наем на М. за ползването на семейното жилище в ***, считано от влизане на решението в сила.

В жалбата се излага, че решението в атакуваните му части се явява неправилно и противоречи на наличните доказателства.Според въззивницата поведението й е било безукорно и вина за разстройството на брачния съюз има единствено М..Сочи, че е била обект на психически тормоз, като именно в тази насока са разпитаните по делото свидетЕ..Излага още, че имота е бил придобит на различни основания от нейни родственици и следователно размера на наема се явява силно завишен.Твърди, че атакуваното решение е взето без да се съобразят доказателствата по делото и моли то да бъде отменено.Настоява, че вина за разтрогване на брачния съюз има единствено М., както и че наема следва да бъде изчислен по различен начин върху 1/12 ид. част от жилищната сграда и 5 / 36 ид . части от дворното място.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна – К. А.. М., чрез адв.В. излага, че жалбата се явява неоснователна и моли решението де бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивница е редовно призована, явява се лично и с адв.Р., която поддържа въззивната жалба.

1

Адв.В., която представлява въззиваемата страна – К. А.. М., явяващ се също лично, моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС съдебното производство е било образувано по предявен от Т.

Г. М., ЕГН **********, против К. А.. М., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 49, ал.3 СК, с които се иска да се прекрати сключения между тях на 30.11.1994 г. граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на К. А.. М., ЕГН **********, както и иск с правна квалификация чл. 53 СК, с който се иска да се постанови след прекратяване на брака Т. Г. М. да носи фамилното име Х.; иск с правно основание чл. 56 СК за предоставяне ползване на семейното жилище, находящо се в *** на Т. Г.

М., ЕГН **********

Също в този процес са били предявени и насрещни искове от страна на М. против ищцата, с правна квалификация чл. 49, ал.3 СК, с които се иска да се прекрати сключения между тях на 30.11.1994 г. граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Т. Г. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 56 СК за предоставяне ползване на семейното жилище, находящо се в *** на К. А.. М., ЕГН ********** и иск с правно основание чл. 57, ал.2 СК предявен в условията на евентуалност в случай, че се предостави ползването на семейното жилище на Т. Г. М., ЕГН ********** последната да бъде осъдена да му заплаща месечен наем в размер на 200 лева.

Съгласно твърденията в исковата претенция на М. става ясно, че брачния съюз между страните датира от 30.11.1994 година, като от него те нямат родени деца.Ищцата сочи още, че М. е станал изключително агресивен от няколко години, че злоупотребява с алкохол и и че започнал да й забранява да осъществява срещи със свои близки - децата, внуците, нейни познати.Също според ИМ в последните три години това му поведение се е превърнало в ежедневие наред със заплахи и обиди. Посочва, че на 08.03.2020 г. е осъществено от съпруга й спрямо нея физическо насилие и това се е повторило на 09.05.2020 г., когато му е потърсила сметка за липсваща парична сума. Твърди, че е подала молба за защита от домашно насилие като към датата на депозиране на исковата молба спрямо ответника има издадена заповед. Моли за уважаване на исковите претенции.

От фактическа страна по делото не е спорно между страните, а и съдът приема, че бракът между тях е бил сключен на 30.11.1994 година, съгласно Удостоверение издадено от Община Варна.

Приложени са и писмени документи, според които от дома на М.и е била отнета сумата от 37 000 лева, наследствени пари на Т.М..

Също е видно, че органите на МВР са предупредили М., че против него има издадена Заповед за защита от 12.08.2020 г., с която е постановено да се въздържа от домашно насилие, но не му забранено да живее в къщата. Приети като писмени доказателства са сведения на Т.М., с която заявява, че не е ограничавала достъпа.

Също като писмено доказателство е приет Протокол за полицейско 2 предупреждение от 20.10.2020 година, от което е видно, че Т.М. е предупредена да не извършва самоуправни действия по отношение на имот, находящ се в *** като всички въпроси да се решават по законов ред.

Налична е и издадената против М. Заповед за незабавна защита, издадена от 12.08.2020 г. по гр.д. № 9188/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна, с която е постановено К.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и заповед за незабавна защита от 11.06.2021 г. по гр.д. № 7951/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна, с което М. е задължен да се въздържа от домашно насилие и му е забранено да приближава на по-малко от 100 м. Т. Г. М..

Пред въззивния съд бе прието нововъзникнало писмено доказателствоРешение № 1165 от 16.09.2021 година, по гр.дело № 7951/2021 година, от което е видно, че съдът е отхвърлил искането на М. за налагане на мерки по ЗЗДН.

От н.а. за дарение на недвижим имот от 13.12.2000 г., издаден от нотариус с рег. № 194 в НК и район на действие Районен съд – град Варна е видно, че К. А.. М. и Л. В. О. даряват на внука си Д. А.ов А., действащ чрез баща си А. К. А.ов жилищна сграда и гараж, находящ се в *** като К. А.. М. си запазва правото пожизнено и безвъзмездно да ползва дарените недвижими имоти.

Като писмени доказателства по делото са приети удостоверения за вписвания относно К.М. и Т.М., както и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.12.2009 г. и два нотариални акта за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 31.05.2019 г. се установява, че К.М. и Т.М. се разпореждат със свой недвижим имот, придобит по време на брака чрез покупко – продажба като даряват по ½ идеална част от поземления имот на Г. Д. Я. и Е. Д. Р. и 25 кв.м. идеални части от построената едноетажна жилищна сграда на Г. Д. Я. и 68 кв.м. идеални части от построената едноетажна жилищна сграда на Е. Д. Р. като от нотариалните актове от 31.05.2019 г. е видно, че страните в настоящото производство си запазват правото на ползване върху ½ ид.ч. от дворното място и 93 кв.м. идеални части от едноетажната жилищна сграда.

Приет е още и н.а. за дарение от 27.06.2019 г. съобразно които Е. Д. Р. дарява на сестра си Г. Д. Я. 47 кв.м. идеални части от едноетажната жилищна сграда, находяща се в ***.

Приета по делото е съдебно оценителна експертиза, относно недвижимия имот, находящ се в ***, от която се установява, че стойността на месечния наем е в размер на 380 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетЕ. по двама на всяка от страните. От показанията на свидетеля М. Б. С. се установява, че познава Т.М. от преди 40 години, както и К.М. след като двамата са сключили брак. Твърди, че има пряк поглед върху брачните им отношения, тъй като поне веднъж седмично им гостува. Заявява, че в началото отношенията им били много добри, но от 4-5 години нещата не потръгнали и тя спряла да ходи, защото Т. й сподЕ.ла, че К. й забранява да се 3 събира с приятелки. Заявява, че пред нея не са се карали, когато е била на гости, а са отивали в друга стая и след това ищцата се е връщала разплакана.

Разказва за случай през лятото на 2020 г., когато тя била на двора и Т. се появила плачейки, посочвайки, че пак са имали големи разправии. Посочва, че проблемите между съпрузите започнали след като прехвърлили къщата на дъщеря й. Заявява, че ответникът не искал да вижда дъщерите на Т. и нейните роднини. Твърди, че знае за инцидент, който се е случил лятото на 2020 г., а именно че К.М. е влизал в къщата въпреки че имал забрана и изнасял вещи, но подробности не знае. Посочва, че миналата година август Т. и казала, че я е страх да преспи в къщата, тъй като се страхува от К.. Уточнява, че къщата е прехвърлена преди 2-3 години, а тя самата последно е посещавала Т. и К. преди две години за последно.

От показанията на свидетелката П. Х. В. се установява, че познава страните в производството като уточнява, че с К.М. се е запознала в последствие след сключването на граждански брак с Т.М.. Твърди, че отношенията им отначало са били добри, но в последствие след като Т.М. решила преди 3-4 години да прехвърли наследствения си имот, започнали дразгите между съпрузите. Посочва, че проблемът се корени в това, че К.М. не разрешава Т. да се вижда с децата си, нито те да ги посещават, нито тя да ги посещава. Твърди, че Т. е под постоянен тормоз като тези факти, ги знае от съпругата. Знае за караница между съпрузите от 2020 г., когато нейната дъщеря, която работи и живее в чужбина, им била на гости. Последното продължило 5-10 минути, тъй като К.М. направо ги изгонил. П. В. не е била свидетел на тези обстоятелства, а знае затова от Т.М.. Твърди, че миналата година е имало инцидент, при който съпругата е дошла при нея разплакана и е помолила да остане. След това са се обадили на дъщеря й и са повикали полиция. Повече относно този случай не знае. Свидетелката посочва, че през ден се вижда с Т., а с К. – рядко, тъй като той работи. Уточнява, че инцидента от миналата година с децата на Т. се е случил през август 2020 г. Тогава се е настъпила и случката, когато Т. е отишла разплакана при свидетелката.

От показанията на свидетеля Л. А. М. – брат на К.М., се установява, че един път е виждал съпругата му Т. и няма наблюдения относно брачните им отношения. Посочва, че от колеги, който живеят около страните са му казвали, че имат хубав брак. Това се е потвърждавало и от брат му, с когото са поддържали връзка по телефона. Твърди, че брат му в момента живее при него. Посочва, че причина за влошаване на отношенията им е извършеното дарение в полза на дъщерите на М. през март 2020 г. Заявява, че брат му няма къде да живее, а имотът на *** е на сина му и първата му жена. Той е дарен от баща r;.

От показанията на свидетеля А. К. А.ов – син на К.М.. Твърди, че страните са в брак от 1992-1993 г. като не са имали кавги и разправии, а са в отлични отношения. Посочва, че баща му в момента живее при брат си.

Заявява, че причина за настоящото дело за развод, е извършеното преди една година прехвърляне на къщата на дъщерите на Т. и оттам са се влошили отношенията им. Заявява, че на *** живее той, синът му, сестра му и майка му. Уточнява, че жилищната постройка е 52 кв.м., а дворното място е 170 4 кв.м.

При тези данни , ВРС е заключил, че вина за разтрогване на брачния съюз имат и двете страни, а по отношение на семейното жилище е уважил искането на М., като я е задължил да изплаща наем на М., в размер на 190 лева.

Виждането на ВОС е следното:

В конкретния случай, като основание за разтрогване на брака първата съдебна инстанция е отчела, че се касае за несходство в характерите на двамата съпрузи – обстоятелство достатъчно, за да бъде прекратен брачния съюз.Отчетено е също и това, че бракът не отговаря на минималните изисквания, както и че фактическото разделяне между страните окончателно е предрешило края на брачния съюз.От наличните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че и двамата съпрузи – и това правилно е отчетено от ВРС, са отдавали приоритет на собствените си разбирания и желание за развитие на брачната връзка, като не са съумЕ. да изгладят противоречията си и не са положили и минимални усилия за консолидация на семейството. Не е бил постигнат разумния компромис между тях, за да бъде заздравена връзката, дори и в името на спокойните им старини, а напротив – ежедневието им се е характеризирало в напрежение и недоверие.Несходството в характерите, което настоящата инстанция възприема като причина за прекъсването на връзката се дължи и на двамата съпрузи, не само на въззивницата или на въззивника.В този смисъл никои от тях не е положил, не е сметнал за нужно, минималните усилия за изглаждане на противоречията, напротив – взаимните обвинения са ескалирали и са довЕ. до нагнетяване на напрежението, превръщайки го в ежедневие и до фактическата раздяла.