Решение № 365 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. П., 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500444 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 596/13.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20225220101603 по описа за 2022 г. на Районен съд – П. е осъден ответникът Р. Д. Г. – П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**0 да заплати на ищцата С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. О." №** сумата от 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, затруднения и дискомфорт в резултат от трудова злополука, настъпила на 28.01.2022 г., изразяваща се в притискане/смачкване на показалеца на лявата ръка, ведно със законната лихва върху главницата от 28.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 111,71 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 8 000,00 лева до предявения размер от 10 000,00 лева и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 1 111,71 лева до предявения размер от 4 050,00 лева. Със същото решение Р. Д. Г. – П. (РДГ – П.) е осъдена да заплати на С. Ц. сумата от 389,11 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 370,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 347,24 лева. С решението С.

Ц. е осъдена да заплати на РДГ – П. сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника РДГ – П., с която се решението се обжалва в частта, с която са уважени исковите претенции и е осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 8 ,000,00 лева – неимуществени вреди и са присъдени разноски. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и необоснованост в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Намира, че съдът неправилно бил приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, към който препраща разпоредбата на чл. 212 от КТ, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съответно присъдената сума счита за завишена. Счита, че съдът не е взел предвид всички обстоятелства и доказателства, свързани с конкретно претърпените от ищцата вреди, както и тяхното значение за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото ищцата е напълно възстановена, а лечението и възстановяването й са били без усложнения.

Сочи, че съгласно заключението на вещото лице ищцата е претърпяла найсилни и особено интензивни болки по време на инцидента и непосредствено след него при оказване на медицинска помощ и предприетите инвазивни мероприятия, но те са били за изключително кратък период от време, а последващите болки след обездвижване на пръста били временни, леки и преходни. Намира, че от показанията на свидетелката П. не се установявало ищцата да е изпитвала болки след инцидента, доколкото е посочила единствено, че не се чувствала добре. Счита, че съдът е игнорирал противоречията между показанията на свидетелката Ц. – дъщеря на ищцата, и приетата по делото СМЕ относно обстоятелството за какъв период от време след инцидента ищцата е изпитвала болки, като не била взета предвид заинтересоваността на тази свидетелка от изхода на делото. Намира, че в противоречие със събраните доказателства съдът е отчел проведени рехабилитационни процедури от ищцата, доколкото такива не са твърдени от нея. Сочи, че не са представени и доказателства в тази насока, а от показанията на свидетелката Ц. се установило, че въобще не е провеждала такива процедури. Не бил отчетен и начинът на получаване на травмата, както и това, че към датата на увреждането ищцата е била на 53 години, в активна трудоспособна възраст и в добро здраве, което след датата на инцидента се влошило, но имало временен характер. След използвания отпуск за временна нетрудоспособност същата се е завърнала на работа при ответника, където работела и към настоящия момент. Намира, че възстановяването на ищцата е протекло гладко и без усложнения, като е изпитвала дискомфорт и неудобства при своето битово и хигиенно обслужване за около 45 дни, които се състояли в това да запази превръзката на пръста суха и чиста. Сочи, че съобразно приетата СМЕ към момента ищцата е с напълно възстановен захват на лявата ръка. Според ответника, съдът не отчел и продължителността на болничния престой, който бил 5 дни за периода 28.01.2022 г. - 01.02.2022 г., както и това, че ищцата е нарушила болничния режим на лечение, тъй като през това време неколкократно е посещавала работно си място, входирала документи и е провеждала разговори с колеги. Въпреки, че ищцата е следвало да бъде в болница, същата е посетила работното си място и е изпълнявала трудова дейност – завеждала е в деловодната система възражения срещу поставените на нея и на свидетелката П. оценки за работата. Намира, че след като лично е завела в системата тези документи, то обосновано може да се направи извод, 2 че ищцата не е изпитвала силни болки и страдания, докато го е правила.

Поради това счита, че съдът неправилно не е приел възраженията на ответника, като счита, че тези обстоятелства имат значение при преценката на силата и интензитета на изпитваните от ищцата болки и е следвало да бъдат отчетени при определяне на обезщетението. Освен това, при определяне на размера на обезщетението, съдът не се бил съобразил и със съдебната практика по подобни случаи, която макар и незадължителна, следвало да ползва като ориентир. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се намали размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съответно редуциране и на присъдените разноски. Претендира присъждане на разноски пред въззивния съд. С въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищцата С. Ц. – адвокат Н. Я., с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

С Разпореждане № 738/15.07.2024г. по настоящото дело, въззивната жалба е оставена без движение за уточняване от страна жалбоподателя до какъв размер се обжалва обезщетението за неимуществени вреди и поконкретно до какъв размер счита, че следва да се присъди обезщетението.

С молба от 26.07.2024г. жалбоподателят е уточнил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди следва да възлиза на сумата от 2 500,00 лева, която намира за достатъчна за репариране на вредите.

Отправя искане обжалваното решение, да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата от 8 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над 2 500,00 лева до присъдения размер от 8 000,00 лева.

В частите, с които е осъден ответникът РДГ – П. да заплати на ищцата С.

Ц. сумата от 1 111,71 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане и са отхвърлени исковите претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 8 000,00 лева до предявения размер от 10 000,00 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 1 111,71 лева до предявения размер от 4 050,00 лева, като необжалвано, решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения и тези, изложени в подадено по делото писмено становище. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, представя писмено 3 становище, с което оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и представените писмени становища и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.

И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. О." №** против Р. Д. Г. - П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**0. В исковата молба ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение при ответника, на длъжност „старши специалист - деловодител“. Твърди, че на 28.01.2022 г. около 17,10 часа, при излизане от работа, на входа, претърпяла трудова злополука, изразяваща се в притискане/смачкване на показалеца на лявата й ръка от входната врата. Още същата вечер постъпила по спешност в „МБАЛ П.“ АД, където й поставили диагноза S66.3 „Травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“ и започнало лечение.

Травматичното увреждане довело до временно разстройство на здравето за период от 95 дни и й причинило болки, страдания, затруднения и дискомфорт, които оценява на сумата от 10 000,00 лева. Твърди, че с Разпореждане № 4 от 11.02.2022 г. инцидентът бил признат за трудова злополука по смисъла на чл.

55, ал. 2 от КСО. Сочи, че в резултат от обжалване от работодателя на издадения й болничен лист № Е20220217369 от 01.02.2022 г., не й било изплатено обезщетение за временна неработоспособност, поради което е оставена без средства да се лекува. Поради това й били причинени имуществени вреди в размер на 5 400,00 лева, равняващи се на четири брутни работни заплати. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000,00 лева - обезщетение за претърпените в резултат от трудовата злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 5 400,00 лева – представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от неизплатено обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът РДГ – П. е подал писмен отговор, с който излага аргументи за неоснователност на исковите претенции, като ги оспорва по основание и размер. Намира, че не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, тъй като Разпореждане № 4 от 11.02.2022 г., за признаване на злополуката за трудова, било обжалвано и към този момент не е влязло в сила. Сочи, че с Решение № 1012-12-92.3/22.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - П. производството по разглеждане на жалбата е спряно до приключване на образувано друго административно производство, имащо съществено значение за спора. На следващо място оспорва твърдението на ищцата травматичните увреждания да са довели до временно разстройство на здравето й за период от 95 дни, тъй като издадените болнични листове за временна неработоспособност на ищцата с № 20220217369 от 01.02.2022 г. и № Е20221451183 от 04.04.2022 г. били обжалвани от работодателя и не са влезли в сила, поради което липсвали 4 доказателства за временна неработоспособност на ищцата. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като обезщетението за временна неработоспособност не се дължи от работодателя, а от общественото осигуряване, като работодателят би следвало да изплати единствено разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила и обезщетението по общественото осигуряване, в случай че обжалваните болнични листове бъдат изцяло или частично потвърдени. Оспорва претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на четири брутни работни заплати, тъй като според болничните листове ищцата е била във временна неработоспособност общо 95 дни и не й е било изплатено трудово възнаграждение за три, а не за четири месеца. В случай, че искът бъде уважен, моли да бъде прихванато евентуално изплатеното на ищцата обезщетение по общественото осигуряване. Намира иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за недоказан, поради липсва на доказателства за конкретните търпени от ищцата болки и страдания. Оспорва същата да е търпяла такива с такъв интензитет, тъй като на 31.01.2022 г., въпреки предписания й болничен режим, е посетила сградата на РДГ - П. и е входирала в деловодната система заявление с вх. № РДГ09-00726/31.01.2022 г., а на 01.02.2022 г. отново е посетила сградата на работодателя, като е подала заявление за получаване на обезщетение за причинени имуществени вреди и болничен лист и е престояла повече от един час. Отделно намира, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критериите за справедливост, установени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като моли при определянето му да се вземе предвид поведението на ищцата през периода. Претендира разноски.