Протокол № 71 от 24.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 71 гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500401 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателите Г. Д. Р. и АС. Д. Р., редовно призовани, не се явяват.

Не се явява и пълномощникът им адвокат Р. Н. АП..

За ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, законен представител не се явява. Явява се пълномощника - адвокат ВЛ. Й.

Д., редовно упълномощен от първата инстанция.

Адв. Д.– Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение №260018 от 18.01.2021г., постановено по гр.д.№849/2020г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените от Г. Д. Р., ЕГН ********** и АС. Д. Р., ЕГН ********** и двамата от с.*** против 1

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори ***, искове за заплащане на всеки един от ищците на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 24000лв. за причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени морални болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната баба ***, настъпила при пътно- транспортно произшествие на 02.04.2015г. в с.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на произшествието- 02.04.2015г. до окончателното й изплащане.

Осъден е Г. Д. Р. Г. Д. Р., ЕГН ********** и АС. Д. Р., ЕГН ********** и двамата от с.***, да заплатят на„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори ***, сторените по делото разноски в размер на 250лв.- депозит за вещо лице и 30лв.- депозит за свидетели.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Р. и АС. Д. Р., чрез пълномощника им адв.А..

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в разрез с материално и процесуалните норми.

В тази връзка се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че по установените факти и обстоятелства по делото не може да се приеме, че в конкретния случай не следва да се прави изключение от ограничението на ППВС №4 от 1961г. и ППВС №5 от 1969г., поради което на ищците не следва да се присъжда обезщетение за претърпените имуществени вреди. Съответно, се визира ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК но ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в цитираните погоре постановления с изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които справедливо да бъдат обезщетени.

Твърди се, че от събраните делото доказателства по един безспорен начин се установява изключително силна емоционална връзка, надхвърляща 2 по интензитет и времетраене нормално присъщите родствени връзки, традиционни за българското общество. В този смисъл се сочи, че в процесния случай претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди се установяват от разпитаните по делото свидетели, които са имали пряко наблюдение и лични възприятия за отношенията между баба и внуци, а така също и върху състоянието на ищците след смъртта на баба им. Според свидетелите тези взаимоотношения винаги са били изключително близки и емоционалната връзка, взаимна обич и привързаност между тях е била много силна. Тази привързаност и тъга не е затихнала с многото години след смъртта, като свидетелите установяват честото посещение на гроба на баба им и тежкото състояние, което още ги е обзело.

Визира се, че установените по делото близки отношения нямат нищо общо с традиционните с българското общество.

Приема се, че смисълът на Тълкувателното решение е изрично поставено в него изискване за именно такива изключения, които да са различни от обичайните житейски ситуации. В тази връзка се счита, че именно в ромската общност тази емоционална връзка е изключително много по- силна между тях, поради начина на живот, сплотяващата ги ситуация, в която са принудени да живеят, бит, поминък, обичаи, нрави и т.н.

Счита се, че въззивният съд следва да извърши обстойна проверка на събраните по делото доказателства, обстойно и всеобхватно да бъдат анализирани свидетелските показания и счете, че между починалата и ищците е съществувала здрава, продължителна и емоционална привързаност, обусловила и установената тежест на понесени вреди, чиято продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 от ЗЗД.

Моли се съдът да счете, че не е ограничен от предвидения в текста максимален размер на обезщетението, така както възразява ответната страна.

В този смисъл се цитират Директиви и решение на СЕС.

Приема се, че съобразявайки характера, силата на интензитета и изключителната продължителност на търпените от ищците болки и страдания след смъртта на баба им, се моли съдът да счете, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е по 24000лв. на всеки един от 3 ищците, като следва да бъде уважен изцяло.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се уважат субективно съединените искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени от ищците против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и за двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса-„Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

В същият се счита, че подадената жалба е неоснователна.

Приема се, че ищците не попадат в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение. В тази насока са изложени подробни съображения в насока неоснователност на наведените доводи във въззивната жалба.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Адв. Д. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

4

Адв. Д. : - Ув. окр. съдии, моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Изложил съм подробни мотиви в подкрепа на нашето становище, най-главното от което е, че по делото не се доказаха наличие на изключителни обстоятелства, които да налагат присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на ищците, доколкото съгласно приложимото ТР № 1 по тълкувателно дело №1/2016 г. на Общото събрание на наказателни, граждански и търговски колегии. Единствено при наличието и доказването на специални обстоятелства, които са довели до наистина необичайни връзки между починалото лице и ищците бе могло да се претендира такова обезщетение. В случая, както съм посочил, самият факт, че всичките 8 внуци на починалата плюс зет й претендират обезщетения, а отделно от това нейните деца са получили вече такова, води до извода, че такива обстоятелства няма, а те не са доказани. Няма как житейски да се получи така че за всички осем внуци да са налице по- специални обстоятелства.

Доказаните отношения между починалата и ищците са обичайните за българското семейство. Обичайно е възходящите от втора линия да помагат за отглеждане на внуците си. Обичайно е и те да ги посещават, да им ходят на гости. По никакъв начин това не се отличава от нормално стичащите се такива отношения и това изрично е указано в самото тълкувателно решение. В този смисъл моля да се произнесете и да потвърдите първоинстанционния съдебен акт.

Съдът счете делото за разяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА устните състезания.

СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до 23.07.2021 год.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:52 часа.

Председател: _______________________

5

Секретар: _______________________

6