Решение № 803 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501232 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от Е. Б. С. И С. Х. С., чрез адв. И., срещу действията на ЧСИ Янкова, рег.№ 719 - насочване на изпълнението върху Едноетажна полумасивна ЖИЛИЩНА сграда, с площ от 45.2 кв.м. и полумасивна ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 6.1 кв.м., построени в УПИ IV – 335, кв.170а, съгласно Удостоверение за търпимост УТ 18-59 от 28.02.2022 година, при граници : улица, УПИ -334, УПИ V 336.

В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се обръща внимание, че Длъжниците не притежават друг имот, освен този и че е нарушена нормата на чл.444 т.7 от ГПК, т.е. е нарушена несеквестируемостта.

С нарочен отговор Банката - Взискател, „ДСК“ АД моли съдът да остави жалбата без уважение, като излага нарочни мотиви в тази насока.

В мотивите си ЧСИ Янкова сочи, че жалбата се явява изцяло неоснователна, т.к. изпълнителното действие е съобразено със закона и съдебната практика.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

По молба на взискателя – „Банка ДСК“ АД, на базата на изп.лист против Длъжниците С. Х. С. и Е. Б. С. е започнало изпълнително производство за сумите, както следва: 36 085.86 лева – неиздължена Главница по Договор за ипотечен кредит; Сумата от 2 210.12 лева – дължима лихва;

Сумата от 768.07 лева – деловодни разноски.

1

От Договор за ипотечен кредит става ясно, че Банката е отпуснала кредит в полза на Длъжниците за закупуване на имот: Провадия, ул. „ Желез Йорданов „ 113, представляващ парцел 335, с включено в него Дворище от 500 кв.м.

Описа и оценката, както и публичната продан са били проведени, като за купувач на имота е била обявена Банката – Взискател.

Продължаването на изпълнението, предвид наличието на сума за погасяване е дало основание на ЧСИ да го насочи към построените в процесния имот, именно Едноетажна полумасивна ЖИЛИЩНА сграда, с площ от 45.2 кв.м. и полумасивна ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 6.1 кв.м., построени в УПИ IV – 335, кв.170а, съгласно Удостоверение за търпимост УТ 18-59 от 28.02.2022 година, при граници : улица, УПИ -334, УПИ V 336.

По делото е приложено и Решение № 50 от 12.02.2026 година, по гр.дело № 11/25 година на ПРС, съобразно което се обявява за относително недействитнелна по отношение на Банката – Взискател извършеното с н.а.

49/2022 година разпореждане с имота от страна на Длъжниците, в полза на техния син – Е. Б. С..

Горното е дало основание на Банката – Взискател да поиска насочване на изпълнението и върху описаните по горе две сгради.

Жалбата е неоснователна!

Разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК създава забрана изпълнението да бъде насочено върху имот и / или ценност, които има характеристиките на несеквестируем. Също закона обаче и то в нормата на чл.445 ал.1 ГПК предвижда отпадане на несеквестируемостта, тогава когато изпълнението е насочено върху вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Независимо от твърденията, че жилището е единствено за Длъжниците, в конкретната хипотеза последните не могат да се ползват от закрилата на чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост и съображенията са следните:

Отчуждавайки несеквестируем свой имот ( н.а.49/2022 година), Длъжниците сами се лишили от него и от привилегията на чл.444 т.7 ГПК.

При разпоредителното действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава, че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен - в тази връзка настоящия съд се позовава на константната практика на ВКС по въпроса: Решение № 11/07.02.2007 г. по гр. дело № 1090/2005 г. на ВКС, II ГО, Решение № 565/31.07.2006 г. по гр. д. № 71/2005 г. на ВКС, II ГО). Отделно от горното с постановените по реда на чл. 290 ГПК – решение по гр. д. № 1294/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 100/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 1236/2009 г. на ВКС, ІV г. о., е уеднаквена съдебната 2 практика, като е прието, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него. Когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за нормалното му съществуване. След уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД ( виж.

Решение № 50 от 12.02.2026 година, по гр.дело № 11/2025 година на ПРС) и с връщането на имуществото в патримониума на Длъжника, се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост (в този смисъл са: решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1294/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 357/11.05.2010 г. по гр. д. № 100/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 855/04.12.2003 г. по гр. д. № 123/ 2003 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 399/27.05.2004 г. по гр. д. № 668/2003 г. на ВКС, ІІ ГО и др.).

Поради изложеното, съдът приема, че дори и да е била налице, несеквестируемостта на описаните недвижими имоти е отпаднала за жалбоподателите – Е. С. и С. Х., който не могат да противопоставя успешно възражения в тази връзка.

По отношение на С. Е. Б.:

Жалбата е подадена и от името на С. Б., без същия да притежава качеството на страна в процеса. Видно е от материалите по делото, че с отмяна на извършеното в негова полза разпореждане с недвижимия имот, процесната недвижимост се връща в патримониума на неговите родители, последните Длъжници в настоящото производство. Лицето С. Б. не е страна в процеса, нито притежава, нито е заявил качеството си на трето лице, нито има данни да е заварен в имота, за да упражни правото си жалба и то в изпълнителния процес, където не е конституиран като страна. Ето защо и по тези съображения съдът приема, че жалбата му се явява недопустима и в тази част производството следва да се прекрати.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 18 592 от 08.06.2026 година, в 3 частта, предявена от Е. Б. С., ЕГН ********** и от С. Х. С., ЕГН **********, чрез адв. И., против действията на ЧСИ Янкова, рег.№ 719 - насочване на изпълнението върху следните недвижими имоти: Едноетажна полумасивна ЖИЛИЩНА сграда, с площ от 45.2 кв.м. и полумасивна ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 6.1 кв.м., построени в УПИ IV – 335, кв.170а, съгласно Удостоверение за търпимост УТ 18-59 от 28.02.2022 година, при граници : улица, УПИ -334, УПИ V 336.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба Вх.№ 18 592 от 08.06.2026 година, в частта, предявена от С. Е. Б., ЕГН **********, чрез адв. И., против действията на ЧСИ Янкова, рег.№ 719 - насочване на изпълнението върху следните недвижими имоти: Едноетажна полумасивна ЖИЛИЩНА сграда, с площ от 45.2 кв.м. и полумасивна ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 6.1 кв.м., построени в УПИ IV – 335, кв.170а, съгласно Удостоверение за търпимост УТ 18-59 от 28.02.2022 година, при граници : улица, УПИ -334, УПИ V 336 и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази му част.

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване по отношение на жалбоподателите Е. Б. С., ЕГН ********** и от С. Х. С., ЕГН ********** и е окончателно; Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването по отношение на С. Е. Б., ЕГН ********** пред състав на Апелативен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4