Определение № 223 от 18.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. София, 18.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002102323 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. С., чрез адв. Ц. против решение № 66/10.02.2023 г. по в.гр.д. № 317/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 172/10.02.2022 г. на Районен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 2028/2021 г. в частта, с която е изменен на основание чл.59, ал.9 СК определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на същия съд, режим на лични контакти на детето Х.

К.ов С., родено на 21.12.2017 г. с бащата К. Г. С., както следва: за период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение бащата ще осъществява лични отношения с детето пред всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., като на основание чл.59, ал.8, т.1 и т.2 СК това ще става в Контактен център към Центъра за обществена подкрепа – гр.Велико Търново, намиращ се в гр.В.Търново, ул. „Симеон Велики“ № 4, в присъствието на социален работник или психолог, а след изтичане на този период – през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като детето ще се взема и връща от бащата в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – гр.Велико Търново, намиращ се в гр.В.Търново, ул. „Симеон Велики“ № 4.

Исковете по чл.132 и чл.131 СК за лишаване, съответно ограничаване на родителски права по отношение на детето Х. К.ов С., предявени от М. М. Я.

1 срещу К. Г. С., са отхвърлени като въззивното решение не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че с определения от съда ограничен режим на лични контакти на бащата с детето, въззивният съд на практика е ограничил родителските му права, въпреки че не са налице основанията на чл.131, ал.1 СК и че определеният режим на лични отношения не е в интерес на детето.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен материалноправен въпрос, който преформулиран от настоящия съдебен състав се свежда до въпроса за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.59, ал.9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС – ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г.

Ответницата М. М. Я. не е депозирала отговор на касационната жалба.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което на основание чл.59, ал.9 СК вр. чл.127, ал.2 СК е изменен първоначално определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Районен съд Велико Търново, режим на лични контакти между детето и бащата, в насока ограничаването му, въззивният съд е приел, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, че предвид особеностите в характера на ответника, установеното от него трайно поведение в неизпълнение на режима на лични отношения и неефективността на предоставената му до момента психологическа помощ за разрешаване на конфликта му с ищцата и създаване на практики за сътрудничество, в интерес на детето е този режим да бъде ограничен за определен период от време – за три месеца, през който период детето следва да се наблюдава дали успява да преодолее натрупаната тревожност от противопоставянето между родителите 2 си и дали бащата има воля да преустанови практиката си да изгражда отрицателен образ на майката пред него, като след изтичането на този срок, на бащата и детето следва да се предостави възможност за по-пълноценно и самостоятелно общуване, а именно през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като е постановено детето да се взема и връща от бащата отново в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – гр.Велико Търново. Извън посочените дни от месеца, други периоди или дни, в които бащата да може да вижда и взема детето, вкл. през официални празници, през лятото или на лични празници на детето или родителя, съдът не е определил. Видно от данните по делото, родителите не са изслушани на основание чл.59, ал.6 СК нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по повдигнатия от касатора и преформулиран от съда материалноправен въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.59, ал.9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права за проверка.

При извършената служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изслуша и двамата родители, съгласно чл.59, ал.6 СК, при спор за родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по тези дела, поради констатираното противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. и с т.1от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/10.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 317/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

У К А З ВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. по сметка на ВКС, като при неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на IV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4