Решение № 343 от 08.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Козлодуй, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20251440101271 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй 3321, представлявано от Изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев, против С. Б. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Козлодуй, обл. Враца, ..........., и поС.ен адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ..........., представляван в процеса по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК от назначения особен представител – адвокат Д. Н. З. от Адвокатска колегия – Враца.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парични вземания на ищеца, за които по ч.гр.д. № 200/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2025 г., както следва:

Сумата в размер на 928,35 евро (деветстотин двадесет и осем евро и 35 евроцента), представляваща равностойността на 1 815,70 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането – представляваща главница за доставена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ) за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот: апартамент № 13, находящ се в гр.

Козлодуй, ........., с абонатен номер 587;

Сумата в размер на 106,63 евро (сто и шест евро и 63 евроцента), представляваща равностойността на 208,55 лева – представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главниците по отделните месечни фактури за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г., изчислена от датата на падежа на всяко месечно задължение до 1 датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.02.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е енергийно предприятие, притежаващо валидна лицензия за пренос на топлинна енергия и извършващо продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. Козлодуй при публично известни Общи условия, одобрени от регулаторния орган.

Твърди се, че ответникът е битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ за топлоснабдявания имот в гр. Козлодуй, ..........., с открита партида с абонатен № 587. За процесния отоплителен сезон от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г. дружеството реално е доставило топлинна енергия до абонатната станция на сградата в режим на етажна собственост.

Дяловото разпределение е било извършено от избрания от етажната собственост търговец по чл. 139б от ЗЕ – „ДАЛСИЯ“ ООД (с предходно наименование „Бруната България“ ООД). Тъй като за имота на ответника не е бил осигурен достъп за отчет на индивидуалните прибори, начисляването на топлинната енергия за отопление и топла вода е извършено съобразно действащата нормативна уредба и изготвената изравнителна сметка. Твърди се, че въпреки изпратената покана за доброволно плащане задълженията не са погасени. Поради това ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 200/2025 г. на РС – Козлодуй и издадена заповед за изпълнение. След като заповедта не е била връчена лично и е приложена процедурата по чл. 47, ал. 5 от ГПК, с Определение № 678/15.07.2025 г. по ч.гр.д. № 200/2025 г. на кредитора са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяване на установителен иск. Претендира се признаване на вземането за установено и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете производства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адвокат Д. Н. З., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Оспорва се фактическата доставка и реалното ползване на топлинна енергия в процесния имот за посочената стойност. Оспорват се изчисленията на топлинния счетоводител „ДАЛСИЯ“ ООД при разпределението на енергията за „сградна инсталация“ и „общи части“, като се настоява за доказване на надлежно решение на общото събрание на етажната собственост. Релевира се възражение за липса на надлежно лично връчване на изравнителните сметки на ответника, което го било лишило от възможност за рекламация. Оспорва се приложимостта на представените от ищеца Общи условия от 2009 г. с оглед последващите изменения в енергийното законодателство след 2019 г.

Оспорват се едностранно съставените от ищеца счетоводни справки и акцесорната претенция за мораторна лихва.

В проведените по делото открити съдебни заседания процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове, представя доказателства и моли същите да бъдат уважени изцяло с присъждане на направените разноски по списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника поддържа възраженията от писмения отговор и моли исковете да бъдат отхвърлени.

2

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно процесуалната допустимост на предявените искове:

По силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за установяване на вземането се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. От приложеното ч.гр.д. № 200/2025 г. по описа на РС – Козлодуй се установява, че на 17.02.2025 г. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу С. Б. С. за процесните суми. На същата дата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Връчването на заповедта на длъжника не е могло да бъде осъществено лично или чрез трето лице на поС.ния и настоящия му адрес, поради което е приложена процедурата по чл. 47, ал. 5 от ГПК. С Определение № 678/15.07.2025 г. по ч.гр.д. № 200/2025 г., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения преклузивен срок, с надлежно довнесена държавна такса. Налице е пълна идентичност между страните, основанието и претендираните размери на вземанията в заповедното и исковото производство. Следователно предявените установителни искове са процесуално допустими.

По материалноправната легитимация и възникването на облигационната връзка:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат дължимите суми за доставената топлинна енергия. По силата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на битови клиенти се извършва при публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, преди ДКЕВР). В съответствие с трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд (в т.ч. Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.), облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди възниква по силата на закона при присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа и одобряване на Общите условия, без да е необходимо сключването на отделен индивидуален писмен договор с всеки отделен етажен собственик.

От приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице Т. А. се установява безспорно, че процесният имот – апартамент № 13, находящ се в гр. Козлодуй, ........., се намира в сграда в режим на етажна собственост, захранена с топлинна енергия от Абонатна станция № 867. Имотът е с отопляем обем по проект от 166 куб. м. В ищцовото дружество е открита и се води партида с клиентски абонатен № 587 на името на ответника С. Б. С..

Липсата на изрично оспорване на вещните права върху имота в отговора на исковата молба, съчетана с официалната справка от Национална база данни 3

„Население“ за настоящия адрес на ответника в същия имот от 1997 г., потвърждава пасивната материалноправна легитимация на С. Б. С. като битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Неоснователно е възражението на особения представител за неприложимост на Общите условия на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-001/19.01.2009 г. на ДКЕВР и публикувани в печата през април 2009 г. От приетите по делото писмени доказателства (уведомително писмо и Решение № ОУ-4/10.07.2025 г. на КЕВР) се установява, че административната процедура по одобряване на актуализираните Общи условия на дружеството е приключила едва на 10.07.2025 г. Следователно за процесния период от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г. действието на Общите условия от 2009 г. не е било преустановено и същите са обвързвали валидно страните в правоотношението.

Относно реалната доставка, измерването и начина на дялово разпределение:

От приетите отчетни формуляри и заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че през процесния период до Абонатна станция № 867, захранваща .., е доставяна топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Общото количество топлинна енергия е измервано с търговски топломер в абонатната станция, който е преминал задължителните метрологични проверки, удостоверени със Свидетелство за проверка № 23-05-08-15/18.05.2023 г. и последващо Свидетелство № 25-05-31-1/22.05.2025 г., издадени от акредитирана лаборатория към „АКВА БИЛДИНГ - сървиз“ ЕООД, със заключение за пълно съответствие със стандартите.

Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата е извършвано от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – „ДАЛСИЯ“ ООД (с предходно наименование „Бруната България“ ООД), въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост и сключени договори за извършване на услугата дялово разпределение (Договор № ТС-029/26.08.2004 г. и последващ Договор № 4163/07.09.2023 г.).

По отношение на индивидуалното потребление в процесния апартамент № 13: експертизата и приложените писмени доказателства (констативни протоколи от 17.05.2024 г. и 30.05.2024 г.) установяват по несъмнен начин, че на двете определени от топлинния счетоводител дати за годишен отчет в имота на ответника не е бил осигурен достъп за отчитане на индивидуалните прибори и водомера за топла вода.

При неосигурен достъп за отчет приложение намират императивните разпоредби на чл. 70, ал. 4 във връзка с чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и т. 6.5 от Методиката (Приложение към Наредбата), както и клаузите на Общите условия. Съгласно тази нормативна уредба и задължителната съдебна практика на ВКС (в т.ч.

Решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 3613 от 20.11.2023 г. по к.гр.д. № 1968/2023 г. на ВКС, IV г.о. и др.), когато клиентът виновно не осигури достъп за отчитане на уредите, топлопреносното предприятие и топлинният счетоводител са длъжни да начислят количеството топлинна енергия по нормативен път:

4 за отопление на помещенията – на база пълната инсталирана мощност на монтираните отоплителни тела (в случая: 4 броя радиатори в кухня, спалня, хол и детска стая с обща мощност 7 505 W); за отдадена от сградната инсталация енергия – пропорционално на проектния отопляем обем на имота (166 куб. м.), като начислената стойност от 7,844 kWh/куб. м. напълно съответства на проектната мощност съгласно заключението на вещото лице; за битово горещо водоснабдяване – по норматив от 140 литра гореща вода на обитател за денонощие за 1 живущ (съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата).