Решение № 248 от 31.03.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1694/2023
- Вид
- Решение № 248
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 248 гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210101694 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№1694/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на „Каседалище и адрес на управление: с.П представлявано от И, против Т. Г. Т., ЕГН **********, гр. с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8438.56 лв., представляваща дължима сума за извършени услуги и поддръжка на имоти с идентификатори ***. и ***., находящи се в гр.Рпредставляващи къщиеднофамилна сгради, за което са издадени 4 бр. данъчни фактури - Данъчна фактура №1000000009/12.01.2018г. на стойност 2287.71 лв., и Данъчна фактура №1000004793 от 05.01.2019г. на стойност 2287.71 лв. за имот с идентификатор ***, както и Данъчна фактура №1000000010 от 12.01.2018г. на стойност 1931.57 лв. и Данъчна фактура №1000004795 от 05.01.2019г. на стойност 1931.57 лв. за имот с идентификатор ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на следните недвижими имоти – сгради с идентификатор ***. и ***., находящи се в гр.Р„Б представляващи еднофамилни къщи.
Твърди се, че в началото на 2018г. между страните е възникнало правоотношение във връзка с поддръжка и управление на недвижимите имоти, собственост на ответника, разположени и намиращи се в хотелски комплекс К СПА, които се поддържат, стопанисват и управляват от ищеца. Твърди се, че целият комплекс К СПА се поддържа, управлява и стопанисва от ищеца.
Излага се, че в началото на 2018г. ищецът и ответникът са постигнали устно съгласие /сключен неформален договор/, по силата на което ищецът е започнал да предоставя на ответника услуги по поддръжка и управление на собствените на ответника имоти, описани по-горе и разположени на територията на комплекс К СПА. Уточнява се, че писмен договор за поддръжка и управление не е подписван между страните.
Твърди се, че за процесния период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. ищецът е предоставил на ответника ежемесечни услуги по поддръжка и управление на собствените му имоти, а именно: почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги през летния период, ежедневна подмяна на електрически крушки за улично и фасадно осветление пред имота, денонощна портиерска служба на главен портал и контрол на достъпа на трети лица до имота, денонощна жива охрана, денонощно видеонаблюдение, напояване и поддържане на зелените площи на имота, допълнително озеленяване и подобряване на озеленяването на 1 имота, ежеседмично сметоизвозване, ремонт и подмяна на контейнери за отпадъци и кошове за отпадъци, снегопочистване и почистване на лед на вътрешен път до имота, използване на паркинг на комплекс С, както и ежемесечна услуга дезинфекция, дезинсекция и дератизация на имота.
Твърди се, че ответникът се е възползвал от предоставените услуги и е приел извършените услуги без възражения.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Данъчна фактура №1000000009/12.01.2018г. на стойност 2287.71 лв., за предоставени услуги за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., и Данъчна фактура №1000004793 от 05.01.2019г. на стойност 2287.71 лв., за предоставени услуги за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., и двете за имот с идентификатор ***; както и Данъчна фактура №1000000010 от 12.01.2018г. на стойност 1931.57 лв., за предоставени услуги за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и Данъчна фактура №1000004795 от 05.01.2019г., за предоставени услуги за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. на стойност 1931.57 лв., и двете за имот с идентификатор ***.
За дължимите суми ищецът отправил и нотариална покана до ответника, но не постъпило плащане.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен.
Оспорва твърдението, че ответникът е собственик на имот с идентификатор ***. Оспорва се твърдението, че в началото на 2018г. между страните е сключен неформален договор за поддръжка и управление на собствени на ответника имоти.
Твърди се, че Комплекс К Спа се състои от две части – „Х. Жилищните сгради представляват вилни едноетажни къщи, изградени върху самостоятелни поземлени имоти.
Ответникът Т. Т. е собственик на такава едноетажна къща с двор, представляваща сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***.
Твърди се, че имотът на ответника е напълно самостоятелен и обособен, макар да е в съседство с инфраструктурата на Хотелската част. Ответникът не притежавал общи части от инфраструктурата на комплекса – вътрешни улици, зелени площи, басейни, алеи и т.н. – същите били собственост на ищеца. Настоява се, че дейностите, за които ищецът претендира заплащане, са извършени в негови собствени имоти, но не и в имота на ответника. Твърди се, че ищецът фактурира дейности, за които е извършил поддръжка на собствения си имот, като се опитва да ги възлага в тежест на собствениците на къщи/вили в съседство с него.
В тази връзка се оспорва ответникът да е възлагал на ищеца да поддържа и управлява имота, собственост на ответника; оспорва се ищецът да е извършвал действия по поддръжка и управление на този имот, както и се твърди, че ответникът не се е съгласявал и не е предоставял на ищеца достъп до имота си, за да извършва такива действия. Напротив, твърди, че вилата и дворът към нея се поддържат от трето лице, което извършва косене и подрязване, боядисване на дървени фасади, почистване.
Оспорва се описаните дейности да са извършени, както и че същите са приети от ответника без възражения. Твърди се, че веднага след получаване на фактурите и нотариалната покана, ответникът е възразил срещу претенцията на ищеца, с мотива, че услугите не са възлагани и приемани от него.
Навежда се, че не е ясен начина на формиране на цената за предоставените услуги. Не ставало ясно дали се касае за договорена годишна такса във фиксиран размер /каквато уговорка се оспорва да е постигната между страните/ или за фактуриране на отделни дейности, които не били посочени като количество и единична цена.
Твърди се, че с фактурите била начислявана авансово годишна такса за управление и поддръжка, дължима в началото на годината, за която се отнася, и срещу която ответникът възразил.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията по процесните 4 фактури с изтичане на тригодишна давност, доколкото ответникът претендирал заплащане на годишна такса, платима периодично и авансово. Навежда се, че към датата на образуване на заповедното производство бил изтекъл и 5-годишният давноствен срок.
В съдебно заседание ищецът „Катарино Спа Хотел“ ЕАД се представлява от адв.Х. Х., който поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Т. Г. Т. се явява лично и с адв.М. З.. Оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
От последната поправена искова молба по делото от 12.06.2024г. /л.81-82 от делото/ и молбата-уточнение към нея от 30.07.2024г. /л.89 от делото/ се установява основанието, на което ищецът претендира заплащане на процесните суми – сключен в началото на 2018г. между страните устен договор за управление и поддръжка на собствени на ответника имоти, намиращи се в комплекс Катарино Спа. Твърди се, че страните са уточнили видовете дейности /услуги/, които ищецът следва да предоставя, срещу дължимо възнаграждение, за което страните се съгласили, че ищецът издава фактура авансово в началото на годината, в която ще бъдат предоставени услугите.
По така предявения иск ищецът следва установи при пълно и главно доказване фактът, че между него и ответника е бил сключен неформален договор за изработка, да установи съдържанието на това правоотношение – правата и задълженията на страните по него, да установи факта, че е изправна страна по този договор, като е изпълнил договореното по време, място и начин, както и да установи размера на всяко едно от вземанията си, и поконкретно - да докаже, че по силата на сключения неформален договор между страните, за периода от 01.08.2018г. до 31.12.2019г. е извършил дейности по поддръжка и управление на собствени на ответника имоти, за които са издадени 4 бр. фактури; че ответникът е приел извършената работа без възражения, поради което дължи договореното между страните възнаграждение за нея.
Горепосочените предпоставки на предявения иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД не бяха доказани съобразно тежестта на доказване в производството.
Не се доказа страните да са постигнали устна договореност ищецът да осъществява управление и поддръжка на имоти на ответника.
Не е спорно между страните, а и се установи от писмените и гласни доказателства по делото, че Комплекс Ксе състои от две части – „Хотел“ и „Жилищни сгради“, разположен на площ от 35 дка /л.10/. Жилищните сгради представляват 64 броя вилни едноетажни къщи, построени върху самостоятелни поземлени имоти. Целият комплекс е ограден с обща ограда.
В комплекса се влиза през главен портал, на който денонощно има портиерска служба. В комплекса има изградена инфраструктура – вътрешни пътища, паркинги и зелени площи, които са разположени върху поземлени имоти, собственост на ищеца „К който притежава и земята и сградата на Хотела. Вътрешните пътища и зелените площи в комплекса се поддържат от собственика им – Кл – почистване на улиците с вода, поддръжка на пътната настилка, снегопочистване и отледяване на улиците, поддържане на улично осветление, виденонаблюдение, жива охрана, напояване и поддържане на зелените площи, поддръжка на улични кофи и сметоизвозване, отстраняване на бездомни животни /св.П/.
Ответникът Т. Т. е собственик на една от вилите, разположени в Комплекса - едноетажна къща с двор, представляваща сграда с идентификатор ***, заедно с поземления имот, върху който е построена - поземлен имот с идентификатор ***, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба от 11.01.2012г. Къщата с дворното място към нея са оградени със самостоятелна ограда. Ответницата не притежава идеални части от поземления имот/и, върху който е изградена инфраструктурата на комплекса – вътрешни улици, зелени площи, алеи, като тези имоти са собственост на ищеца.
Собственик на вила с идентификатор ***, заедно с поземления имот, върху който е построена - поземлен имот с идентификатор *** е лицето Велицар Бойков Трайков, по силата на Нотариален акт от 20.09.2016г.
От показанията на св.Петър Захов се установява, че през 2017г. Комплексът бил реновиран и оттогава той е управител на Хотел Катарино Спа. В този период до г-жа Т. Т. като собственик на една от вилите в комплекса била отправена покана за сключване на договор за управление и поддръжка на комплекса. Свидетелят П, който е ангажиран от ищцовата страна, заявява, че между ищеца К и Т. Т. няма сключен договор за управление и поддръжка с договорена такса. Свидетелят твърди, че до ответницата са изпратени фактури за дължими такси за поддръжка на вътрешните улици и зелените площи в комплекса.
Установява се, че ищецът е издал следните фактури, по които претендира плащане в настоящото производство: Данъчна фактура №1000000009/12.01.2018г. на стойност 2287.71 лв., с основание годишна такса поддръжка, Данъчна фактура №1000000010 от 12.01.2018г.
3 на стойност 1931.57 лв. с основание годишна такса поддръжка, изпратени по имейл на ответницата на 15.01.2018г., срещу дължимостта на които суми ответницата е възразила след получаване на фактурите /л.108/, заявявайки, че няма сключен договор с ищеца за заплащане на такава такса за 2018г. В началото на следващата 2019г. ищецът е издал още 2 фактури Данъчна фактура №1000004793 от 05.01.2019г. на стойност 2287.71 лв., с основание годишна такса поддръжка и Данъчна фактура №1000004795 от 05.01.2019г., с основание годишна такса поддръжка, изпратени на ответницата по имейл на 08.01.20219г., срещу дължимостта на които суми ответницата е възразила незабавно след получаването на същия ден /л.107/, заявявайки, че няма сключен договор с ищеца за 2019г. и не е ползвала услуги.