Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35900 от 28.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5800/2025
Вид
Определение № 35900
Подписан
28.08.2025
В сила
28.08.2025
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35900 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110105800 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „**” ЕООД срещу „**” АД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 152,80 лв., представляваща невъзстановена част от стойността на 132 броя неразрешени платежни операции, извършени в периода от 27.05.2024 г. до 03.06.2024 г. и събрани с тези операции банкови такси, сумата от 3240,28 лв., представляваща невъзстановени суми по 2 броя неразрешени платежни операции, извършени на 23.07.2024 г., ведно със законна лихва върху всяка от посочените суми от 31.01.2025 г. до окончателно заплащане на сумата, както и сумата от 307,44 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху сбора от посочените суми от общо 3393,08 лв. за периода от 04.06.2024 г. до 28.01.2025 г.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че ищецът „**“ ЕООД е клиент на „**“ АД и има открита банкова сметка при ответното дружество с IBAN: BG***, на който е титуляр съгласно договор от 22.11.2010 г. Към посочения договор има издадена банкова карта „Master card” № ***. Сочи се, че ищецът има регистриран профил в сайта на банката и ползва услугата онлайн банкиране, като в електронната система на банката за извършване на преводи и разпоредителни действия по сметките е посочил телефонен номер ***, на който следва да бъде известяван от страна на банката с код за сигурност при извършване на операции при онлайн банкиране.

Посочва се, че предмет на дейност на дружеството е управляване на семеен хотел „**” в гр. Китен и за полуляризиране на дейността била регистрирана страница в социалната мрежа „Фейсбук“, като за рекламиране на страницата било плащане чрез дебитна карта, свързана с посочената банкова сметка № BG***. Посочва се, че на 25 или 26 май 2024 г. в профила във „Фейсбук“ излязло съобщение, че рекламната кампания следва да се заплати 1 ръчно, защото към момента не е активна. Ищецът извършил плащането „ръчно“, т.е. чрез въвеждане на статична и динамична парола, получен чрез СМС от банката. След около 1 час на посочения телефонен номер, било получено съобщение за неосъществено плащане и рекламата била спряна. Поради това, ищецът извършил ново онлайн плащане, след което рекламите на страницата на хотела във „Фейсбук“ станали видими и се излъчвали по обичайния начин.

На 30.05.2024 г. при влизане в профила на онлайн банкирането, управителят на ищцовото дружество, установил, че чрез фирмената карта Mastercard били извършени 4 броя платежни операции на обща стойност от 900 долара, които не били наредени или разрешени от оправомощено лице и за които титулярът на сметката не е бил уведомен чрез изпращане на СМС. Дебитната карта незабавно била блокирана чрез онлайн портала на приложението за електронно банкиране. След внимателно разглеждане на банковия профил в онлайн платформата на „**“, управителят на ищцовото дружество установил, че в периода 27.05.2024 г. до 30.05.2024 г. от банковата сметка на дружеството били извършени многобройни неразрешени платежни операции, за които била начислявана такса за извършване на превода.

На 31.05.2024 г. управителят на ищцовото дружество установил, че профилът на хотела във „Фейсбук“ е хакнат, и че са станали жертва на „фишинг измама“. Още на същия ден – 31.05.2024 г. управителят на ищцовото дружество, депозирал жалба до Районна прокуратура – гр. Царево и оспорил трансакциите, извършени в офис на „**” АД находящ се на бул. „С**” в гр. Бургас. Твърди се, че служителката от клона на ответното дружество обяснила на управителя на ищцовото дружество, че следва да отблокира банковата сметката, за да се осчетоводят извършените платежни операции. Посочва се, че след отблокиране на банковата карта, от сметката били наредени още неразрешени и направени без съгласие на титуляра на сметката плащания. Поради това на 03.06.2024 г. управителят на ищцовото дружество отново посетил клона на банката и заявил искане за деактивиране и унижощаване на дебитната карта „Mastercard” № ***, като едновременно с това поискал издаване на нова дебитна карта. На 13.06.2024 г. била получена нова дебитна карта, а старата била унищожена.

Посочва се, че общата сума на неразрешените платежни операции възлиза на сумата от 10 891,90 лв. Твърди се още, че към 17.06.2024 г. „Фейсбук“ е възстановил суми в общ размер на 10 814,64 лв., а банката е начислила такси върху преводите в общ размер на 75,54 лв. На 04.11.2024 г. ищецът получил имейл от банката, с който било отказано възстановяване на оспорените транзакции от 23.07.2024 г.

Твърди се, че ищецът е предприел всички разумни действия за запазване на средствата си за сигурност и не е проявил небрежност при защитата им, като веднага след като е установил за извършените транзакции е уведомил клона банката и е поискал блокиране на картата. Обстоятелството, че ответното дружество не е спряло осчетоводяването, не е основание ищецът да понесе негативните последствия от механизма на работа, установен между банката и процесора. Поддържа, че процесните операции са 2 неразрешени и банката й дължи възстановяване на тяхната стойност най-късно до края на следващия работен ден, което не е направила, поради което банката е в забава. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът „**“ АД изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между „**“ АД и ищцовото дружество е налице облигационно правоотношение по силата на сключен договор за отктиване и водене на разплащателна сметка от 22.11.2010 г. Твърди, че „**“ АД добросъвестно е извършило необходимите проверки, събрало е информация по случая и е предприело всички необходими действия за възстановяване на средствата на картодържателя, в резултат на което са възстановени сумите за 33 бр. транзакции. Твърди се, че платежните операции към Фейсбук, извършени на 23.07.2024 г. с референтни № ***86 и № ***87, всяка за сумата от 1620,14 лв., са разрешени платежни операции, наредени от ищцовото дружество през интернет банкирането, евентуално със знанието на ищеца, или евентуално – при проявена от негова страна груба небрежност в съхраняване на персонализираната информация. Въз основа на изложеното, ответникът извежда извода, че ищецът не е положил грижата да опази персонализираните средства за сигурност за установяване на автентичността при нареждания за извършване на платежни операции, с което свое поведение не е спазил изискванията на 75 ЗПУПС.

Поддържа, че ищцовото дружество е нарушило и разпоредбите на чл. 17 от ОУ на „**“ АД за издаване и ползване на дебитни карти, както и Общите условия за ползване на услугите Интернет банкиране, мобилно банкиране и мобилен токен на „**“ АД. Поддържа, че ако се окаже, че плащанията не са били извършени от оправомощения картодържател, единствено възможният извод, че той е проявил „груба небрежност“, че не е била положена и наймалката грижа от негова страна за опазване па персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент. Посочва също така, че банката правомерно е начислила такси в размер на 1% от сумата по трансакцията по Тарифата за осчетоводяване на трансакции тип Refund и такси за извършени трансакции по Тарифата на банката за операции „Плащане на стоки и услуги на POS” в чужбина в размер на 0,20 лв. на трансакция. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като извърши служебна проверка относно редовността на исковата молба констатира, че същата е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни дали се касае за техническа грешка и предявява обективно съединени осъдителни искове. В противен случай, да обоснове правния си интерес от предявяване на положителни установителни искове, с оглед липсата на данни за развило се преди това заповедно производство.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ищеца докаже: 1) наличието на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежна услуга, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежна услуга; 2) 3 изпълнението от страна на банката на конкретните платежни операции, индивидулизирани в исковата молба, които не са били заявени от платеца в срока на действие на договора за съответната карта; 3) стойността на всяка платежна операция; 4) своевременно уведомяване на банката за констатираните от ищеца платежни операции.

В тежест на ответника е да докаже, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/; че всяка платежна операция е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, за който той отговаря; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено, или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера на задължението.

На основание чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че между „**“ ЕООД и „**“ АД е бил сключен договор за откриване на разплащателна сметка № BG*** и за издаване и обслужване на дебитна карта „Mastercard” № *** с възможност за електронно банкиране.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат, с изключение на представените на чужд език документи.

Следва да се изиска от РП-Царево информация дали по депозирана жалба от „**“ ЕОО на 31.05.2024 г. има образувана преписка, като в случай, че такава има – да се предостави информация на какъв етап е проверката, има ли образувано досъдебно производство, в т.ч. има ли привлечено като обвиняем лице.

Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на задачите по т.1, т.2, т.3, т.4, т.6, и т. 8 от отговора на исковата молба.

Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите по т.5, т.7, и т. 9 от отговора на исковата молба.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи описаното в т. 3 от ИМ писмено доказателство, както и четливи преписи от описаните в т.1 и т. 2 от ИМ писмени доказателства следва да се остави без уважение, тъй като същите са представени от ответника с отговора на исковата молба.

Следва да се остави без уважение и искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи входирана жалба от 31.05.2025 г., тъй като наличието или липсата на същата, е ирелевантно за ангажиране на договорната отговорност на банката.

4

Доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, следва да се остави без уважение, тъй като за обстоятелствата, чието установяване се цели посредством разпита на тези свидетели, е допусната съдебно-техническа експертиза.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи правен интерес от предявяване на положителни установителни искове, предвид липсата на данни за развило се преди това заповедно производство, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.