Решение № 260449 от 11.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №260449

11.04.2021 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6822/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.Б.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.Н. против

Наказателно постановление № 20-1030-007566/05.08.2020 г., издадено от М.В.М. – *** към ***, сектор „***“, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно наказание лишаване от право да управлява

МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че фактическите изводи на административнонаказващия орган (АНО) са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна е прието, че водачът не е изпълнил сигнал за спиране, подаден му от контролните органи, но така също и че му е извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Счита, че ако действително не е изпълнил сигнал за спиране, не би било възможно извършването и на проверка за алкохол. Поддържа още да не е бил подаван сигнал за спиране от такова естество, че да може да бъде възприет от водача. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. И.С., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. №

275885 от 30.10.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н.Б.А., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.10.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 22.10.2020 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 18.07.2020 г. в град Пловдив, по ул. „Асеновградско шосе“ жалбоподателят Н.Б.А. управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег. № ***.

Около 04:43 часа жалбоподателят бил последван от патрулен полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите В.А.Р. и Д.Н.Я.. Двамата били полицейски служители в 05 РУ при ОДМВР – Пловдив. Свидетелите забелязали, че жалбоподателят направил обратен завой при изпълнена пътна маркировка двойна непрекъсната линия, поради което последвали автомобила, управляван от А.. Двамата полицаи подали на жалбоподателя светлинен и звуков сигнал за спиране. Жалбоподателят видял това, но тъй като не искал да му бъде извършвана проверка, решил да се опита да избяга и продължил движението си, без да спира.

Полицейският автомобил бил обозначен като патрулен, в горната му част пишело „Полиция“, а светлинният сигнал бил подаван чрез пробляскваща в синьо светлина от полицейската лампа. Патрулният автомобил се приближил непосредствено зад автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като последният не спирал по подавания сигнал, и продължил да се движи зад него около 5 минути. През цялото време светлинният и звуков сигнал бил подаван непрекъснато.

В един момент водачът се ударил в стълб и едва тогава движението на автомобила му спряло. Свидетелите Р. и Я. извадили А. от превозното средство и го поставили в легнало положение.

Бил подаден сигнал до сектор „Пътна полиция“ при

ОДМВР-Пловдив. На местопроизшествието по този сигнал се явил свид. Й.П.И. – *** в сектор „***“ при ***. Свидетелят И. разговарял с жалбоподателя за настъпилото произшествие, като А. казал, че е видял подавания сигнал от полицейския автомобил, но е искал да избегне извършването на проверка, тъй като бил употребил алкохол. Това му изявление чул и свид. Р..

На същата дата свид. И. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 816486 против жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свидетелите Р. и Я.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.А.Р., Д.Н.Я. и Й.П.И.. За първите двама са установява да са очевидци на процесното деяние, докато показанията на актосъставителя И. са производни в тази им част. Това не ги лишава от доказателствена стойност, тъй като те служат за проверка на първичните доказателства, каквито също са събрани по делото. Същевременно свид.

И. непосредствено е възприел изявлението на жалбоподателя, че е видял подавания му знак от патрулния автомобил, но съзнателно не е спрял, а се е опитал да избяга, тъй като е бил употребил алкохол. Това обстоятелство се установява и от показанията на свид. Р., който също пряко е възприел изявлението на жалбоподателя. От показанията на Р. и Я. се черпи доказателствена информация за начина, по който е бил подаден сигналът – чрез пробляскваща синя светлина, както и звуков сигнал; за конкретната пътна обстановка, като патрулният автомобил се е движил непосредствено зад автомобила, управляван от жалбоподателя и в продължение на няколко минути, през което време непрекъснато е бил подаван сигналът, както и за поведението на жалбоподателя, който не е спрял при подадения сигнал, а е продължил движението си до момента, когато се е ударил в стълб. Констатираното противоречие между показанията на свидетелите Р. и Я. за разстоянието между двата автомобила не е съществено и не е причина да бъде отказано даването вяра на свидетелите. Установява се, че в различните моменти от преследването разстоянието е варирало, като първоначално патрулният автомобил е бил на 30-40 метра отстояние, а после е скъсил тази дистанция и се е движил плътно зад автомобила на жалбоподателя. Показанията на двамата свидетели са достатъчно подробни, хронологически и логически последователни, взаимно кореспондиращи в останалите си части, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания да не бъдат ползвани с доверие, така както и показанията на другия свидетел – актосъставителят И..

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Н.Б.А. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на 25.11.2015 г., валидно до 25.11.2025 г. и с налични 27 контролни точки.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със

Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е невъзможно едновременно да бъде извършено нарушението по чл. 103 от ЗДвП, както и последваща проверка с техническо средство от контролните органи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. При формулиране на възражението е игнорирано обстоятелството на различния момент на извършване на двете нарушения. Това по чл. 103 от ЗДвП от обективна страна ще е извършено, а и довършено в момента, в който деецът не изпълни нареждането на контролните органи да спре при подадения му сигнал. Осъществилите се след това събития по преследване на водача, са все обстоятелства след довършване на нарушението, което е формално. Преследването е приключило с осъщественото от жалбоподателя ПТП. Тогава самоличността на водача е установена, като е била извършена и проверката с техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNA 0184, което деяние обаче не е предмет на настоящото производство. Съдът обръща внимание, че жалбоподателят е наказан на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а не за осуетяване на извършването на проверка, което е различно нарушение, наказуемо на друго правно основание – чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Следователно никъде не се твърди, че след като жалбоподателят не е изпълнил нареждането на контролните органи да преустанови движението на управлявания автомобил, то по-късно проверка все пак не е извършена. Предвид конкретно установените по делото факти е обективно възможно нарушението по чл. 103 от ЗДвП да бъде последвано от проверка от контролните органи. Съставомерността на деянието по чл. 103 от ЗДвП по никакъв начин не изключва възможността проверка все пак да бъде извършена, тъй като признаците от състава му изискват единствено при подаден сигнал за спиране, деецът да е отказал да го изпълни.

Така възможно е след отказа на водача той да е бил настигнат от контролните органи, да е установен по-късно или дори доброволно да спре в даден по-късен момент. Всичко това обаче не би изключило съставомерността на деянието, тъй като от значение е единствено дали при подадения сигнал водачът е отказал да се съобрази с него или не. Обстоятелството дали е била извършена и проверка е ирелевантно, като то може да се съобразява при преценката за степента на обществена опасност на самото деяние.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателят А. да е осъществил виновно административното нарушение по чл.

103 от ЗДвП. От обективна страна времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство са категорично доказани, като на 18.07.2020 г. около 04:43 часа в гр. Пловдив, на ул.

„Асеновградско шосе“ кръстовище с ул. „Цар Симеон“ жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег. № ***. Самоличността на водача на автомобила е установена от свидетелите очевидци Р. и Я., след като той е преустановил движението си при настъпилото ПТП. А. е имал качеството водач по смисъла на § 6 т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което се явява годен субект на нарушението. Разгледаните обстоятелства – време, място на извършване на деянието и неговото авторство, не са и спорни, като от жалбоподателя не се правят възражения. Същевременно те са и несъмнено доказани от събраните и непротиворечиви по делото доказателствени материали. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и то представлява поведението на жалбоподателя по продължаване на движението си с управлявания лек автомобил при подадения му сигнал за спиране от свидетелите Р. и Я., вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Тъй като нарушението е формално, още в този момент – с осъществяване на изпълнителното му деяние, то е било довършено от обективна страна. Както беше изяснено, за съставомерността на деянието не се изисква проверката да е била безвъзвратно осуетена и провеждането ѝ в по-късен момент не дисквалифицира извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП. На практика жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че не е спрял при подадения му светлинен и звуков сигнал от контролните органи, а движението си е преустановил едва с осъществяване на пътнотранспортното произшествие. Вместо това спорът по делото се концентрира около други две обстоятелства – първо, дали сигналът от свидетелите Р. и Я. е бил надлежно подаден и в този смисъл е пораждал задължение за жалбоподателя да съобрази поведението си с него и втори, дали значението на подадения сигнал е било възприето от жалбоподателя, с което се възразява срещу извода на наказващия орган деянието да е виновно извършено от субективна страна.