Решение № 1187 от 25.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 12 от 03.01.2024г. постановено по гр.д. № 11082/2022г. по описа на СГС, ГО, 22 с-в, е признато за установено по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗС, предявен от Р. Р. Т., срещу Столична община, че ищцата е изключителен собственик на: дворно място с площ от 573 кв.м , представляващо УПИ с кад.ид.

***, с площ 602 м2 , стар номер 105, квартал 209, парцел I (по заключението на в.л. К., очертано със син контур и цвят - цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1, като самата скица - л.402, преподписана от председателя на състава е неразделна част от настоящето решение); двуетажна жилищна сграда с РЗП от 267,14 м, представляваща Сграда с кад.ид. № ***, бр. ет. 2, бр. самост. об. 2, застроена площ 149 м2 , състояща се от Първи етаж, представляващ Апартамент, представляващ Самостоятелен обект в сграда с кад.ид.

***, с площ 132,07 м, и Втори етаж, представляващ Апартамент, представляващ Самостоятелен обект в сграда с кад.ид. ***, с площ 135,07 м2 ; и гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 28 м , като придобити по ДАВНОСТ.

Със същото решение е прекратено производството по отношение на гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 18 м ; гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 18 м ; гараж, представляващ Сграда с кад. ид.

1

***, с площ 18 м ; и гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 18 м, като недопустимо.

Присъдени са разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, като СО е осъдена да заплати на Р. Р. Т., сумата от 10 354,34 (десет хиляди триста петдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от първоначалния предмет на делото и направена компенсация.

В срока по чл.258 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника СО.

Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в частта, с която е уважен установителния иск, като оспорва направения от първа инстанция извод, че в полза на ищцата е изтекла придобивна давност повече от 10 г. Изтъква факта, че процесният имот е бил отчужден през 1981г., когато е бил съставен Акт за държавна собственост /АДС/ №3104 /11435/ от 09.11.1981г., като след приемане на ЗОбС в редакцията от 1996г. на основание параграф 7, ал.1, точка 3 от ПЗР на ЗМСМА и параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, процесните имоти са станали общинска собственост, за което е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/№0354 от 21.01.1998г., както същите имоти, така и процесния гараж с кадастрален идентификатор №*** и с площ от 28кв.м., не е можело да бъдат придобити, чрез давностно владение при действието на ЗСГ /отм./, щом давността не е била изтекла до 30.03.1973г., когато все още процесните имоти са били частна собственост, след което през 1981г. са били отчуждени, за да станат първоначално държавна собственост, а в последствие през 1996г. и общинска собственост, но тъй като ищцата не е владяла процесните имоти в периода от 1981г. до 17.03.1990г. и не е представила доказателства по делото, че е била жител на гр. София преди 17.03.1990г., тъй като е родена в село ***, окръг Старозагорски, видно от съдържащите се в кориците на делото доказателства, съгласно забраната на чл.30 ЗСГ/отм./, не могат не жители на гр. София да придобиват по давност имоти, които се намират на територията на гр. София, тъй като им е било забранено, да ги придобиват чрез давностно владение, като в конкретния случай ищцата също не е могла в посочения период от 1981г. до 17.03.1990г. да придобие, чрез давностно владение. В периода от 17.03.1990г. до 28.04.2000г. също не е можела да придобие по давност, тъй като според действащата редакция на чл.59, алинея 1 от ЗТСУ /отм./, реално определените части от дворищно регулационните парцели, не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, която забрана се отнася и за процесния имот, който представлява част от други имоти включени в урегулирания поземлен имот. От друга страна няма как да се придобият постройките, без земята, тъй на основание чл.92 ЗС, чрез приращение, тъй като съгласно разпоредбата на параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността, в който се съдържа забрана да се придобиват имоти държавна и общинска собственост по давност, но независимо, че забраната е отменена с приемане на ЗДС и ЗОС през 1996г., но преди да изтекат 10г. от отмяната през 2006г. е приет Закон за допълнение на Закона за собствеността (ДВ.бр.46/2006г.), според който спира да тече срокът за придобивна давност по отношение на имоти публична и частна държавна, както и за имоти публична и 2 частна общинска собственост, за срок от 01.06.1996г. до 31.12.2022г. и няма как имотът да е придобит по давност от ищцата в посочения период от 01.06.1996г. до момента на завеждане на делото на 21.10.2022г.

Що се отнася до Решение №3 от 24.02.2022г., постановено по конституционно дело №16/2021г. на КС на РБ, посочва, че същото няма обратно действие (ех tunc), а има конститутивно действие, като с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността за противоконституционна, не се засяга нейния досегашен ефект, тъй като съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решение №3 от 24.02.2022г. или по конкретно, същото ще започне своето действие за напред, считано от 08.03.2022г.

От друга страна, обжалваното решение е неправилно, тъй като ищцата е наемателка, съгласно сключен договор за отдаване под наем на 27.03.1992г., който е действащ и към момента и не е прекратен, като извода на първоинстанционния съд, че непредставянето на доказателства от СО за заплащане на наем от страна на ищцата, означава, че договорът за наем би могъл да се счита за прекратен конклудентно, поради което е изключен от доказателствената маса. Видно от събраните доказателства по делото процесните общински имоти са отдадени под наем на друг наемател, какъвто се явява дружеството “Мерино“ ООД, съгласно сключен договор за отдаване под наем на 30.01.1982г., който и към момента е действащ и не е прекратен по законовия ред за апартаменти, находящи се съответно в гр.

София, ул. “***“/ старото име на улицата/ и с ново име на ул. “***“ №**, етаж № * ап.* и *, съгласно сключен предходен договор за отдаване под наем на 08.12.1987г., с дружеството “ПСП - Мерино - София“ ООД, който е правоприемник на дружеството “Мерино“ ООД.

Твърди, че ищцата е била настанена с договор за отдаване под наем на 27.03.1992г. в апартамент, находящ се в гр. София, ул. “***“/ старото име на улицата/ и с ново име на ул.

“***“ №**, етаж 1, апартамент №1, южният, като останалата част от къщата, представляваща северният апартамент №2 на етаж №1 и апартамент №3 и 4 на етаж №2, както и двора състоящ се от оградената площ от 382кв.м, както и гаража с площ от 29кв.м, не са били изцяло владени от ищцата, като не може да бъде кредитирано твърдението на св.М. И. Б. - Ш., че голямата дъщеря на ищцата живеела в северния апартамент №2 на етаж №1, находящ се в гр. София, ул. “***, сега ул. “***“ №**, която е пълнолетна, но не е страна по настоящото дело, тъй като същата притежава отделно право на претенция. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан иска по чл.124, ал.1 ГПК, като измени решението в частта за разноските. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р. Р. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че на 02.06.1982г. В. Т. и Р. Г. (понастоящем Т.) сключили граждански брак (видно от удостоверение за граждански брак/, от която дата осъществявали владение върху процесния недвижим имот. На 28.05.2020г. В. Т. е починал.

Оспорва да е била наемател на процесния имот. СО не е представил оригинала на договор за 3 наем, въпреки че съдът е задължил, поради което в о.с.з., проведено на 12.12.2023г., СГС е изключил представеното копие от доказателствата по делото и правилно приложил последиците на чл.161 ГПК. Уточнява, че е придобила процесните имоти по давност в периода 01.06.1996г. - 09.03.2022г., вкл. Възражението, че процесното УПИ не е можело да бъде придобито по давност в периода 17.03.1990г. до 28.04.2000г., на осн.чл.59, ал.1 ЗТСУ, е неоснователно, тъй като включването на този имот в УПИ за обществено жилищно строителство не означава, че от този момент нататък е упражнявано владение върху реална част от парцел, тъй като той е отреден в съсобственост от няколко самостоятелни имота (видно от Приложение № 1 към СТЕ) и не съществува законна пречка владението да продължи върху съответния имот и след урегулирането му. В същия смисъл Решение № 50141/25.04.2023 г. по гр.д. № 3194/2021 г. на ВКС, I г.о. Посочва още, че с решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к.д.№ 16/2021г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ, бр. 7/2018 г./. В последвалата практика на ВКС, свързана с прилагане на това решение на конституционния съд, се приема, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022г. Давността е текла само в периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. - в този смисъл решение № 50080 от 26.10.2022г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. Приема се също, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г.. както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. В същия смисъл Решение № 50141 от 25.04.2023г. на ВКС по гр.д.№ 3194/2021г., I г. о.;

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3513 ОТ 14.11.2023г. по гр.д. № 805/2023г., I ГО НА ВКС. При това положение, придобивната давност по отношение на процесните имоти за Т. е започнала да тече на 01.06.1996г., спряла е да тече на 31.05.2006г., по време на мораториума, и е изтекла на 31.12.2017г., или най-късно след влизане в сила на решението на КС на РБ на 09.03.2022г., от който момент е придобила имотите по давност.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Депозиран е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС за признаване на установено по отношение на СО, че ищцата е придобила право на собственост върху недвижим имот по силата на продължило повече от 10 години давностно владение, започнало на 01.06.1996г. и продължило до депозиране на исковата молба 21.10.2022г.

Ответникът СО оспорва иска като релевира възражение, че тя е била настанена в имота по 4 силата на договор за наем от 27.03.1992г., чийто оригинал е унищожен, поради което се представя само в цветно копие. Имотът е бил отчужден през 1980г. за ЖСК, което остава нереализирано във времето, поради което всички наематели са били настанени със срок до разчистване на терена за строителство /събаряне на сградите/ или до отмяна на отчуждаването. Твърди, че е недопустимо да се придобие по давност реална част от УПИ по силата на чл.59 ЗТСУ /отм./ респ.чл.200 ЗУТ. Оспорва да е налице манифестиране на владението от страна на ищцата спрямо досегашния собственик, в лицето на СО.