Решение № 10012 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10012 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110124956 по описа за 2024 година

Производството е за делба, във фазата на допускане на делбата.

Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че с ответника притежават в съсобственост при равни квоти недвижим имот, представляващ сграда, с идентификатор ****************** по Кадастралната карта на гр. София, с предназначение жилищна сграда]еднофамилна, разположена в поземлен имот, с идентификатор

******************, със застроена площ 115 кв.м., с РЗП 265,61 кв.м., с административен адрес: *************************.

В исковата молба са развити съображения, че имотът е придобит по време на брака между страните в режим на СИО, като след прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена съсобственост.

При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да допусне до делба недвижим имот- сграда, с идентификатор ****************** по КККР на гр. София, намираща се в поземлен имот с идентификатор ****************** по КККР на гр, София, със застроена площ от 115 кв.м., с административен адрес: *************************, при квоти ½ ид.ч. за А. М. Ц. и ½ ид.ч. за Д. О. М. .

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Същият оспорва правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от процесния имот. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че имотът е построен с лични средства на ответника преди сключване на брака помежду им. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че имотът е 1 построен по време на брака между страните, ответникът навежда възражение, че същият е придобит изцяло с лични средства, поради което е налице пълна трансформация на лично имущество.

В обобщение, ответникът поддържа, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представен по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 56, том I, рег. № 2387, дело № 51 от 2004г., е видно, че на 25.03.2004г. Д. О. М. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с трайно предназначение „нива“, извън регулация, шеста категория, находящ се в землището на *********************, ЕКАТТЕ 32216, местност „Страната“, съставляващ имот е планоснимачен № 048014, целият с площ от 500 кв.м. (представляващо поземлен имот, с идентификатор ****************** по КККР на гр. София)

От представено удостоверение за сключен граждански брак е видно, че междустраните е сключен граждански брак на 13.09.2008 г. С Решение № 353942 от 06.03.2018г. по гр. дело № 62602/ 2017г. по описа на Софийски районен съд, бракът между страните е прекратен чрез развод.

По делото е представено издадено на 15.04.2008 от Столична община, район Банкя, гр.

Банкя, разрешение за строеж на жилищна сграда в поземлен имот № 570 по плана на гр.

Банкя, м. „Страната“, в полза на Д. О. М..

На 01.09.2008 г. е издаден съответно Акт за приемане на конструкцията (Образец 14) по отношение на строежа на посочената жилищна сграда, в който е констатирано, че носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе последващото изпълнение на СМР, както и при експллоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действаща нормативна уредба и е разрешено изпълнението на довършителните работи.

Представено е също така удостоверение № А99480- 5647/ 28.10.2008г., издадено на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, в което е констатирано, че в ПИ 570, местност „***********“, гр. Банкя е изградена жилищна сграда на степен готов покрив, без дограма и външна мазилка, шпакловани стени на първи и втори етаж, както и прокарани електрическа, ВиК и ОВ инсталации.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за делба.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед характера на производството по съдебна делба, доказването е в тежест на всеки един от съделителите за изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на 2 делбата; размера на притежавания дял.

Съобразно правната регламентация по приложимия материален закон към момента на придобиването на имота - чл. 19, ал. 1 СК/ 1985г.(отм.), аналогичен на чл. 21,ал.1 от СК/ 2009г., вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити и след като договорът за продажба е сключен от двамата съпрузи като купувачи, транслативният ефект на сделката е настъпил пряко в патримониума на двамата при равни права, като страни по договора.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. С Тълкувателно решение № 1/ 2011г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост върху сградата, съотв. на обекти в нея. Следователно, релевантен за определяне на момента на придобиване на право на собственост върху сградата е моментът, в който същата е изградена в груб строеж. Дефиниция на понятието "Груб строеж" е дадена в § 5, т. 46 ДП на ЗУТ, съгласно която груб строеж е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. В случая е съставен протокол по чл. 7 Наредба № 7/ 1999г.- приложение № 14 по Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 Наредба № 3/ 2003г., актовете и протоколите, съставени и оформени съгласно изискванията на тази наредба, имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започването, изпълнението и въвеждането в експлоатация на строежите. Актът за приемане на конструкцията, издаден на 01.09.2008г. по отношение на процесната жилищна сграда, констатира, че строящата се сграда е достигнала етап „груб строеж" (т.е. изпълнени са ограждащите стени и покривът). Самото удостоверение, издадено на 28.10.2008 г. обаче не е определящо за меродавния момент за възникването на право на собственост върху сградата, тъй като фактическото достигане до определящия етап „груб строеж“ е станало по- рано.Следователно към датата на съставяне на акт, приложение № 14, сградата е била завършена на етап груб строеж, респективно към този момент ответникът е придобил право на собственост върху недвижимия имот.

Практиката на ВКС е последователна, че за момент на придобиване на правото на собственост, особено що се касае до имуществени отношения между бивши съпрузи, се счита фактическото възникване на сградата като самостоятелен обект и той не е обвързан с последващо издаване на актове от общински или други административни органи.

Изложеното обуславя извод, че сградата, предмет на иска за делба, не е станала част от съпружеската имуществена общност и поради това с прекратяването с развод не е възникнла съсобственост върху нея.

3

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение.Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнА. и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е представил доказателства за извършването им.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. Ц., с ЕГН **********, против Д. О. М., с ЕГН **********, иск за допускане на делба на недвижим имот: сграда, с идентификатор ****************** по КККР на гр. София,с предназначение жилищна сградаеднофамилна, разположена в поземлен имот, с идентификатор ******************, със застроена площ 115 кв.м., с РЗП 265,61 кв.м., с административен адрес:

*************************, като неоснователен.

ОСЪЖДА А. М. Ц., с ЕГН **********, да плати на Д. О. М., с ЕГН **********, сумата 5111,90 евро, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4