Решение № 260497 от 20.03.2023, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

20.03.2023 година, град

София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през 2022 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 3796 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 20010509 от 13.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 7713 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 91 състав, бил прекратен бракът, сключен между И.Г.К. и Х.П. К.като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановено било занапред съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б.; упражняването на родителските права по отношение на детето М.И.К., роден на *** г.. било възложено на бащата И.Г.К., при който било определено местоживеенето им, с право на майката Х.П. К.да вижда и взема детето всяка първа седмица от месеца за времето от предходната неделя в 17 часа до неделя в 17 часа, всяка трета седмица за времето от 17 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване, както и по пет дни по време на зимната и пролетната ваканции; осъдил Х.П. К.да заплаща месечна издръжка за детето М.размер на 162,50 лева месечно, считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, като осъдил всеки от съпрузите да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а Х. К.и държавна такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на 234 лева.

Недоволна от постановеното по спора решение останала Х.П.Б.

(преди развода К.), ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото в частите му относно своята вина за разстройството на брака, упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, а в тази връзка и в частите относно издръжката на детето от бащата и режимът на контактите му с бащата, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, като обяви, че вина за разстройството на брака има само мъжът, както и да й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М., като определи местоживеенето му при нея, като осъди бащата да му заплаща месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от датата на подаване на първоначалната искова молба и му се определи режим на лични отношения с детето, като предлага примерен такъв. Претендира сторените деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.

Претендира разноски, за които не представя списък, но уточнява, че се касае единствено до адвокатско възнаграждение и държавна такса, като не прави възражения по разноските на другата страна. Окончателното си становище въззивницата излага в писмени бележки, представени в последното съдебно заседание по делото, където отново акцентира върху лоши практики на бащата в отглеждането на детето, като твърди, че същият го стимулира да я лъже, като не е толкова загрижен за емоционалното състояние на детето като нея, приоритетът му е физическото, а не духовното развитие и спокойствие на детето, като представлява достоен за подражание пример, тъй като подривал достойнството й на родител, което пораждало у детето чувство за вина и то постоянно й се извинявало за поведението си във връзка с делото.

В писмения си отговор на подадената от първоначалния ответник и насрещен ищец въззивна жалба, насрещната страна-И.Г.К., първоначален ищец и ответник по насрещния иск в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство, оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата на ответника по първоначалния иск и насрещен ищец без уважение, като неоснователна.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си на въззивната жалба и пледира за оставянето й без уважение. Претендира сторените разноски по представен списък.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е допустима, поради което следва да бъдат разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите относно прекратяването на брака, вината на съпруга за разстройството на брачната връзка и фамилното име на съпругата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от И.Г.К. срещу Х.П. К.брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК - за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпругата, обективно съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на детето М.и определяне на местоживеенето му при бащата, определяне на режим на лични отношения с майката и осъждането й за издръжката му в минимален размер, като претендирал разноски. Не претендирал ползване на семейното жилище. Като брачни провинения на съпругата сочел недостатъчно участие в грижите за общото домакинство, децата и издръжката на семейството, като за дълъг период не работела и само той осигурявал средствата за финансовата им издръжка, безпричинно предизвиквала скандали, включително в присъствието на децата, при които проявявала физическа агресия към него – удряла го, деряла, замеряла го с предмети; не участвала в общите занимания с децата – не ги придружавала за разходка или когато ходели на почивка, не общувала със семейните им приятели, а когато това все пак станело, тя била негативно настроена, правела скандали, включително пред трети лица и разваляла настроението на всички. Случвало се физически да посяга на децата, като сочи случай, при който пътували към Севлиево за полагане на 40 дни от смъртта на дядо й, и след като й заявил, че ще посети тежко болния си баща, тя започнала да вика, обвинявала го, че се грижел само за своето семейство, започнала да го дере и щипе, докато шофирал и се наложило да отбие, за да не стане пътен инцидент. Това не бил единствен случай на агресивно поведение към него, като с течение на времето той развил непоносимост към нея и поведението й, поради което напуснал семейното жилище през август 2019 г., считайки, че така ще осигури спокойствие за детето М..

Ответницата Х.П. К.оспорвала съединените с брачния иск искове, предявявайки насрещни такива. Претендирала предоставянето на родителските права спрямо роденото от брака дете на нея, както и определяне на местоживеенето им при майката, като на бащата се определи режим на лични отношения и се осъди за издръжката на детето в размер на 600 лева. Желаела да носи предбрачното си фамилно име Б.. Претендирала присъждането на деловодни разноски.

В хода на производството исковете били поддържани, като всеки от ищците оспорвал претенциите на другия като неоснователни.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части,

Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи и родители на вече пълнолетната Х., родена през ****г., и на детето М., роден през ****г.

Видно от трудов договор (листове 12-21 от делото) И.К. работел по трудово правоотношение с К.И.Б. ЕООД от 2017 г. насам, като съобщавал за трудово възнаграждение в размер на 2500 лева. Живеел в наето жилище (за което по делото не били ангажирани доказателства) в гр. София, в същия квартал, където се намирало и бившето семейно жилище.

По данни на Х. К.в периода 2016 г. до 01.09.2020 г. тя не работела по трудово правоотношение, като на посочената дата сключила трудов договор с „МИГ И.“ ООД-дружество със седалище в гр. Габрово, с който й било възложено да изпълнява длъжността на „счетоводител в гр. София“ (без посочен адрес на дейността, респективно на поделението), с месечно възнаграждение 1000 лева, като същите обстоятелства се установяват и от удостоверение (лист 60 от делото), издадено на 28.09.2020 г. от офис на същото дружество в гр. Варна, според което Х. К.била назначена на 01.09.2020 г. по безсрочен трудов договор с основна заплата 1000 лева.

При преглед на детето М.И.К., когато то било на възраст от две години и един месец, е установено „Генерализирано разстройство на психичното развитие – детски аутизъм“, което се установява от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по детска психиатрия „Свети Наум“ (лист 40 от делото). Понастоящем малолетният е ученик в 25 ОУ „*****“, гр. София, без да е със специален режим на обучение, като редовно посещава учебни занятия. През 2018 г. - 2019 г. докато детето посещавало Детска градина № **„Л.“ в гр. София, му била предоставена краткосрочна допълнителна образователна подкрепа до завършване на подготвителна група. За него били представени план за подкрепа и оценка на индивидуалните способности (л. 76-79), от които се установява, че спрямо детето са извършвани редица възпитателни и образователни задачи, като диагнозата му не е променена и детето има затруднения с изпълнението на задачи, не умее да започне дадена задача сам, чака напътствия от възрастен, има ниско ниво на развитие по направления Изобразително изкуство, Конструиране и технологии, средно ниво на развитие в направления Математика и Околен свят, има затруднения при самообслужването си, демонстрира пасивност при двигателни игри. Въпреки това М.е записан в общообразователно училище. Съгласно последната представена за него епикриза от 04.11.2020 г. при детето М.се наблюдават особености в социо-комуникативните умения и стереотипни характеристики в поведението и интересите, характерни за генерализирано разстройство на развитието. Препоръчва се продължаване на специализираната работа с детето, уместна е психодрама терапия и да се обмисли статут на детето като такова със специални образователни потребности.

По делото била призована ДСП „Красно село“, която в представените социални доклади изложила събраните при проучването данни. Според тях, след раздялата на родителите, то живеело при майката, като по-голямото дете Х. не съжителствало с тях. В дома на майката били осигурени необходимите условия за отглеждане на детето М., то имало личен лекар и било в добро общо състояние. Бащата живеел в самостоятелно жилище от месец август 2019 г., където също били констатирани подходящи условия за детето. Двамата родители не били в състояние да водят конструктивен диалог по отношение грижите за малолетния си син, като излагали различни версии за разстройството на брака им и по отношение на случки с детето и не били в състояние да постигнат споразумение. При проведен разговор с класния ръководител на детето е установено, че при детето нещата се подобрявали, но той продължавал да е разсеян и трябвало да се работи непрекъснато с него и да му се дават указания. В разговор със самото дете, то хаотично изложило случки от различни периоди от живота си. В заключение се сочело, че между родителите имало конфликти, на някои от които детето е било свидетел, като то все пак имало желание да контактува и с двамата си родители.

Детето се отглеждало от майката, която диктувала кога и за колко време ще се вижда с бащата. В доклада се съдържало предложение до съда да разпореди с решението си ползването на социална услуга от родителите и детето по реда на чл. 138а от СК.

Между страните не е спорно, че от лятото на 2019 г. са във фактическа раздяла, която продължава и понастоящем.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите Х. И.К., пълнолетна дъщеря на страните, и Р.Панталеева Б., майка на ответницата и насрещна ищца, чиито показания първоинстанционният съд кредитирал в обсъдените части.

Разпечатката съдържа 41 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21184ac7-03c7-4b07-9779-2d2820ca40a0