Определение № 9072 от 05.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9072 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110155978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Г. Г. срещу ......... науките (ИИкИ при БАН), с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на заповед № 605 от 17.10.2025 г. на директора на Институт за икономически изследвания при БАН, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищцата сочи, че заема длъжността „главен асистент” в Институт за икономически изследвания при БАН, секция „Макроикономика“ по силата на трудов договор № 402/29.10.2020 г., изменен с допълнително споразумение №365/17.06.2025 г. Излагат се твърдения, че по подаден сигнал до работодателя е било образувано дисциплинарно производство във връзка с твърдения за осъществено плагиатство в монография на ищцата със заглавие „Фискални и парични инструменти за регулиране на неопределеност в икономиката“, публикувана по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката. Твърди се, че на 20.10.2025 г. на ищцата е връчена заповед № 605 от 17.10.2025 г. на директора на Института за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ поради следните нарушения:

„неспазване на отговорностите и етичните норми на академичен служител в институт на БАН“, „неизпълнение на възложената работа“ и „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на Института“. Сочените нарушения били квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ, без да е посочено кое конкретно предложение се твърди да е нарушено, което значително препятствало и правото на защита на служителя. Поддържа се, че заповедта за дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл. 195 КТ за надлежното й мотивиране, тъй като е посочено бланкетно, че е констатирано „заимстване без надлежно цитиране на текста, преведен на български език, на статия на английски език „Stabilization policy: a turbulent journey through time“ с автор Оливър Ландман, в обем от 23 страници, която на практика представлява точка 1 от глава 1 на монографията на гл. ас. Г., с изключение на няколко добавени от авторката параграфи“. Счита се, че липсва конкретизация относно естеството на твърдяното нарушение, както и относно конкретните действия или бездействия, които се вменяват на наказаното лице. Не ставало ясно кои конкретни отговорности не са спазени, нито кои конкретни етични норми са нарушени, каква работа е възложена на ищцата, кога е следвало да изпълни същата и в какво се състои твърдяното неизпълнение, нито в какво конкретно се състои твърдяната злоупотреба с доверение и уронване на доброто име, респективно дали и какви конкретни вреди са настъпили за работодателя. Поддържа се, че е налице нарушение на чл. 193 КТ, тъй като 1 формално били изисквани обяснения от ищцата, но в искането било налице само общо посочване, че се искат обянения във връзка с подаден сигнал за плагиатство, но не и за посочените в заповедта за дисциплинарно нарушение „неспазване на отговорности“ на служителя, „неизпълнение на възложена работа“ и „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на Института“. Счита се, че предоставеният на ищцата 3-дневен срок за писмени е твърде кратък. Освен това дадените обяснения не били надлежно анализирани и обсъдени по същество в мотивите на обжалваната заповед. Излагат се съображения, че не са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ – наказанието било наложено след двумесечния срок от откриването на твърдяното нарушение, доколкото материали за предаване на издателството за отпечатване на книгата са били изпратени директора на ИИКИ при БАН още на 02.07.2024 г. Били допуснати нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, тъй като комисията по етика не била компетентна да установява плагиатство, а и съставът й не бил формиран в съответствие с правилата, установени в Правилника за устройството и дейността на Комисията по етика към ИИкИ при БАН. Освен това се акцентира на обстоятелството, че процесната монография не е използвана в конкурс за заемане на академична длъжност. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения на Правилника за провеждане на производството пред етичната комисия във връзка изискванията за кворум и мнозинство, както и на установените срокове. Поддържа се още, че наложеното дисциплинарно наказание се явява несъразмерно и непропорционално с оглед характера, интензитета и конкретните обстоятелства на твърдяното нарушение, предвид липсата на данни да са били засегнати интересите на работодателя, да е било затруднено нормалното функциониране на администрацията или да е нарушило служебната дисциплина в по-широк смисъл. Освен това не било отчетена липсата на предходни дисциплинарни наказания на ищцата. Поради това се счита, че наложеното наказание не съответства на вмененото на Г. нарушение и и не е съобразено с нормата на чл. 189, ал. 1 КТ.

По същество се поддържа, че не е осъществено плагиатство, като се излагат твърдения за извършени преди публикуване на процесната монография проверки за сходство с помощта на програмата Strike Plagiarism на български и на английски език, чрез няколко независими метода, като резултатите от тези проверки са показали пренебрежимо ниски нива на сходство. В тази връзка се излагат съображения, че извършената от страна на работодателя проверка не е надлежна и направена по достоверен начин. От становището на Комисията по професионална етика не ставало ясно дали констатираното съответствие е дословно или е преразказано, като се поддържа, че тези текстове представляват утвърдени теоретични концепции, разработени от водещи икономисти през последното столетие, поради което подобни обзори неминуемо съдържат сходства със съществуващи текстове. Оспорва се, че посоченият текст на Оливър Линдерман не е бил цитиран - цитат бил налице на стр. 38 от монографията, както и в използваната литература в текста. Счита се, че становището на Комисията е вътрешно противоречиво, доколкото според него в институцията няма приети правила и процедура за определяне на допустим процент на сходство при публикация, а в същото време се дава заключение за допуснато плагиатство в разрез с Етичния кодекс и норми на ИкИИ при БАН. В този смисъл се поддържа, че при липса на ясно определени критерии, в случая не може да се обоснове извод за наличие на плагиатство или друго нарушение на етичните норми. Сочи се още, че интерпретативният превод и идеите не са предмет на защита по смисъла на ЗАПСП, а единствено буквалното заимстване е такова, каквото в случая не е налице. Излагат се съображения, че с оглед на разпоредбата на § 1 т. 7 от ДР на Закона за развитието на академичния състав в Република България плагиатството е уредено единствено в контекста на процедури за придобиване научни степени и заемане на академични длъжности, в каквато процесната монография не е участвала. Сочи се, че тя е част от успешно реализиран научен проект към Фонд „Научни изследвания“, отличен като най-добър проект за 2024 г. и преминал през многократни етапи на рецензиране и оценяване от независими научни специалисти, като същият е плод на добросъвестен научен труд.

2

Поради това се оспорва да са налице посочените в атакуваната заповед нарушения и се отправя искане за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ......... науките е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищцата заема длъжността „главен асистент“, както и че на 20.10.2025 г. й е връчена заповед № 605/17.10.2025 г. на Директора на ИИкИ за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ във връзка с подробно описаните в мотивите на заповедта дисциплинарни нарушения. Излагат се твърдения, че с допълнително споразумение № ФНИ-2722/20.07.2022 г. към договор № КП06-М 45/4 от 2020 г. гл. ас. д-р С. Г. Г. е определена за научен ръководител на проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, в рамките на който тя разработва монография на тема „Фискални и парични инструменти за регулиране на неопределеност в икономиката“. Твърди, че на 27.06.2025 г. е проведено заседание на секция „Макроикономика“, в което е включена точката „Обсъждане на състав на Експертен съвет за приемане на монографичния труд“, т.е. е инициирано началото на евентуална процедура по хабилитация и заемане на академична длъжност „доцент“. Непосредствено преди заседанието ръководството на Института е констатирало данни за заимстване без надлежно цитиране на текст, преведен на български език, от статия на английски език „Stabilization policy: a turbulent journey through timе“ на Оливър Линдерман, която на практика представлява точка 1 от глава 1 на монографията на ищцата, с изключение на няколко добавени от нея параграфи. Поради това случаят е бил внесен за обсъждане в Научния съвет на Института и е разгледан на заседание на 09.07.2025 г., на което ищцата е присъствала и е отрекла да е извършила нарушение. На 14.07.2025 г. е подаден сигнал от Директора на Института за случая в Комисията по етика към ИИкИ, която с доклад от 27.08.2025 г. констатирала, че текстът на Оливър Линдерман не е заимстван дословно, а е направен „интерпретативен превод“, който не може да се окачестви като „ново самостоятелно произведение“ на С. Г.. Поради това е прието, че авторът не е надлежно цитиран и че е допуснато плагиатство, представляващо нарушение на Етичния кодекс и норми на ИИКИ при БАН. С оглед на това, на 01.10.2025 г. на ищцата били изискани писмени обясняния 3дневен срок на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като обяснения били представени на 06.10.2025 г. и били съобразени от работодателя при вземане на решението за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа се, че ищцата е имала възможност да представи своята позиция в спора, вкл. в дискусия в рамките на секцията, изслушване от Научния съвет, предоставяне на обяснения пред Етичната комисия. Излагат се съображения, че заоведта за дисциплинарно наказание е надлежно мотивирана. Поддържа се, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като датата на извършеното нарушение е 27.06.2025 г., когато трудът е предложен за обсъждане като евентуален хабилитационен труд, а датата на узнаване от страна на работодателяза нарушението е 27.08.2025 г., когато Комисията по етика към ИИкИ взема решение, потвърждаващо подозренията за плагиатство. Потвърждава се, че директорът на ИИкИ при БАН проф. Зарева е разполагала с информацията, че монографията е публикувана от издателство „Марин Дринов“ по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Факт е и че тя е отличена с грамота, издадена от Фонд „Научни изследвания“, но се счита, че предаването на монографията за печат през лятото на 2024 г. бележи не датата на извършване на нарушението, защото то представлява едно противоправно състояние, което продължава и до днес. Поддържа се, че от публикуването на монографията до сега съществува риск от дискредитиране на ИИкИ и нанасяне на непоправими репутационни и материални вреди, в случай че Фонд „Научни изследвания“ предяви претенции относно действителното авторство на монографията. Сочи се, че с инициативата си да предложи монографията за хабилитационен труд ищцата е извършила самостоятелно нарушение, дискредитиращо научно-изследователската дейност на работодателя и поставяща го в риск да започне хабилитационна процедура, базирана на труд 3 с плагиатство. Поддържа се, че в случая е налице неизпълнение на възложената работа, тъй като работата на учения е да произведе научна продукция, отговаряща на стандартите в научната област, в която работи, а не да превежда чужди тестове, без посочване на автора им. Уточнява, че ответникът също е страна по договора с Фонд „Научни изследвания“, във връзка с който е изготвена монографията. Счита се, че е налице злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя - научен институт в системата на БАН, с установени традиции, поради което процесният казус е от естество да нанесе серозни вреди на Института. Счита се, че безспорно е налице и нарушение на Етичния кодекс на работещите в ИИкИ при БАН, тъй като същият предвижда, че е недопустим всякакъв вид плагиатство - представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране. Във връзка с доводите на ищцата, че не е била спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание се излагат съображения, че ищцата смесва разглеждането на въпроса за евентуалното плагиатство от Етичната комисия и развилото се впоследствие дисциплинарно производство като резултат от заключенията на Комисията. Сочи се, че цитирания Етичен кодекс предвижда, че когато има казус, засягащ член на Комисията, той няма право да участва в изготвянето на становището, а и в случая ищцата сама е подала молба за освобождаване от Комисията. Освен това Комисията се е произнесла своевременно, като е съобразявала периодите на отсъствие на ищцата поради ползвани отпуск поради времена неработоспособност и платен годишен отпуск. Счита се, че в конкретния случай до хабилитационна процедура не се е стигнало, тъй като още в хода на инициирането й са възникнали съмнения за плагиатство, поради което не е била компетентна Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката, както твърди ищцата. Поддържа се, че преценката на Етичната комисия относно сходството между текстовете има експертен характер и сама по себе си не подлежи на съдебен контрол. Във връзка с възраженията относно извършената от Комисията проверка се сочи, че електронните системи за плагиатство не могат да засекат преводи от чужди автори и това обяснява ниския процент на отчетеното чрез подобни проверки сходство. В конкретния случай била констатирана промяна на словоред и преразказ на текст, както и директно заимстване на наименованията на точките, поради което е налице „интерпретативен превод“, а не „ново самостоятелно произведение“. Потвърждава се, че статията на Оливър Ландман действително е посочена в общата библиография, но в текста няма отбелязване коя е цитираната част, маркирана в бележка под черта, в скоби или с кавички. Излагат се съображения, че наложеното наказание е съответно на допуснатото нарушение, като при извършване на конкретната преценка работодателят е отчел чистото дисциплинарно минало на служителкта, но и липсата на самокритичност от нейна страна. По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на предявения иск.