Акт № 3728 от 02.09.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 290

Номер

290

Година

28.5.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.28

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Янко Янев дело номер

20154100500299 по описа за

2015 година

1

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 162/16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 3341/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново са отхвърлени предявените от Й. Н. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, П. П. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, М. П. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. М. Н., ЕГН *, представляван от законния си представител П. С. Н., с адрес, гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6 и Д. И. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Г. Б.” № 25 вх. А, всички със съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № 24, . 1 офис 12, чрез адв. Й. Ц.Й. от АК - В.Т., против Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, . 2, искове с правно основание чл. 282 ал. 3 и ал. 5 КЗ вр. чл. 3 т. 3 и т. 4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата вр. чл. 226 ал. 1 от КЗ, предявени като частични за сумата от по 500 лв. за всеки ищец като част от общо претендирани по 5 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие причинено на 11.07.2011 г. на главен път II-55 Д. – В.Т. с участието на товарна композиция - автомобил влекач „Рено” с рег. ...и полуремарке цистерна с рег. ..., управлявана от турския водач Ю. В., чиято гражданска отговорност е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по системата „Зелена карта”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 11.07.2011 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани. Със същото решение са осъдени Й. Н. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, П. П. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Х. С.” № 28, М. П. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. С. Н., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6, П. М. Н., ЕГН *, представляван от законния си представител П. С. Н., с адрес, гр. Д., ул. „И. В.” № 4. вх. А, . 2, ап. 6 и Д. И. Д., ЕГН *, с адрес гр. Д., ул. „Г. Б.” № 25 вх. А, всички със съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № 24, . 1 офис 12, чрез адв. Й.Ц.Й. от АК - В. Т., да заплатят на Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., ул. „Г. И.” № 2, . 2, сумата от от 1 210.27 лв. (хиляда двеста и десет лева и 27 ст.), представляваща направените по делото съдебни разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. Й. от САК, като пълномощник на Й. Н. Д. от гр. Д., П. П. Д. от гр. Д., М. П. Н. от гр. Д., П. С. Н. от гр. Д., П. М. Н., представляван от законния си представител П. С. Н. от гр. Д. и Д. И. Д. от гр. Д. против Решение № 162/16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 3341/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че бил нарушен принципът на примат и пряко приложение на общностното право пред вътрешното. На първо място твърди, че чл. 268, т. 6 КЗ не можело да намери приложение, тъй като тази норма била относима само към вреди причинени от „превоз” на опасни товари, но не и от деликт, настъпил от ПТП, претърпяно от превозното средство, с което товарите се транспортират. Излага се, че тълкуването на чл. 268, т. 6 от КЗ следва да се извършва при спазване на разпоредбите, предвидени в директивите, издадени от ЕС във връзка със застраховките „гражданска отговорност”. Излага се още, че приложение следва да намери и постановената практика на Съда на европейския съюз относно тълкуването на тези директиви. Развива подробни съображения в насока, че направеното от първата инстанция тълкуване противоречи както на директивите, така и на съдебната практика на СЕС, тъй като кръгът от вредите, които подлежат на обезщетяване незаконосъобразно е ограничен с нормата на чл. 268, т. 6 от КЗ. Навежда съображенията си, че посочените директиви имат пряк ефект и е следвало да бъдат приложени от българския съд. Сочи, че са налице и всички останали елементи от фактическия състав, при реализирането на който ответното дружество е следвало да заплати на ищците обезщетение за вреди. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че претърпените неимуществени вреди са доказани по делото, като е доказан и техният размер. Твърди, че съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като е разделил делата, въпреки желанието на ищците делото да се развие в един процес. Излага, че химическото вещество „стирен” не е с повишена опасност по смисъла на чл. 268, т. 6 от КЗ. Обосновава този свой извод с разпоредбите на ADR, която съдържа списък на опасните товари по реда на номерата в класификацията на ООН. Твърди, че в тази връзка първата инстанция е допуснала и нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, тъй като повишената опасност на веществото е следвало да се докаже от ответника, като е процесуално недопустимо да се приеме, че възражението за непокрит риск е правно и не се нуждае от доказване. При основателност на иска за главница е посочено, че основателен е искът за лихва, като задължението за заплащането й възниква от датата на непозволеното увреждане.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. становище за неоснователност на въззивната жалба. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението, че с нормата на чл. 268, т. 6 КЗ не са нарушени цитираните в жалбата директиви, както и постановената въз основа на тях съдебна практика.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 3341/2013 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от Й. Н. Д. от гр. Д., П. П. Д. от гр. Д., М. П. Н. от гр. Д., П. С. Н. от гр. Д., П. М. Н., представляван от законния си представител П. С. Н. от гр. Д. и Д. И. Д. от гр. Д. против Н. Б. на Б. А. З. – гр. С., иск за обезщетение за неимуществени вреди от по 500 лв. за всеки един от тях, като частичен иск от претенция за 5 000 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищците твърдят, че претърпяли неимуществени вреди, пряко причинени от виновното поведение на турския водач Ю.В вследствие на предизвикана от него ПТП (автомобилна катастрофа) край гр. Д., в близост до града, като от катастрофата настъпило разливане на превозвания от водача опасен товарен – стирен. Ищците са посочили, че към този момент се намирали в гр. Д., който бил в непосредствена близост до мястото на произшествието, поради което от разлива на веществото, което достигнало до града в газообразно състояние, претърпели остро дразнене на очите, водещо до силно сълзене и затруднение на виждането, гадене, както и до пристъпи на задух, неприятно и постоянно дразнене на кожата. Твърдят, още, че вследствие от инцидента са претърпели и вреди, изразяващи се в изживяването на силен шок, паника, стрес и страх, предизвикани както от спешната евакуация на жителите на гр. Д., така и от неизвестността какво е разлятото вещество и може ли да доведе до трайни увреждания. Изложено е, че виновният водач към момента на катастрофата е притежавал сертификати „Зелена Карта” по международна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което сдружението ответник следва да отговаря за вредите, причинени от него.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за всеки един от тях, като частичен иск от претенция за 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на деликта - 11.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 6 от КЗ, застрахователят не заплаща обезщетение за вредите, причинени от превозването на радиоактивни, химически или други материали, представляващи повишена опасност. С отговора са оспорени и елементите от фактическия състав на претендираните увреждания – наличието на причинна връзка между деянието и вредите, както и наличието на вреди по начина, описан от ищците. Направено е оспорване и досежно размера на претенциите.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства пред първата инстанция – протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че на 11.07.2011 г. около 00:45 часа на главен път II-55 Д. – В. Т., км 1 в посока гр. В.Т. при управление на товарен автомобил влекач „Рено” с рег. ... и полуремарке цистерна с рег. ..., превозващ опасен товар – стирен (стирол), водачът Ю.В претърпял ПТП, вследствие на което цистерната, превозваща 20 тона стирол на „Т.. Л.с” - Република Т., се преобърнала в близост до гр. Д. и последвал разлив на около 4 тона от веществото.

С протоколно определение от 31.08.2011 г., постановено по НОХД №1999/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд е одобрено споразумение, с което Ю.В (Ц. V.) се признал за виновен в това, че при управлението на товарен автомобил влекач „Рено” с рег. ... и полуремарке цистерна с рег. № ... и полуремарке цистерна с рег. № ..., превозващ опасен товар – стирен (стирол) замърсил почвата, въздуха и водни течения и с това ги направил опасни за хората, животните и растенията – престъпление по чл. 352, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, както и за това че на 11.07.2011 г. в нарушение на Европейската спогодба за международен превоз на товари по шосе (ADR), пренесъл през границата на страната с Република Турция токсично химическо вещество стирен (стирол) - престъпление по чл. 353г, ал. 2 от НК. Не е спорно между страните, че към момента на инцидента товарният автомобил и полуремаркето притежавали валидни международни сертификати за А. застраховки „Гражданска отговорност” (зелена карта), сключени с турско застрахователно дружество.

Във връзка с инцидента бил изпратен сигнал до РИОСВ В.Т., като на мястото пристигнал дежурен служител на инспекцията (св. В.). Заедно със служители на „Гражданска защита” свидетелката измерила концентрацията на изобутен замърсители на атмосферния въздух в гр. Д.. Концентрациите не били над нормите, но се усещала силна заõушлива миризма. Впоследствие било установено, че концентрациите на замърсители във въздуха надвишават пределните норми, поради което от събралите се на сборен пункт при околовръстното шосе на гр. Д. представители на различни държавни институции било взето решение за евакуация на населението от града.

Със Заповед № РД 22-1104/11.07.2011 г., издадена от Кмета на Община В.Т. било обявено бедствено положение в гр. Д. с начален част 03:00 часа на 11.07.2011 г., като било разпоредено да бъде извършена евакуация на населението в застрашените райони (в района на Дома за деца и ниската част в югозападна посока). Едновременно с това били осъществени действия по обливане на преобърнатата цистерна с пожарникарска пяна, прехвърляне на останалото количество стирол в друга цистерна и отстраняването му от мястото на произшествието, покриването на замърсените участъци с пясък и пръст (протоколи, изготвени от служители при РИОСВ гр. В..). Със Заповед № РД 22-1114/11.07.2011 г., издадена от Кмета на Община В.Т., бедственото положение било отменено, считано от 17:15 часа на същия ден.