Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 823/2023
Вид
Определение № 8
Подписан
15.01.2024
В сила
15.01.2024
Състав
Евгений Стайков, Ирина Петрова, Десислава Добрева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. София, 03.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002900823 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Еврострой София“ЕООД /н/ срещу решение № 690 от 07.11.2022г. по в.т.д. № 434/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ 2006/2020г. на Софийски градски съд. С последното са отхвърлени предявените от синдика срещу „Еврострой София“ЕООД /н/ и „Геоадвайзърс България“ЕООД: главен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и предявените в евентуалност искове по чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ и чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършен от „Еврострой София“ЕООД /н/ (с предходно наименование „Пиеро 97“ЕООД), апорт на вземания към „Геоадвайзърс България“ООД на обща стойност 3 273 660.79 лв. в капитала на последното дружество, както и кумулативно съединения с тях иск за осъждане на „Геоадвайзърс България“ ЕООД да заплати на „Еврострой София“ЕООД същата сума, представляваща стойността на апортираните вземания.

Предмет на касационното обжалване е въззивното решение в неговата цялост като неправилно и „незаконосъобразно“. По първия иск с правно основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ се оспорва извода на САС за отсъствие на 1 увреждащ елемент на сделката. Касаторът поддържа, че при извършване на апорт, фактът на увреждането не се изразява в механичното съпоставяне на цифри, на стойностните изражения на активите на дружеството преди и след апорта, нито в определянето на оценката на апортираните активи, а е отражение на бъдещото затрудняване на кредиторите на длъжника да се удовлетворят от имуществото му; че не може да се приеме за икономическа равностойност съответствието между паричната оценка на апортираните вземания и броя и стойността на дяловете от капитала, които вносителят получава срещу тях, доколкото стойността на произтичащите от тях имуществени права е обусловена от финансовите резултати от търговската дейност на капиталовото дружество.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ се оспорва правилността на извода, че страна по сделката не е свързано с длъжника лице по смисъла на пар.1, ал.1 ДР на ТЗ. Твърдението е, че по отношение на субектите, участвали при сключване на сделката са налице предпоставките на т. 4 и т.5 на пар.1,ал.1 от ДР на ТЗ.

В касационната жалба не се оспорват мотивите на САС за необходимост от установяване на знание за увреждащия характер на сделката от третото лице, с което длъжникът договаря по отношение на евентуалния иск по чл.135 ЗЗД, а правилността на извода, че такова знание от „Гео Адвайзърс България“ЕООД не е доказано. Изложени са подробни съображения, че между договарящите дружества са налице правоотношения още през 2015г. по договори за заем със заемодател - длъжника и заемател „Гео Адвайзърс България“ЕООД и именно вземанията по тях са предмет на апорта. С вземането на решение за апорт „Гео Адвайзърс България“ЕООД ясно е съзнавал, че интересите на „Еврострой София“ ще бъдат накърнени, тъй като няма да получи насрещна престация, достатъчна да удовлетвори задълженията, а единствено ще придобие фиктивни дружествени дялове.

В депозираното от синдика изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че:

1. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права, с което е допуснал отклонение от указанията в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС , изразяващо се в неотстраняване на допусната от първоинстанционния съд непълнота на 2 доклада във връзка с даване на указания на ищеца за доказателствената тежест по отношение установяване знанието за увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е договарял.

2. При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК са формулирани въпроси:

2.1./„Необходимо ли е да бъде изследвано наличието на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска в производството по предявени отменителни искове?“

2.2./ „Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учреден апортът?“

Твърдението е, че по тези въпроси обжалваното решение е в противоречие с решение № 122 от 21.07.16г. по т.д.№ 3484/14 на 2 т.о. на ВКС, като акцентира на следните съображения, изложени в него: Относно знанието на длъжника по смисъла на чл.135,ал.1 ЗЗД е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно - когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извърши апорт, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като при извършването на апорта няма как да се предвиди каква ще бъде насрещната имуществена облага, която вносителят ще придобие, доколкото последната е обусловена от реализирането на предстоящата търговска дейност на самото дружество. Доколкото се апортира един съществуващ и реален активи, срещу който се получава единствено дивидент, който към съответния момент е неопределен като стойност, то не следва да бъде доказвано знание за увреждащия характер от страна на ЮЛ, в чиято полза е учредена апортната вноска.

3./ Поддържа се, че като е допуснал посоченото явно нарушение на материалния закон САС е постановил очевидно неправилно решение по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК.

4./ Като последен въпрос е поставен „Въззивният съд задължен ли е да се произнесе по всички оплаквания, направени в жалбата. Твърдението е, че апелативният съд не е анализирал в пълна степен заявените във въззивната жалба аргументи относно икономическата нееквивалентност на оспорваната апортна сделка.

Въведена е допълнителната предпоставка по

3 чл.280,ал.1,т.1,предложение последно ГПК посредством цитирани актове по чл.290 ГПК.

Отговори по чл.287, ал.1 ГПК от ответниците не са постъпили.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че „Еврострой София“ЕООД е имало вземания към „Геоадвайзърс България“ ЕООД по два договора за заем в общ размер на 3 237 660.69лв., които са внесени като непарична вноска в капитала на „Геоадвайзърс България“ ЕООД, в резултат на което е вписано увеличение на капитала на последното дружество на 26 313 600 лв. с непаричната вноска от 3 273 600 лв. и то е преобразувано н ООД. Вписването в регистъра е на дата 15.10.2015г. Срещу непаричната вноска вносителят е придобил 32 736 дяла с номинал от по 100лв. Установено е, че с решение от 11.11.2019г. по по т. д.№ 1366/2019г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Еврострой София“ЕООД с начална дата 31.12.2017г., а с решение от 11.08.2021г., длъжникът е обявен в несъстоятелност, а производството - спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Въз основа на заключението на счетоводната експертиза съставът на САС е приел за установено, че справедливата оценка на непаричната вноска в капитала на „Геоадвайзърс България“ ЕООД, възникнало от договорите за заем, възлиза на 3 273 660.79 лв. Експертизата е извършила и анализ на финансово-икономическото състояние на „Геоадвайзърс България“ЕООД и е установила, че коефициентите на обща и бърза ликвидност са над единица, съответно за 2015г. и 2018г. Установила е, че за същия период „Геоадвайзърс България“ ЕООД не е разполагло с достатъчно бързоликвидни активи за погасяване на краткосрочните си задължения единствено към 31.12.2018г.

Според вещото лице, съгласно стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност, през 2015г. и 2018г. дружеството е било в състояние да извършва текущите си плащания. От балансите на „Геоадвайзърс България“ЕООД е установено, че дружеството не е ползвало привлечен капитал от банки и други финансови институции.

По иска по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ въззивната инстанция е отрекла неравностойността на престациите, акцентирайки, че увреждащият характер на възмездната сделка по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се основава на 4 икономическата нееквивалентност на уговорените по нея престации, поради което тя следва да е от такова естество, което да позволява тяхната равностойност да бъде преценена към момента на постигане на съгласие за нейното сключване, или към момент, в който тя поражда желаните от страните правни последици. Анализирано е, че този състав на относителна недействителност е приложим само по отношение на престационните сделки, при които е налице възмездно разместване на имуществени блага, настъпващо по силата на самата сделка, с постигане на съгласие за нейното сключване в предписаната от закона форма, при което и двете престации, срещупоставени към момента на сключването им, са комутативни, т.е. определени по размер към този момент, защото само в този случай е възможно да се съпостави и прецени тяхната икономическа равностойност .

Обсъдено е, че при апортирането на вземанията в капитала на дружеството ищецът придобива съответна част от неговия капитал, съответстваща на тяхната стойност, от която произтича правото му да участва в управлението и да получи дивидент, какъвто се формира само ако финансовият резултат от осъществяваната от него търговска дейност е положителен, респ. когато то е формирало печалба, т.е. вземането за дивидент - насрещната имуществена облага, е обусловена от последващо настъпване на друг факти или група факти и има алеаторен характер.

За неоснователен е счетен доводът на въззивника, че в случая икономическата равностойност между прехвърлените вземания и придобитите дялове е без значение, обоснован от синдика с довода, че със самото апортиране на вземанията длъжникът се е лишил от краткотрайни, бързоликвидни материални активи - парични средства, за да придобие дружествени дялове от капитала на ответното дружество, като преобразуването на един сигурен актив в несигурен такъв, самò по себе си представлява увреждане на кредиторите на несъстоятелността на вносителя.

Съставът на апелативния съд е дал отговор, че увреждащият характер на сделката в специалните фактически състави на относителна недействителност по чл. 647 от ТЗ (с присъщите на конститутивните искове изричност на законодателна уредба, изчерпателност и ограничителност) може да се преценява само с оглед кумулативното наличие на посочените в тях предпоставки, без оглед на други обстоятелства, които стоят извън него, макар от тях да произтича възможен потенциално увреждащ характер на 5 сделката, като обективно затрудняваща или осуетяваща удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Обосновано е, че в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ увреждащият характер на сделката произтича от неравностойността на уговорените престации и от сключването ù в очертания в нормата подозрителен период като квалифициращи признаци на този фактически състав, а извън тези тези кумулативно предвидени елементи от фактическия състав на относителната недействителност съдът не може да преценява дали сделката е дефинитивно увреждаща сама по себе си, с оглед присъщите ù правни последици.

По отношение на иска с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ апортът на вземанията в капитала на Геоадвайзърс България“ ЕООД е признат за увреждаща сделка по трансформация на активи, доколкото с апортирането на вземанията, произтичащи от двата договора за заем в капитала на дружеството заемател, задължението за връщане на заетите суми и за заплащане на възнаградителна лихва се погасява чрез сливане и се трансформира в право върху дялове от капитала на поемащото дружество.

Отречено е обаче установяване наличието на елемент от фактическия състав на относителната недействителност - страните по увреждащата сделка да имат качеството на свързани лица. Мотивирано е, че по делото няма доказателства за наличието на обстоятелства, които могат да бъдат субсумирани под някоя от хипотезите на свързаност, които са изчерпателно и ограничително изброени в дефинитивната норма на § 1 от Д Р на ТЗ.