Решение № 3065 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13670/2024
- Вид
- Решение № 3065
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 12.07.2025
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3065 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330113670 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 30.08.2024г., подадени от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против И. С. Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 847, 57 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 12.08.2021г.14.03.2024г. за имот, находящ се в *** и сумата от 72, 16 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.10.2021г.- 29.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 29.03.2024г./ до окончателното й заплащане и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2868 от 01.04.2024г., по ч.гр.д. № 5755/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 12.08.2021г.- 14.03.2024г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер от 847, 57 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик/ ползвател на имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна 1 лихва върху главницата в размер на 72, 16 лв. за периода 31.10.2021г.- 29.02.2024г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че в процесния имот не е налице поставено годно измервателно устройство и начисленията са осъществявани служебно- по 5 куб.м. за всеки един обитател на месечна база. За процесния имот са начислени количества за 2- ма обитатели или общо 10 куб.м. на месец. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК като в указания от съда срок от подадена процесната искова молба. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника о. п.. Оспорва изцяло исковете по основание и размер. Възразява се, че ответникът няма качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги, тъй като не е собственик или ползвател на имота. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.
Възникването на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор може да се счита за сключен и с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след 2 първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи са частни свидетелстващи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат изявление, направено от субекта, сочен като техен издател (същите се ценят по реда на чл. 175 ГПК ). Налице е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР (понастоящем КЕВР) с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. (общите условия са представени от ищеца и фигурират на л. 5- 9 от заповедното производство ). Представени са и доказателства, че приложимите към правоотношението общи условия са публикувани в един централен и един местен ежедневник, съобразно изискването на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ (л.
71- 73 от исковото производство).
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик на имота, находящ се на адрес- ***- тоест, твърди се, че ответникът е страна (потребител) по процесното правоотношение. По отношение административния адрес на имота, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че същият е ***, а не както е посочено в заявлението и исковата молба***. Съдът приема, че се касае за допусната от ищеца техническа грешка при изписването на името на улицата, която се е мултиплицирала в представените от него документи по делото.
Не съществува съмнение, че процесният водоснабден имот се намира на адрес ***, тъй като от Община *** са представени придружаващо писмо и подадена декларация по реда на чл.
14 ЗМДТ за процесния имот, в които улицата на имота е отразена именно като *** (л. 61- 66 от делото). Отделно от изложеното, при извършена служебна проверка в публичния регистър „Кадастрална и специализирани карти“ при АГКК (https://kais.cadastre.bg/bg/Map) се изяснява, че на територията на общ. *** не съществува улица „***“, а единствено улица „***“, която е с номерация, включваща „№ ***“. Тоест, не би могло да се касае за друг административен адрес на процесния имот, освен ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
От приетата по делото Декларация подадена по реда на чл. 14 ЗМДТ се установява, че 3 лицето С. И. А. (н. н. и.) е декларирал себе си като изключителен собстветник на процесния недвижим имот (л. 63- 66 от делото). По делото е прието удостоверение за наследници на С. И. А. (л. 68), от което се установява, че същият е починал на ***г. и е оставил като наследници- ответникът И. С. Х. (***) и третите за процеса лица С. С. Х.
(***) и Д. С. А. (***). Предвид това, от ангажираните от ищеца доказателствени материали се извежда обоснован извод, че ответникът И. С. Х. е един от наследниците на починалия преди образуване на процеса С. И. А.. Предвид това, ответникът притежава по силата на наследствено правоприемство 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес- ***. Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, които биха могли да разколебаят този извод. Съобразно изложеното, съдът счита, че в качеството си на съсобственик, ответникът следва да отговаря за задълженията генерирани в процесния период, съобразно квотата си от собствеността, а именно за 1/3 част от претендираните суми. Този извод следва от обстоятелството, че по делото не бе представено от ищеца заявление за откриване на партида или друг сходен документ, с който ответникът И. С. Х. да заявява воля да бъде вписан като единствен титуляр на партидата на процесния водоснабден имот (при което положение би могло да се разсъждава, че ответникът ще отговаря за целия размер на задължението). Предвид изложеното, ответникът ще отговаря като съсобственик на имота за генерираните задължения (на осн. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.), но само до размера на притежаваната от него квота от съсобствеността (в случая 1/3 част).
По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на съсобственик на процесния недвижим имот, има качеството потребител като между страните е възникнало продажбено правоотношение. Обстоятелството, че ответникът е съсобственик на процесната недвижимост (а не изключителен собственик) не рефлектира върху надлежното възникване на продажбеното правоотношение. Единствената специфика в случая е, че ще отговаря за 1/3 част от генерираните за процесния период задължения.
От показанията на с.. М. (л. 88 гръб), които съдът цени изцяло като обективни и непротиворечащи на останалия, приобщен по делото доказателствен материал се изяснява, че процесният недвижим имот представлява къща и е водоснадбен ( за имота е налице индивидуално отклонение към водопреносната мрежа). С. е категоричен, че в имота е поставен един водомер, който обаче е нередовен- факт, който е бил констатиран от к. н. с., също осъществяващ дейност по инкасиране на процесния имот. Предвид обстоятелството, че за процесния период с. не е допускан до имота, не може да каже дали водомерът е с изтекла метрологична проверка или просто не функционира. С. не е известен от собственик или ползвател на имота, че техническото средство за отчет е подменено с годно такова. От съседи, с.. М. е събрал информация, че процесният имот намиращ се на адрес *** е обитаван от двама души.
Съобразно гореизложеното и доколкото се установява, че процесният имот е водоснабден, както и че ответникът притежава качеството на потребител, то съдът счита, че 4 ищцовото дружество е доказало иска по основание.
По отношение размера на исковата претенция: в исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е отчетено на основание чл. 25, ал. 8 от Общите условия на дружеството- при липса на поставено годно техническо средство за отчет (съобразно чл. 21 от Общите условия на ищцовото дружество, неизправното техническо средство за отчет е приравнено на липса на поставен индивидуален водомер).
Разпечатката съдържа 26 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2116e624-b307-48e3-959b-516b2db60a13