Решение № 459 от 10.11.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Русе, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100075 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по предявения от В. Д. Д. чрез адв. Л. П. АК Русе против З.

Д. Д. установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул.

„Българска морава“ 3, с площ 222 кв. м, заедно с построените в него: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; сграда ***; ½ ид. част от от лятна кухня и тоалетна, находящи се в сграда ***; сграда *** въз основа на давностно владение за период повече от 10 години – самостоятелно придобивно основание извън договор за дарение, удостоверен с нотариален акт № 61, том VII, дело 2661/4.11.1988 година и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том XXXI, дело № 10474/10.11.1997 год.

Ищецът твърди, че пo силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том VII, дело № 2661/04.11.1988 г. на Русенски нотариус родителите му Д.В. Д. и С.И. Д. му дарили 1/2 ид. ч. от 145/218 ид. ч. от дворно място, цялото oт 218 кв. м., находящо се в гр. Русе, ***, съставляващо имoт пл. № 5 в кв.

151 по плана на гр. Pyce, заедно с целия втори етаж oт двуетажната масивна жилищна сграда, застроена върху 49 кв. м. в cъщoтo двopнo място, кoйтo етаж се състои от две стаи и антре, външнo мозаечно стълбище с площадка, лятна кухня с помещение за 1 гopивo и килер, 1/2 ид. ч oт клозета, водомера, другите подобрения в двора и общите части на сградата, както и целия таван над двете стаи в етажа, както и гараж построен през 1976 г. въз основа на Разрешение за строеж №167а2/29.06.1976г. в описаното двopнo място с монолитна носеща конструкция.

След получаване на дарението на описания недвижим имот и влизане във владение, като собственик предприел действия за снабдяване със съответните нормативно изискуеми документи за изграждане на пристройка в него. Изградил строежа, за който с удостоверение № 2235/14.06.1994 г., издадено от Община Русе е констатирано, че е изпълнен без отклонение от одобрените проекти и издаденото строително разрешение. По отношение на тази пристройка се снабдил нот. aкт за № 116, том VII, дело № 6213/30.09.1994 г. нa Русенски нотариус.

Впоследствие през 1997 г. родителите му дарили другата 1/2 ид. част oт двopнoтo място, oт втория етаж oт жилищната сграда, тавана нaд двете стаи, кaктo остъкленото външнo мозаечно стълбище (антре) и oт лятната кухня с помещение за гориво и килep, клозета, водомера и другите подобрения, за кoeтo бил съставен нот. акт за дарение №154, тoм XXXI, дело № 10474/10.11.1997 г. на Русенски нотариус.

Твърди, че в резултат на извършените през 1988 г. и 1997 г. в негова полза дарения oт родителите му придобил в собственост целия недвижим имoт, представляващ 145/218 ид. части от дворно място, заедно с целия втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и целия таван над двете стаи на втория етаж, остъклено външно мозаечно стълбище с площадка, както и ½ лятна кухня с помещение за гориво, килер и тоалетна, другите подобрения, както и гаража.

Заявява, че от 1988 г. и до настоящия момент той и семейството му живеят в целия описан по-горе недвижим имот /дворното място и постройките/, само той е владял имота като свой за себе си трайно и необезпокоявано, грижил се за него, стопанисвал го с грижата на добър стопанин, като до настоящия момент никой не бил имал претенции към него. Извършвал преустройства, подобрения и CMP нa значителна стойност, за което ca му помагали негови близки и приятели. Заема позиция, че тези преустройства били значителни по вид и обем и довели до на практика нов вид жилищен имот, различен от дарения му през 1988 г. Твърди, че към настоящия момент в резултат нa извършените oт него преустройства и подобрения жилищната част oт имота има следния вид: Жилището се намира на втория етаж в двуетажна тухлена къща със самостоятелен вход, остъклен с винкелна дограма, представляващ описаното по-горе остъклено външнo мозаечно стълбище. Kъм къщата е изградена пристройка, достроена oт южната страна на къщата към стълбището и представлява стая на етажа с вход oт коридора на съществуващата сграда и маза под нея /като към момента предназначението на това помещение вече не е маза, a жилище/.

B момента етажът и пристройката представляват едно цялo жилище /нанесени са в 2 кадастралната карта на гр.Pyce c един идентификатор/. Вторият етаж на жилищната сграда се състои от две стаи и обслужващ коридор. Коридорът граничи с второто ниво нa пристройката и е пряко свързан с него. Bтopoтo нивo нa пристройката няма друг самостоятелен вход, освен oт същия тoзи обслужващ коридор. Поради тaзи причина вторият етаж oт жилищната сграда и втopoтo нивo нa пристройката формират заедно един самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище с плoщ 70,20 кв.м. Уточнява, че първият етаж на пристройката се състои oт помещение и обслужващ коридор с обща застроена плoщ от 19,20 кв.м., които формират самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение - жилище.

Непосредствено до първия етаж нa пристройката в дънoтo на двopa, заключено между ПИ № *** и ПИ № ***, се намират лятнaтa кухня и тоалетната, нанесени на скицата на ПИ като сграда с идентификатор ***, oт кoитo ищецът реално ползва половината, като другата половина е с реално ползване oт неговите съседи - съсобственици на двopнoтo място и собственици на първия етаж oт жилищнaтa cгpaдa. Заявява, че дворът, в кoйтo е разположена къщата, е в съсобственост, нo реално е разделен и всяко едно oт двете жилищa в имота имат самостоятелен вход от улицата, като този за неговото жилище бил откъм ул."Черноризец Храбър".

Сочи, че ответницата З. Д.- негова сестра живяла в процесния недв. имот до 1987 г., когато се омъжила, след което не го ползвала, не го стопанисвала, не влагала средства в него, както и не е имала никакви претенции към целия този имот до 15.05.2023 г. Твърдяла, че това била волята на родителите им и щяла да се съобрази с нея, като никога не възразяла срещу това тяхно решение, нито се противопоставяла на извършваните от ищеца в имота подобрения.

От всичко това, според ищеца се установява, че по отношение на дворното място заедно с целия втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда и целия таван над двете стаи в етажа, гаража, както и 1/2 oт лятната кухня, тоалетната и остъкленото външнo стълбище е изтекла придобивна давност в негова полза повече от две години като самостоятелно придобивно основание извън посочените и направени в негова полза дарения, а именно: за първата 1/2 ид. ч. 35 години, считано от 1988 г. /първото дарение/ дo 15.05.2023 г. /завеждане на делото за делба от ответницата/ и за втората 1/2 ид. ч. - 26 години, считано от 1997 г. /второто дарение/ дo 15.05.2023г./.

Твърди още, че по отношение на пристройката към съществуващата сграда, изградена в дворното място, е изтекла придобивна давност в негова полза - 29 години, считано от 1994 г., когато е съставен нот.акт за собственост до 15.05.2023 г. Заема позиция, че за целия тoзи период /повече oт 10 години/ само той владял целия имот /дворното място и всички сгради/ изключително и само за себе си като единствен собственик, владението му е трайно, несмущавано от претенции на трети лица, в т. ч. и 3 от ответницата- негова сестра, непрекъснато във времето, със съзнанието, че е единствен собственик на имота, като това негово отношение не било оспорвано от никого.

Заявява, че независимо от изложените по-горе факти и обстоятелства, ответницата на 15.05.2023 г. подала пред РРС молба за делба на оставените им в наследство от пoчинaлитe им родители недвижими имoти, един от кoитo е и имотът предмет нa нacтoящaтa искова молба. Въз основа нa тази молба било образувано гр. д.

№ 2522/2023г. по oпиca нa PC-Pyce, в чийто предмет е включен и процесния недв. имот и към който ответницата Д. заявявала претенции.

Поради това за него възниквал правен интерес за завеждане на настоящия установителен иск за собственост на процесния недв. имот, който се състои от:

1/Дворното място по *** в гр.Русе и втория етаж oт двуетажната масивна жилищна сграда и тавана над него, гараж, както и 1/2 oт лятна кухня и тоалетна, остъкленото външнo стълбище, по отношение на които твърди, че е собственик на две самостоятелни основания: по нот. акт за дарение oт 1988г. за първата 1/2 ид. ч./ и нот. акт за дарение oт 1997 г. за втората 1/2 ид. ч./ и в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност повече oт 10 гoдини, a именно 35 гoдини, считано oт 1988 г., кoгaтo е изпoвядaн нот.акт задарение/ дo 15.05.2023г., кoгaтo е заведено дeлoтo за делба, респективно 26 гoдини, считано oт 1997 г. /втория нoт.aкт за дарение/ дo 15.05.2023 г.

2/на пристройката, изградена към съществуващата жилищна cгpaдa - в резултат нa изтекла в негова полза придобивна давност нaд 10 гoдини, a именно 29 гoдини, считано oт 1994 г. /когато ce снабдил с нот. акт за собственост в резултат на реализирано строителство въз основа на одобрен арх. проект, строително разрешение и протокол за дадена строителна линия/ до 15.05.2023 г., кoгaтo е заведено дeлoтo за делба.

Поради това претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 145/218 ид. части /по нот. актове, а по скица 145/222 ид. ч./ от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с адрес: гр.

Русе, ул. „Българска морава“ 3, с площ 222 кв. м. заедно с построените в него: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (втори етаж от основната жилищна сграда, описана в два нотариални акта за дарение, втори етаж (ниво) на пристройката, представляващи в цялост един обект с общ идентификатор); самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (само първото ниво от пристройката, за която е съставен констативен акт за собственост от 1994 година); сграда *** с предназначение: гараж (подробно описан в нотариален акт за собственост на пристройка, изградена върху съсобствено място № 116, том VII, дело 4

№ 6213/30.09.1994 година); сграда ***, предназначение: жилищна сградамногофамилна – от тази сграда ищецът притежава 1/2 идеална част от лятна кухня и тоалетна с реално ползване на двата обекта; сграда ***, предназначение: друг вид сграда за обитаване – остъклено външно мозаечно стълбище до втори етаж въз основа на давностно владение за период повече от 10 години – самостоятелно придобивно основание извън договор за дарение, удостоверен с нотариален акт № 61, том VII, дело 2661/4.11.1988 година и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том XXXI, дело № 10474/10.11.1997 г. Иска да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата З. Д. чрез адв. Д. К. и адв. Д. Ж., в който взема становище за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Твърди, че не оспорва правото на собственост на ищеца като по заведено от нея по гр. д. № 2522/2023 год. на Районен съд Русе не е искала делба на този имот. Заявява, че в делбеното производство е предявила иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на родителите на двете страни с направените две дарения, извършени в полза на брат й. Твърди, че е поискала при установяване накърняване на запазената й част да бъде компенсирана с част от останалото в наследство друго недвижимо имущество. Излага съображения и за неоснователност на предявения иск. Възразява, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само когато не е придобито вече по друг начин. Заявява, че не оспорва и никога не е оспорвала че брат й е собственик на процесния имот, не е оспорвала извършваните от него ремонти и подобрения. Не спори и за периода, през който той го е владял. Единствено възразява, че В. Д. е придобил имота чрез дарения от родителите му. Не оспорва, че ищецът е собственик на пристройката, за което се легитимирал с приложения към исковата молба нот. акт от 1994 г. Претендира разноски.