Решение № 205 от 07.04.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 205/7.4.2023г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик –VІІ състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 841 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г.С.А., ЕГН

**********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.У., със съдебен адрес:***, офис 13, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1006-000352 от 17.08.2022 год., издадена от началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на Г.С.А. ***, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като се сочи, че същият е издаден в нарушение на чл. 146, т. 3 – при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него не са посочени фактически и правни основания за издаването му, както и при издаването му не е спазена установената форма и е в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 5 от АПК. Към жалбата са представени под опис медицински документи, свързани със здравословното състояние на брат му – А. А. и майка му – Т. А..

Моли се за отмяната на оспорения акт и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К.У., който изразява подробни съображения за неоснователност на обжалваната ЗППАМ. Сочи, че е осуетена възможността на Г.А. да даде за изследване кръвна проба, тъй като същият се е явил в посочения час в определеното болнично заведение, но е бил препятстван да осъществи тези действия предвид настъпилото от негова страна объркване и размяна на документи при явяването му в Спешното отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД, тъй като не е представил издадения му талон за изследване, а само придружаващите го стикери, поради което му е било отказано вземането на кръвна проба без талона. Моли се за отмяна на процесната заповед с доводи за нейната незаконосъобразност. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева, 10,00 (десет) лева за заплащане на дължимата държавна такса по сметка на Административен съд – Пазарджик, и 20,00 (двадесет) лева – депозит за свидетел, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 84 от настоящото дело).

Ответникът – началник група в Сектор „Пътна полиция“ –

Пазарджик при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пазарджик), не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Административен съд –

Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.

168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1006-000352 от 17.08.2022 год., издадена от началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца, като е отнето свидетелство за управление на МПС № *********. Мярката е приложена, след като Д. Й. С. – на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA710009 от 16.08.2022 год. на Г.А. за това, че на 16.08.202 год. около 10:00 часа в гр. Пазарджик, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Найчо Цанов“ като водач на МПС – „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на Т. Н. А., ЕГН **********, е извършил следните нарушения: 1.

Водачът на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Настъпило е ПТП, с което виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и 2. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително, с което виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП (след извършена качествена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0194 в 10:14 часа е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1,11 промила на хиляда, издаден е Талон за изследване номер 125028, който водачът е подписал и получил заедно със седем броя стикери с номер А055965, като лицето е заявило, че желае да даде кръв за изследване в МБАЛ „Пазарджик“ и не желае да бъде изследван с доказателствен анализатор). Заповедта е връчена лично, срещу подпис на Г.С.А. на

19.08.2022 год.

В цитирания

АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т.

1, предл. първо от същия.

От страна на административния орган по делото са приложени и приети като доказателства заверени копия „вярно с оригинала“ от: АУАН № GA710009 от 16.08.2022 год. на Г.А., издаден от Д. Й. С., на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик; Докладна записка с УРИ 1006р-8373 от 17.08.2022 год. от Д. Й. С., на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик; Талон за изследване № 125028 от 16.08.2022 год., издаден на водача на процесното МПС и връчено му срещу подпис на 16.08.2022 год. в 11:15 часа; 6 (шест) броя черно-бели снимки от ПТП; Справка за нарушител/водач относно Г.С.А.. Представена е в оригинал ЗППАМ № 22-1006-000352 от 17.08.2022 год., издадена от началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик.

Видно от Заповед № 81213з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от ЗМВР е определил контролът по ЗДвП да се осъществява от Главна дирекция „Национална полиция“; Главна дирекция „Гранична полиция“ и ОД на МВР и СДВР. Във връзка с последната по делото е представена и Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год., с която директорът на ОД на МВР – Пазарджик, е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, като видно от т. 1. 5 от нея са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

От страна на жалбоподателя е представен и приет препис заверен „вярно с оригинала“ от протокол от съдебно заседание, проведено на 13.12.2022 год. по административно-наказателно дело № 1710 от 2022 год. на Районен съд – Пазарджик, IX-и наказателен състав, от който се установява, че посоченият по-горе АУАН е оспорен по съдебен ред.

Във връзка с протоколно определение на съда от 04.11.2022 год. по настоящото дело е изискана информация от началника на Районно управление – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик дали е проведен разговор от служител на ОДЧ – РУ – Пазарджик на 16.08.2022 год. в часовия интервал от 11:58 часа до 12:21 часа с д-р Д.А., който е бил на работа по това време в Спешно отделение на МБАЛ „Пазарджик“. В изпълнение на изисканата от съда информация по делото е постъпило и прието Писмо с вх. № 9226 от 16.11.2022 год. от началника на ОД на МВР – Пазарджик с приложени копия „заверено вярно с оригинала“ от кореспонденцията между органите при ОД на МВР – Пазарджик. От съдържанието на Писмо с рег. № 312р-28128 от 15.11.2022 год. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик се установява, че дежурни в група „ОДЧ“ при ОД на МВР – Пазарджик на 16.08.2022 год. на смяна са били инспектор Р.

И. А. и младши експерт В. П. В., но е посочено, че същите не си спомнят да са разговаряли на тази дата в часовия интервал между 11:58 часа и 12:21 часа с д-р Д.А.. С Писмо с рег. № 1818р-30374 от 14.11.2022 год. на началника на РУ – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик се сочи, че на 16.08.2022 год. за времето от 08:30 часа до 20:30 часа на смяна в ОДЧ на РУ – Пазарджик на смяна е бил младши инспектор Илия Дончев. Другите Писма с рег. № 1006р-12269 от 11.11.2022 год. и с рег. № 1006р-12268 от 11.11.2022 год., и двете на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик удостоверяват извършената кореспонденция.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите д-р Д.А., лекар в Спешно отделение на МБЛА „Пазарджик“ АД и П.П. – медицинска сестра в Спешно отделение на МБЛА „Пазарджик“ АД.

От свидетелските показания на д-р Д.А. се установява, че Г.А. е посетил медицинското заведение за вземане на кръвна проба за алкохол, но понеже е забравил талона за изследване не е взета, а и колегите му са потвърдили, че не може да се вземе при липсата на издадения талон за изследване. Лекарят се е опитал да помогне на жалбоподателя като е звънял на дежурния полицай, за да попита дали може да се вземе пробата или не. Отговорили му, че не може да се направи без талона за изследване. След това д-р А. повторно е потърсил по телефона органите на реда и е питал дали може да се вземе кръвна проба на лицето, след което да отиде да вземе талона и да се върне, но отново отговорът е бил отрицателен. Сочи, че А. е бил отбелязан в системата на медицинското заведение, за да се отбележи, че е идвал. Свидетелят не знае с кои дежурни полицаи е разговарял, а си спомня само, че разговорите са проведени през централата на телефон 600.

От показанията на свидетелката

П.П. се установява, че не си спомня точно случая, за който е призована по делото в това й качество. Спомня си, че е имало един случай, в който е разговаряла с полицията за лице, което не е носел талон за изследване, а само стикери, а без талона не може да се вземе кръвна проба за алкохол на лицето, защото не се знае дали е собственик на превозното средство и дали го е управлявал.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като непосредствени, непротиворечиви, подкрепени от останалите събрани доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

По своята същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни последици за жалбоподателя, който има правен интерес от предявеното оспорване.

Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по делото Заповед №

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21166863-1a77-45d8-8971-3baffe858e30