Решение № 116 от 08.07.2026, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116

**********, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Ася Т. Лилова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20241450100469 по описа за 2024 година

„П. ЙОРДАНОВ-71“ ЕООД, ЕИК: 203104860 със седалище и адрес на управление: ........................................... представлявано от П. Т. Й. – управител, чрез адв. В. Ч. от ВрАК, е предявило обективно и субективно съединени искове срещу А. И. М. от с. ............................, област Враца с ЕГН: **********, и ПК „БАЛКАН“, ЕИК: 106023658 със седалище и адрес на управление: с.

Зверино, община Мездра, област Враца с посочени правни основания чл.64 и чл.109 от Закона за собствеността.

Ищецът твърди, че е собственик на СГРАДА с идентификатор № *** по КККР на с. Оселна, одобрена със заповед № РД-181631/19.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 29.04.2024г. с адрес: с. ............................, област Враца, ул. ........................... със застроена площ 30 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: складова база, склад съгласно скица на сграда № 15-447067 от 29.04.2024г. на СГКК – Враца, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по КККР на с.

............................, област Враца, одобрени със заповед № РДЗ-181631/19.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес: с.

............................, област Враца, ул. “Георги Димитров“, ет.1, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № ***, с 1 предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, нИ. 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта: ***, над обекта: няма, който самостоятелен обект е регистриран като обект за търговия на дребно/заведение за обществено хранене, съгласно удостоверение за регистрация № 06-343/07.07.2014г. на ОДБХ – Враца, които сгради са построени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на с. ............................, област Враца по КККР на с. Оселна, одобрени със заповед № РД-18-1631/19.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 03.10.2022г. с административен адрес: с.

............................, област Враца, ***, площ 584 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 109, кв.16, парцел I, съседи на поземления имот:

***, ***, *** и ***.

Твърди, че поземленият имот с идентификатор № *** е съсобствен на ответниците при квоти: 264 кв.м. ид.ч. за ответника ПК „БАЛКАН“ и 320 кв.м. ид.ч. за ответника А. И. М., които последният е придобил с нотариален акт № 113, том I, дело № 243/08.04.1993г. на РС – Мездра. Ищецът е придобил описаните в исковата молба имоти СГРАДА с идентификатор № *** и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** чрез покупко-продажба с нотариален акт № 87, том I, рег.№ 369, дело № 73/2014г. на нотариус Веселин Събев рег.№ 647 на НК с район на действие районен съд – Мездра, който е вписан в СВ – Мездра. Съгласно документа за собственост на ищеца двата имота са описани като МАГАЗИН /южен/ и СКЛАД ЗА ПРОДУКТИ с обща РЗП от 124 кв.м., находящи се на втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ I-109, кв.16 по плана на с. Оселна, одобрен със заповед № 849/1990г., ведно с правото на строеж върху мястото, при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ II-110, 111.

Ищецът твърди, че ответника А. И. М. е поставил метална ограда върху бетонови блокчета с височина около 40 см, която минава по границите на поземления имот и по този начин изцяло ограничава достъпа на ищеца до 2 собствените му СГРАДА с идентификатор № *** и

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

В

СГРАДА с идентификатор

№

***, както за обслужване, ремонт, поддръжка, така и за използване на прилежащата площ с оглед на тяхното предназначение.

Единственият достъп на ищеца е през стълби откъм ул. „Георги Димитров“, като достъпът до склада за продукти се осъществява през търговската зала /салона/ на магазина, стоката се пренася на ръце, което създава значителни неудобства когато в салона има клиенти на магазина, а освен това се нарушават и санитарно-хигиенните изисквания за дейността на обект за търговия с хранителни продукти. Ищецът твърди още, че тъй като сграда 2 /склада за продукти/ е самостоятелна сграда, същата е лишена изцяло от достъп и ако ищеца реши да я отдаде под наем или продаде, това лице няма да може да я използва, а ще трябва да преминава през салона за обслужване на клиенти на магазина, което би създало още по-голямо неудобство и за двамата. Ищецът твърди, че и преди подаване на исковата молба е имал спорове с ответника М. относно ползването на собствените му имоти, защото последния от дълго време създавал пречки в тази насока. Преди завеждане на настоящото дело оградата била подвижна, а дори била временно премахната след поредния спор между страните. Впоследствие М. изградил настоящата ограда, която прикрепил трайно към земята с бетонови блокчета. Действията на М. напълно изключвали достъпа на ищеца до външната фасада на обектите му, вкл. до прозорците на магазина, които не можел да почиства. Оставените в оградата отвори за преминаване /врати/ били заключени с катинар.

Ищецът твърди, че в сграда с идентификатор № *** са обособени още два самостоятелни обекта – магазин /северен/ на нИ. 1 и пивница с кухненска част на нИ. (-1) и двата собственост на ответника М..

Иска от съда да постанови решение, с което да му бъде определена прилежащата площ около собствените му обекти, което решение да обвърже и двамата ответници, а ответника А. И. М. да бъде осъден да преустанови действията, с които пречи на ищеца да обслужва и използва съобразно предназначението им собствените си имоти в поземлен имот № ***, претендира разноски. Излага правни доводи по предявените искове.

Ответникът А. И. М. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Прави възражение, че ищецът не притежава право на строеж върху мястото, нито право на 3 собственост, а изградената от него ограда била законно поставена, за което притежавал протокол за трасиране или означаване и координиране на граници на УПИ I-109, кв.16 по регулационния план на с. Оселна от 23.06.2023г., който протокол е подписан от него. Счита, че достъпа до магазина и склада на ищеца не са възпрепятствани по никакъв начин и той може да ги ползва по предназначение.

Ответникът ПК „БАЛКАН“ не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК.

Исковете са с правно основание чл. 64 и чл.109 от ЗС.

Според чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Чл.109 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Свидетелят А. К. потвърждава за поставянето на оградата около обектите, която според него е направена от собствениците, височината й е около метър и двадесет, минава покрай стълбите на магазина под навеса до отзад в близост до складовото помещение. Счита, че оградата не пречи на достъпа на ищеца, че имало достъп до склада, но не може да каже дали има денивелация на терена.

Св. Д Д. твърди, че за склада се преминава през магазина. По стълбите към входа на магазина, откъдето минават клиентите, има празни каси и кашони, защото няма къде да ги оставят като дойде камион да ги вземе.

Смята, че ищецът няма достъп до склада, преди П. да ги купи дворът е бил отворен, влизали са бусове и камиони при склада за разтоварване. Според свидетелката отстрани до съседната сграда не може да се стигне до склада, защото има денивелация и няма път. Там не може да се премине с автомобил, който да спре за зареждане на магазина. Това налага П. да вкарва стоката през магазина, за да стигне до склада, където да я остави на съхранение. Лично видяла ответника М. и синовете му да правят бетон и да поставят оградата, а вратата в оградата се заключва с катинар от А. и жена му Виолета. На показан 4 на свидетелката снимков материал от процесуалния представител на ответника М. същата заявява, че се разпознава на снимката, че има отвор откъм стената, но е невъзможно човек да се качи, защото е високо и трябва да се набереш или някой трябва да те дръпне нагоре, за да се качиш. Категорична е, че ищеца не може да ползва склада при сегашното състояние на оградата.

Св. Й. също потвърждава, че ищеца няма достъп до склада и за да вкарва стоката в склада минава през магазина. Макар и да има демонтиран панел в оградата, не е възможно да се стигне до склада и стоката да се пренесе, защото няма откъде да се мине. Портата е заключена денонощно. Според него ограждението е поставено целенасочено, за да бъдат ограничени клиентите на ищеца като им се създадат неудобства. Св. Н. потвърждава същите обстоятелства, че където е оградата не може да се мине. Според него за да се пренесе стока от улицата до отворения в оградата панел трябва да се направят стълби, защото е стръмно и има денивелация на терена. Потвърждава, че А. е поставил оградата по-миналата година /2023г./ и че склада се зарежда със стока през магазина през стълбите за главния вход.

По делото е назначена основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключението на които е възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено. Със заключението на последната вещото лице е определило прилежаща площ обект Магазин – СОС с идентификатор № ***, според предназначението му, от външната ограждаща лицева страна на обекта до границата на имота към прилежащата от изток улица – „Георги Димитров“ /п. и. № ***/, съобразен със съществуващото положение и предназначение с лице и достъп към улицата с площ от 25 кв.м. или прилежащ терен от 116 кв.м. За обект Склад – сграда с идентификатор № *** се предвижда дворна площ към обекта, определена от външната ограждаща лицева стена на обекта до границата на имота към прилежащата от изток и юг улица „Георги Димитров“ /п.и.№ ***/, съобразен със съществуващото положение и предназначение, с лице и достъп към улицата с площ от 38 кв.м. или прилежащ терен от 68 кв.м.

За целите на делото вещото лице е приложило към заключението скица, в която със зелен цвят е отразен обекта „Магазин“ със ЗП 91 кв.м., а със зелена щриховка е отразена дворната площ към обекта от 25 кв.м. Относно обект „Склад“ с площ от 68 кв.м. с жълт цвят е отразен самия обект със ЗП 30 кв.м., а с жълта щриховка е отразена дворната площ от 38 кв.м.

5

При така установеното от фактическа съдът намира от правна страна следното:

Показанията на св. Д, Й и Н. са последователни, логични и във връзка едни с други, поради което съдът ги кредитира като обективни, безпристрастни и достоверни. Показанията на св. К. се кредитират частично само по отношение на лицето, изградило оградата в имота, докато в останалата им част съдът ги намира за изолирани и субективни, поради което не следва да бъдат взети предвид.

Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗУЕС „прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост“, каквото в случая се явява сграда с идентификатор № ***, е част от територията на поземления имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на ЕС и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и др. При определяне на прилежаща площ към сграда чл.22, ал.7 от ЗУТ препраща към Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед на тези разпоредби за „прилежаща площ“ се счита площта, която е необходима за обслужване на сградата, а в конкретния случай не е спорно и се установява по несъмнен начин от събраните доказателства, че ответника М. е ограничил изцяло достъпа на ищеца до собствените му сграда и самостоятелен обект в сграда, не само за използването им по предназначение, но за поддръжка, почистване и сервизиране. В този случай размерът на прилежащата площ се определя за всеки конкретен случай въз основа на критерии по Наредба № 7/2003г., която се прилага при определяне на прилежащия терен към съществуващи сгради. Според съдебната практика под „достъп“ до сградата се разбира възможността за влизане в нея, а обслужване означава възможност да се ползва непосредствено, да се поддържа и ремонтира. Това означава, че достъпът включва преминаване през терена за влизане и излизане от сградата, достигане до фасадата според предназначението като се отчитат особеностите на терена при балансиране на интересите на собственика на сградата и собственика на земята. Нормата на чл.64 от ЗС е императивна. Тя брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Задължение на 6 собственика на земята е да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за ползване площ по чл.64 от ЗС се определя по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най-малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част /решение № 20/15.04.2020г. по гр.д.№ 1934/2019г., I Г.О. на ВКС/.