Решение № 4312 от 01.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 711/2024
- Вид
- Решение № 4312
- Подписан
- 01.12.2024
- В сила
- 01.12.2024
- Състав
- Надежда Маринова Александрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4312 гр. Варна, 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Ана Ст. А.ова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110100711 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен e установителен иск с процесуалноправно основание чл. 415 от ГПК и материалноправно основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, от Й. И. И. против К. Т. Т..
Ищецът твърди, че на 30.08.2023 год. с ответника сключили договор за наем на недвижим имот, представляващ двустаен апартамент с площ 68 кв.м., находящ се в гр. В., ул. Н. Г. № *. В чл. 2, ал. 3 от договора било предвидено, че при сключване на договора наемателят заплаща на наемодателя два наема и един депозит в размер на месечния наем, за получаването на които договорът служи като разписка. На 18.09.2023 год. Страните подписали споразумение за прекратяване на договора, считано от 30.09.2023 год., в чл. 2 от което уговорили в срок до 28.09.2023 год. наемодателят да върне единия наем и депозита на наемателя в общ размер 1100 лева. Тъй като плащане не било извършено, наемателят подала заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 13897/2023 год. Била издадена заповед за получената на отпаднало основание сума от 1100 лева, обезщетение за забава за периода от 29.09.2023 год. до 24.10.2023 год. в размер на 10.82 лева и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Присъдени били направените разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар в общ размер 425 лева. Длъжникът подал своевременно възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. В условията на евентуалност ищецът претендира горепосочените суми на основание чл. 59 от ЗЗД, за което предявява осъдителен иск.
На ответника е връчен редовно лично препис от исковата молба с приложенията на 1
24.02.2024 год., като в законовия срок отговор не е постъпил. На 21.08.2024 год. ответникът е редовно призован за съдебно заседание. В проведеното на 14.11.2024 год. открито съдебно заседание ответникът не се яви и не поиска делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът иска да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:
Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства: договор за наем на недвижим имот от 30.08.2023 г., споразумение за прекратяване на договор за наем от 30.08.2023 г., извадка от социалните мрежи - 4 л., както и приложеното ч.гр.д. № 13897/2023 г. по описа на ВРС.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Претендират се разноски, които съобразно изхода от спора следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника в размер на 325.00 лева в заповедното производство, съгласно издадената заповед по чл. 410 от ГПК и 875.00 лева в исковото производство за адвокатски хонорар и държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на Й. И. И., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ул. П. № *, ет. *, офис * против К. Т. Т., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Н. Г. № * за сумата 1100.00 лева, получената на отпаднало основание, обезщетение за забава за периода от 29.09.2023 год. до 24.10.2023 год. в размер на 10.82 лева и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 23.10.2023 год. до изплащане на задължението, което вземане е материализирано в заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6703/31.10.2023 год., издадена по ч.гр.д. № 13897/2023 по описа на ВРС.
ОСЪЖДА К. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на Й. И. И., ЕГН ********** сумата 325.00 лева- разноски в заповедното производство и 875.00 лева- разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3