Решение № 218 от 27.05.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Червен бряг, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440101288 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 439 от ГПК

В РС – Червен бряг, чрез адв. И. А. Н. от САК, със съдебен адрес в гр. ...., ет.1 е постъпила искова молба на Й. В. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес в ..... срещу „...... със седалище и адрес на управление: гр. ...... представлявано от З. Н.а Д. – член на Съвета на директорите, в която се иска съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност и отмени Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17 по описа за 2013 година на Районен съд - Червен бряг поради обстоятелството, че не са предприети действия по събиране на вземането от взискателя в две годишен период. Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване недължимост на вземане на ответника по образувано изпълнително дело. Приложено е копие на Изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ЧГД 17/2013 г. по описа на Районен съд - Червен бряг. В исковата молба се твърди, че съгласно изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден по ч.г.д. № 17/2013 г. по описа на Районен съд - Червен бряг ищцата е осъдена да заплати на „..... сумата от 677.12 лв„ от които 400.00 лв. - главница по договор за кредит; 224.00 лв.-възнаградителна лихва за периода от 17.08.2011 г. до 25.01.2012 г. и 53.12 - мораторна лихва за периода от 07.09.2011 г. до 20.12.2012 г. Като взискателя „....., не е предприел действия по събиране на вземанията в две годишен период. След което задължението било откупено от „....... Моли, да се постанови решение, с което и на основание чл.439, ал.1 от ГПК, да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответника горепосочените суми и да бъде отменен Изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден по ч.г.д. № 17/2013 г. по описа на Районен съд - Червен бряг.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът 1 я намери за редовна и с разпореждане на ответника е връчено съобщение за издадения съдебен акт, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло иска, като неоснователен. Прилагат се писмени доказателства и се излагат подробни съображения по спора. Навеждат се доводи, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 1411/2013 г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова от 2013 г. до 26.06.2015 г., намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015 г.

Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.

Ответникът допълва още, че в настоящия случай и в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 1411/2013 г., които прекъсват погасителния давностен срок. Такива са съображенията и на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г.

Със същото се приема, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.. ОСГТК. ВК." В заключение ответника заявява, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на посочени изпълнителни действия, с което предишният взискател „..... (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), настоящия взискател „.... и ЧСИ Татяна Кирилова не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела: изп. Дело № 1411/2013 г. и изп. дело № 2595/2018г.,, което доказва отношение за активно поведение за удовлетворяване на взискателя.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от Й. В. И., с ЕГН ********** иск по гр.д. 1288/2024 г. по описа на PC-Червен бряг. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ha 05.08.2011 г. между „....., в качеството му на Кредитор, от една страна, и Й. В. И., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CASH-04646922. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "..... е финансирал кредитополучателя, а за Й. В. И. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. По молба на "..... е образувано изп. Дело № 1411/2013 г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден по ч.г.д. № 17/2013г. по описа на Районен съд - Червен бряг. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят "..... е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Татяна Кирилова.

На 12.04.2016 г. между "....., в качеството му на Цедент и „...., ЕИК 202423225, в 2 качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който "..... е прехвърлило вземанията си по сключения с ... Договор за кредит CASH-04646922, на „.....

По изп. дело 1411/2013 г. е последвало и депозирането на молба от 30.06.2016 г. за конституиране на нов взискател от „..... С молбата си за конституиране, взискателят „.... е поискало и извършването на справка в регистъра на НАП за наличието на валидно сключени трудови договори и налагане на запори, което прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

Самата молба за конституиране обективира действие, годно да прекъсне погасителната давност съгласно Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград.

На 28.09.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 28.09.2018 г. е образувано изпълнително дело № 2595/2018 г., с молбата за образуване на което са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е изискано извършването на редица изпълнителни действия.

На 29.10.2018 г. е изходирана Покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен опис на движими вещи за 19.11.2018 г.

На 29.10.2018 г. е изходирано запорно съобщение до „Банка ДСК" ЕАД.

На 20.11.2020 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 18.12.2020 г.

На 09.02.2024 г. „...., ЕИК 202423225 е входирало молба за извършване на справка в регистрите на НАП и БНБ с искане за налагане на запори и с алтернативно насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.

Въз основа на молбата и след извършена справка, ЧСИ е изходирала запорно съобщение до „Централна Кооперативна Банка" АД и „Изипей" АД от 19.03.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства – изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че ако вземането е установено със съдебно решение, 3 срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение - формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисъл-Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о./.

В настоящия случай, от изп. дело 1411/2013 г. и изп. Дело № 2595/2018г. и двете по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, рег.№ 815 на КЧСИ с район на действие ОС - Плевен и въз основа на гореизложеното, съдът достигна от правна страна до извода, че по настоящия казус, от образуване на изпълнителното дело на 17.07.2013 г. до 26.06.2015 г. намира приложение Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. /съгласно което давност не тече по време на изпълнителното производство/ и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече погасителна давност е 26.06.2015 г. - датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този смисъл и приетото с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, с което се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за 4 принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.