Решение № 11239 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11239 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110102515 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Д...“ ЕАД е предявил срещу С.. осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 336, 53 евро, представляващи изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Р..“, модел „М..“ с peг. № .. с вкл. ликвидационни разноски в размер на 7, 67 евро, настъпили при преминаване през дупка на пътното платно на 15.05.2023 г., около 17.50 ч. в гр. София, при движение по ул. „Л..“ с посока на движение от кв. „Л..“ към бул. „Б..“, малко преди бул. „Б..“, в резултат на противоправно поведение на ответника, както и законна лихва от датата на исковата молба (29.01.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 15.05.2023 г., около 17.50 ч. в гр. София, при движение по ул.

„Л..“ с посока на движение от кв. „Л..“ към бул. „Б..“, малко преди бул. „Б..“, водачът на лек автомобил марка „Р..“, модел „М..“ с peг. № .. О. С. Г. преминал през несигнализирана и необезопасен дупка на пътното платно, в резултат на което е увреден посоченият автомобил.

Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил марка „Р..“, модел „М..“ с peг. № .. имало сключена валидна застраховка „Каско+“ в „Д..“ ЕАД полица № 4.... След подадено заявление в „Д..“ ЕАД е била образувана щета № D4.., изготвени били опис на щетите и ликвидационен акт, въз основа на които на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, е била заплатена сума в размер на 643, 19 лв.

Твърди, че мястото на настъпването на ПТП е било част от общинската пътна мрежа, с оглед на което вина за настъпването му носи ответникът. Посочва, че до ответника е била изпратена регресна покана, но той отказал да извърши плащане. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените под делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като посочва, че същият не е изяснен достатъчно ясно, като не става ясно къде точно е настъпило процесното ПТП. Счита, че увреждането не е резултат на покрит застрахователен риск. Оспорва от събраните доказателства да се установява по ясен начин кога е настъпило процесното ПТП. Твърди, че изплащането на обезщетението е извършено единствено въз основа на твърденията на водача, но не и поради наличието на официален документ. Оспорва размера на платеното 1 обезщетение, като счита, че същият не е доказан. Прави възражение за съпричиняване, доколкото счита, че водачът на увредения автомобил не е съобразил скоростта си с пътната обстановка, поради което моли за намаляването на присъденото обезщетение. С оглед на това моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие по който вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

При установяване на фактите в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията на ищеца чрез плащане, както и твърденията си за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, съответно че същият не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка.

От приетата по делото комбинирана застрахователна полица се установява, че към дата 15.05.2023 г. между ищеца и собственика на л.а. „Р.. М..“ с peг. № .. е съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. С уведомление от неустановена по делото дата водачът на автомобила О. С. Г. е уведомил ищеца, че на 15.05.2023 г. при движение в гр. София, по ул. „Л..“ е попаднал в дупка на пътното платно с двете леви гуми, вследствие на което те са били издрани.

Съгласно приетите по делото опис на щети, калкулация-ремонт, възлагателно писмо, и платежно нареждане, на 13.10.2023 г. ищецът е заплатил на „Е..“ ООД сума в размер на 643, 19 лв. с равностойност 328, 86 евро за извършен ремонт на следните щети – предна лява лята джанта и задна лява лята джанта.

С регресна покана от 12.04.2024 г. ищецът е отправил покана до С.. за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лв. На 07.05.2024 г. ответникът с писмо е отказал да изплати сумата, тъй като счита претенцията за необоснована и недоказана.

По делото е прието заключение по автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно. След анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите, описани в декларация опис на уврежданията, вещото лице е дало заключение, че щетите по процесния лек автомобил се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.05.2023 г. произшествие в гр. София Към датата на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 1 година, 11 месеца и 27 дни, поради което щетите е следвало да бъдат възстановени във фирмен сервиз. Вещото лице е изчислило, че стойността за възстановяване на автомобила по пазарни цени към датата на настъпване на произшествието възлиза на 643, 19 лв. или 328, 86 евро.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на водача на автомобила, свидетеля О. С. Г.. От неговите показания се установява, че произшествието е настъпило при движение по ул. „Л..“, като на пътното платно имало необезопасена дупка. Свидетелят заяви, че не помни други подробности, тъй като във времето е завеждал още две-три подобни щети, поради което не може да опише конкретната дупка. Потвърди, че той е подал уведомлението до ищцовото дружество, приложено на л. 6 по делото.

Не се спори между страните по делото, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл. 8, ал. 3 от закона, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът С... Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е 2 изяснено точното място на настъпване на произшествието. Същото е описано в приложените по делото документи и бе потвърдено от разпитания свидетел, като точните му координати не са необходими по делото предвид обстоятелството, че ответникът отговаря за поддържането на всяка една част от ул. „Л..“. С.. като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението п о чл. 31 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.

Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. В контекста на изложеното съдът счита, че увреденият – собственикът на застрахованото МПС, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Този размер е установен от приетото заключение по САТЕ и документите за извършеното плащане от страна на ищеца към сервиза и се равнява на 643, 19 лв. с равностойност 328, 86 евро, като е основателна и претенцията за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. с равностойност 7, 67 евро, който е обичаен.

Неоснователно е възражението на ответника за липсата на официален документ, от който да се установява настъпването на произшествието. Процесното произшествие – попадане в дупка, без участие на други ППС и без ранени лица, когато превозното средство може да се движи на собствен ход, не попада в нито една от хипотезите, при които нормативната уредба предвижда съставяне на какъвто и да е документ за настъпването на самото произшествие – арг. от чл. 123 ЗДвП и Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на автомобила, поради което това възражение също е неоснователно и не е налице основание за намаляване размера на претендираната сума.

Ето защо, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за главница за основателен, като същият следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в общ размер от 510, 08 евро, от които 25, 56 евро платена държавна такса, 250 евро депозит за експертиза, 30 евро депозит за свидетел и 204, 52 евро адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като същото се явява справедливо и адекватно по размер предвид извършените по делото процесуални действия и актуалните икономически условия в страната.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С.., ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „М..“ №.. да заплати на „Д...“ ЕАД, ЕИК .., 3 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В..“ № .. на основание чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 336, 53 евро, ведно със законната лихва от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Р..“, модел „М..“ с peг. № .. с вкл. ликвидационни разноски в размер на 7, 67 евро, настъпили при преминаване през дупка на пътното платно на 15.05.2023 г., около 17.50 ч. в гр. София, при движение по ул. „Л..“ с посока на движение от кв. „Л..“ към бул. „Б..“, малко преди бул. „Б..“, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 510, 08 евро разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4