Решение № 567 от 20.04.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 567

Видин, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - II състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СЛАВЧЕВА административно дело № 20267070700118 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ.

Делото е образувано по жалба на М. М. М. от [населено място], против Отказ с рег. №1786з-69/ 26.02.2026год. на Началника на РУ – Видин за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и издадена при съществено процесуално нарушение. Сочи, че е издадена без административния орган да изясни всички факти и обстоятелства, както и при липса на мотиви.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания отказ и преписката се върне на органа за ново произнасяне. Претендира разноски по списък.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ – Видин оспорва жалбата, чрез процесуален представител. Излага доводи в с.з. и писмени бележки по съществото на спора в насока, че издадения административен акт е правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От доказателствата по делото и във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е основателна по следните съображения :

В РУ - Видин е постъпило искане с вх. № 178600-2483/10.02.2026год. по описа на същото, за издаване на разрешение за придобиване един брой късо нарезно оръжие за ловни цели.

По искането е извършена проверка, в резултат, на което е съставена и докладна записка №1786р-4557/26.02.2026г. В нея е посочено, че жалб. М. няма основателна причина за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, която да обосновава издаването на разрешение за придобиване. Сочи, че са представени необходимите документи посочени ЗОБВВПИ, както и че е поискана е справка от Сдружение ловно-рибарско дружество Видин, от която е видно, че М. редовно е заплащал членския си внос, но като член на ловна дружина [населено място] не участва в ловно-стопанския живот на дружината. Изложени са мотиви, че предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаването на разрешение. В преписката се съдържа описаната сл.бележка от СЛРД Видин, в която е отбелязано, че жалбоподателя не участва редовно в ловно-стопанския живот на дружината, а не изобщо.

Представен е билет за лов, членска книжка на Национално ловно-рибарско сдружение, медицинско свидетелство, удостоверение за подборно ловуване.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Отказ с рег. №1786з-69/ 26.02.2026год. на Началника на РУ – Видин за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия, същата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба.

Според АС Видин същото е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК акта трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Предвид на това административният орган е длъжен в хода на административната преписка да установи конкретната фактическа обстановка и изложи конкретни факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на заповедта си. Излагането на такива обстоятелства е задължение на органа по чл.146,т.3 от АПК, нарушението на който води до незаконосъобразност на издаденият индивидуален административен акт. В случая в обжалваното решение липсват конкретни мотиви, относно фактическите основания, за да се прецени защо административния орган приема, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Като мотиви в докладните е написано, че лицето М. няма основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Второто изречение, което може и да се тълкува като мотив е, че като член на ловна дружина в [населено място] не участва в ловно-стопанския живот на дружината. Това са единствените мотиви на административния орган, посочени в заповедта.

Като основание цифрово органа се позовава на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Защо приема, че са налице предпоставките на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административния орган не е изложил мотиви. Нищо и никъде не се споменава, че лицето е ловец и има издаден ловен билет, както и удостоверение за подборен лов, което е условие за искането за късо нарезно оръжие. По отношение на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, съгласно която разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, то макар че органа не е изложил никакви мотиви, то съда за коректност също следва да отбележи, че не е налице изложена причина за отказа. По делото има приложени множество доказателства, че М. е ловец, което изрично е посочено в нормата като основателна причина. Още повече, че до началото на същата година, в която е подал заявление за късо нарезно оръжие, същият е притежавал 5 дългоцевни такива, за което също се представиха доказателства. Доказа се също така, че М. макар и да не е ходел всяка седмица на лов, то е участвал в ловния живот на дружината.

От друга страна, разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Посочването на основателна причина за издаване, а от там и за подновяване на разрешително е изискване, въведено като задължителен елемент на заявлението на физическо лице с оглед регламентацията на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, като в тежест на лицето е да докаже причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. От своя страна разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице съгласно чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ.

Специалният закон – ЗОБВВПИ, изрично определя срока, който допълнително следва да бъде даден на заявителя, за да допълни заявлението си при непълноти или да премахне несъответствията с изискванията на закона, и този срок е определен на 30 дни. Ако органа приема, че изложените в заявлението конкретни факти и обстоятелства не са достатъчни или не са подкрепени със съответни доказателства, които да мотивират издаване на акт по искането, на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е следвало преди произнасянето на отказа на заявителя да се дадат конкретни указания за отстраняване на тези нередовности. Като не е процедирано по този начин, основателно се явява наведеното в жалбата твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и обосновава отмяна на акта.

Органът също така би могъл да откаже издаване н разрешение, но дължи излагане на последователни и подробни мотиви за това след надлежно протекло административно производство, което в случая не е проведено.Административният орган не е изложил мотиви защо приема, че е налице "липса на основателна причина".

По изложените до тук съображения съдът счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, като постановен при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

Оказва се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, издаден припротиворечие с процесуалноправни и материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена, а заповедта следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото ответникът – Началник на РУ – Видин, следва да заплати и направените от жалбоподателя разноски за Д.Т. в размер на 5.11 евро и адвокатски хонорар в размер на 500,00 евро. Възражението за прекомерност е неоснователно, хонорара е на минимума.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ с рег. №1786з-69/ 26.02.2026год. на Началника на РУ – Видин за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на М. М. М. с вх. № 178600-2483/10.02.2026год., по описа на РУ – Видин, при съобразяване мотивите на решението.

ОСЪЖДА Началник на РУ – Видин да заплати от бюджета на административния орган на М. М. М., сумата от 505,11 евро - разноски по делото, изразяващи се в заплатени Д.Т. и адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

Съдия: