Решение № 213 от 30.10.2025, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Сандански, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250100856 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. С. З., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“К.“, № **, ет.* срещу В. С. Ф., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“В.Е.“, № *, с която е предявил иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.С., с адрес на имота: гр.С., ул.’’К.” №**, бл.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ: 28.00 кв.м., при съседи- на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***.

Правно основание-чл.34 от ЗС.

Сочи се в исковата молба, че страните са законни наследници на баща им С.Д. З., починал на 30.12.20**г., който по време на брака с майка им С.В. З.а е получил, с договор за групов строеж от 25.04.19**г., в собственост гараж № * в западната половина от сградата, за която е било отстъпено право на строеж върху държавна земя за комплексно жилищно строителство-петно №6-Б, в кв.Х. и петно 5а-1 по плана на гр.С.. Сочи се още, че гараж № 3 е идентичен по КККР на гр.С. със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение-за търговска дейност, с площ по документ-28кв.м., както и че през 2001г., съгласно Разрешение за строеж №30/07.03.2001г., е извършено преустройство на гаража в търговски обект- хранителен магазин. Твърди се, че приживе майка им е оставила саморъчно завещание, с което е завещала своята половина от гаража, преустроен като магазин, на дъщеря си В. С. Ф., която въз основа на това завещание се е 1 снабдила с констативен нотариален акт за собственост №147, том 1, рег. №856, дело № 135/2018г. по описа на нотариус С.П., с който е призната за собственик на ½ ид.ч. от него.

Твърди се, че страните са наследили от баща си по ¼ ид.ч. от процесния имот, като ищецът се е снабдил за собствеността на своята част с констативен нотариален акт №59, том I, peг.

№187, дело №59/2024г. на нотариус С.П., поправен с нот.акт за поправка №163, том I, per.

№380, дело №160/2024г. на същия нотариус. Твърди се, че процесният търговски обект се ползва изцяло от ответницата, поради което ищецът е отправил покана за предаване на владението на припадащите му се идеални части, но без резултат. Твърди се, че между страните не е постигнато съгласие и за доброволно поделяне на съсобствения им имот. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск за делба на гореописания имот при квоти: ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата. Направено е и искане за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца ежемесечно сумата от 300лв., съставляваща обезщетение за ползването на съсобствения имот, за периода от предявяване на иска до окончателното приключване на делбата. В подкрепа на иска се представят доказателства.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Същата твърди, че е единствен собственик на имота, което право на собственост е удостоверено с констативен нотариален акт № 74, т.1, peг. № 216, дело № 73 от 2024год. на нотариус № 197 при Нотариалната камара - С.П.. Твърди, че след смъртта на майка им съсобственици на процесния имот са били тя и баща им, при равни права. Твърди се, че гаражът е преустроен в магазин за хранителни стоки с инвеститор ЕТ“В.-Й.Ф.“, като търговецът Й. Г.ев Ф. е съпруг на ответницата, както и че всички разрешителни, необходими за осъществяване на дейността на търговския обект, са издавани на името на този търговец.

Твърди се, че със същото завещание майка им е завещала на ищеца ½ ид.ч. от апартамент в същата сграда, както и ½ ид.ч. от друг гараж, разположен пред сградата. Твърди се, че желанието на родителите й е било по-голяма част от имуществото им да остане в полза на сина, а на дъщеря им да остане в собственост гаража, преустроен в магазин, в който тя и семейството й упражнявали търговска дейност. Твърди се, че след смъртта на майка им през 2011г., ответницата, знаейки волята на родителите си - този гараж да е на нея, започнала да владее целият обект явно, трайно и несмущавано като свой собствен в продължение на повече от 10 години, като явно и недвусмислено манифестирала това своене на цялата вещ както пред всички лица, така и най-вече пред своя баща С.Д. З., който е бил формален собственик на другите идеални част от веща, но никога не се е противопоставял на манифестираното от дъщеря му цялостно владеене на процесният обект, като неин, собствен. Твърди се, че С. З. не е имал достъп до обекта, нито претенции за достъп, както и че не се е противопоставял на преустройствата, които В. Ф. е предприемала през годините по отношение на този обект, без да иска неговото съгласие. Твърди се, че през 2004г. ответницата е разширила площта на търговския обект, като е включила в търговската площ и площта на площадката пред магазина, изграждайки две преградни стени- откъм запад - по фасадата на сградата и от изток - на границата със съседният гараж, и поставяйки врата от ролетна щора от южната част. В подкрепа на становището си представя доказателства.

2

По делото е назначена оценителна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

С определение № 38/16.01.2025г. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от В. С. Ф. срещу Г. С. З. насрещен иск за установяване правото й на собственост върху процесния имот на основание саморъчно завещание от 10.01.2003г. на С.В. З.а и давностно владение и за отмяна на нотариален акт №59, том I, peг. №187, дело №59/2024г. на нотариус С.П., поправен с нот.акт №163, том I, per.

№380, дело №160/2024г. на същия нотариус, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

В насрещната искова молба се твърдят същите обстоятелства като в отговора на исковата молба. В подкрепа на насрещният иск се сочат гласни доказателства.

Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Същият оспорва придобИ.ето по давност на процесния имот от В. Ф. и съставения нотариален акт № 74, т.1, peг. № 216, дело № 73 от 2024год. на нотариус № 197 при Нотариалната камара - С.П. над ¾ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Твърди, че бащата на страните С. З. винаги се е считал за собственик на ½ ид.ч. от имота и неговото желание е било имотът да бъде наследен от двете му деца по равно.

Ответникът оспорва ищцата да е демонстрирала по отношение на другия собственик своене на вещта за себе си. В подкрепа на становището си се сочат гласни доказателства.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са деца и наследници на С.Д. З., починал на 30.12.2023г.

(удостоверение за наследници). Последният приживе е получил в собственост гараж № 3, със застроена площ от 18,58кв.м., в западната половина на сградата, за която е отстъпено право на строеж върху държавна земя за комплексно жилищно строителство-петно 6-Б1 в кв.Х., по плана на гр.С., при съседи-от три страни улици и петно 5а-1 (договор за групов строеж от 25.04.1979г., с нотариална заверка на подписите от 10.10.1979г.).

Община Сандански е издала разрешение за строеж № 30 от 07.03.2001г. на С.Д. З., в качеството му на собственик, и на ЕТ“В.-Й.Ф.“, в качесвото му на немател по договор от 20.07.2000г., за извършване на преустройство на гараж, находящ се в парцел-БЛ.6 Б1, кв.Х., по плана на гр.С., в хранителен магазин, по одобрени и съгласувани проекти. За този преустроен гараж в магазин за хранителни стоки, с административен адрес-гр.С., ул.“К.“, № 24, е издадено от общинска администрация-гр.С. удостоверение за ползване по предназначение № 1/19.12.2001г., в което като инвеститор е посочен ЕТ“В.-Й.Ф.“, представляван от Й. Г.ев Ф.. Последният притежава за обекта и санитарно разрешително за разкрИ.е на обект № 21/31.01.2002г., издадено от ХЕИ-Благоевград, както и ветеринарносанитарно разрешително № 1267/20.11.2000г., издадено от ДВСК, РИ-Сандански.

На 10.01.2003г. С.В. З.а е съставила саморъчно завещание, с което е завещала на своя син Г. С. З. собствената си ½ ид.ч. от втори жилищен етаж в гр.С., ул.“К.“, № **, както и полагащата й се идеална част от външния масивен гараж, който е построен точно пред жилищната сграда, а на дъщеря си В. С. Ф. е завещала полагащата й се идеална част от 3 гаража, намиращ се в жилищната сграда на приземния етаж, преустроен като магазин.

С нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 147, т.І, рег.№ 858, д.№135 от 30.05.2018г. по описа на нотариус С.П., вписан в регистъра на НК под № 197, В. С. Ф. е призната за собственик по наследство и обявено саморъчно завещание от своята майка С.В. З.а на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.С., с административен адрес на имота: гр.С., ул.’’К.” №**, бл.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с декларирана площ: 28.00 кв.м., при съседи- на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 621кв.м., общинска собсвеност, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-комплексно застрояване, с номер по предходен план-2822, кв.156, при граници и съседи на поземления имот: ***,***,*** и ***.

С нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 59, том І, рег.№187, д.№59 от 2024г. по описа на нотариус С.П., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 163, т.І, рег.№380, д.№160 от 2024г. на същия нотариус, Г. С. З. е признат за собственик по наследство на ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

С нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по чл.587, ал.2 от ГПК № 74, т.І, рег.№ 216, д.№ 73 от 2024г. по описа на нотариус С.П., В. С. Ф. е е призната за собственик по давностно владение и наследство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебнооценителна експертиза (което заключение съдът кредитира като обективно и обосновано дадено) е, че средният месечен пазарен наем на процесния обект възлиза на 204,40лева.

Разпитаната по делото свидетелка С.ка К. /леля на страните-сестра на С.В. З.а/ сочи, че родителите на страните по делото са били разведени; че като е пораснала ответницата е искала да си направи магазин, като баща й не е давал гаража за магазин, но тя е успяла да издейства това да стане; че в магазина работи ответницата и друга магазинерка, като съпругът на ответницата не се занимава с магазина; че бащата на страните е оставял в магазина да се продава произвеждания от него мед; че бащата на страните не е искал да преписва на никой собствеността си; че ищецът е бил в добри взаимоотношения със своя баща; че магазинът е бил разширен, като се е заградил тротоара пред него.

Разпитаният по делото свидетел Е.К. /занимаващ се с пчеларство и колега на ищеца от много години/ сочи, че преди и след смъртта на С. З. магазинът се е стопанисвал от ответницата и нейния съпруг; че бащата на страните е посещавал магазина и че е оставял в 4 него да се продава част от меда, който е произвеждал; че ищецът е бил в близки отношения със своя баща; че страните са били във влошени отношения, но баща им не е желаел да взима страна в тези отношения, както и да урежда приживе нещата, свързани с имотите; че след смъртта на С. З. между страните е възникнал спор за магазина.

Разпитаната по делото свидетелка Й.Н./ работила в процесния магазин от 2014г. до 2022г./ сочи, че след като е започнала работа в магазина е било извършено преустройство, изразяващо се в удължаване на магазина напред към дворното място; че преустройството е извършено от ответницата и нейния съпруг; че С. Ф. не е възразявал на извършеното преустройство на магазина, а даже е бил видимо доволен; че В. Ф. държи магазина от преди 2000г.; че майката на В. е работила в магазина; че първоначално дейността в магазина се е извършвала от ЕТ“В.- Й. Ф.“, а след това от „Ф.и“-ООД, като материално отговорно лице на ЕТ“В.- Й.Ф.“ е бил първо Й.Ф., а след това В. Ф.; че бащата на ответницата С. Ф. всеки ден е идвал в магазина, като е помагал в подреждането на безалкохолните напитки, оставял е мед за продажба и всяка вечер е изхвърлял боклука от магазина; че С. Ф. й е казвал, че магазинът е на дъщеря му, а гаражът, който е от другата страна на пътя е на сина му; че ключове за магазина е имала само тя и ответницата; че С. Ф. не е гонен от магазина нито от ответницата, нито от нейния съпруг, както и че никога не му е отказван достъп до магазина; че С. Ф. дълги години е помагал и на оранжериите на дъщеря му и на нейния съпруг.