Определение № 175 от 11.06.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Търговище, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500129 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С Определение № 510 от 30.04.2024 година, постановено по гр. дело № 1461/2023 година състав на Търговищкия районен съд е оставил без уважение молбата на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, чрез юрисконсулт Н. Л. за изменение на решение № 119/20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1461/2023 г. по описа на РС Търговище, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, чрез пълномощника им гл. юрисконсулт Н. М. Л., в която се излага следното: Счита, че неправилно съдът е оставил без уважение молбата на представляваното от нея дружество за изменение на решението в частта за разноските. Причините да счита определението на съда за неправилно са базирани на Определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. пр. д. № 422/2011 г. на Върховен касационен съд, съгласно което отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски. Необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другата - арг. чл. 78, ал. 2 ГПК - в този смисъл и 1

Определение № 31 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 3608 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Нищожността на едната допълнителна услуга (Флекси) е прогласена с влязло в сила решение. Ако при завеждането на първото производство по гр. д. 783/2023 по описа на PC Търговище може да се приеме, че поведението на ответника е било такова, което е предизвикало правния спор, то към момента на образуване на настоящото производство това не е налице - липсват доказателства за извънсъдебно поведение на ответното дружество, което да е претендирало заплащане на допълнителната услуга „Фаст“, което да е довело до ново, последващо производство за обявяване на недействителност на допълнителната услуга „Фаст“ след производството за недействителността на допълнителната услуга „Флекси“. Отделно, разделянето от страна на ищцата на исковата претенция на множество искове (отделно производство за всяка допълнителна услуга с идентични основания и искания) не преследва легитимен интерес, а представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.

Излагат се и допълнителни съображения, касаещи размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, частният жалбоподател моли съда да отмени Определение № 510/30.04.2024 г., постановено по ГД 1461/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, и вместо него да постанови друго, с което да не възлага разноски в тежест на ответника, а в условията на евентуалност - да намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника, до размера от 100 лева.

Постъпил е отговор от ответната страна М. Н. С., ЕГН **********, е адрес: (населено място), чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № 1300140490, служебен адрес: (населено място), в който се изразява становище за неоснователност на въззивната частна жалба.

Акцентира се върху следното: По твърденията за прекомерност прави уточнение, че цената на иска е в размер на 1 250 лв., а платеният от ищцата адвокатски хонорар е в размер на 400 лв., под минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай не може до се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.В тази връзка се посочва Определение N9 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК . Моли 2 частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Настоящият съдебен състав констатира следното:

Производството по гр. дело № 1461/2023 година по описа на Търговищкия районен съд е образувано по постъпила от М. Н. С. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 1 250 лева, представляваща такса за допълнителна услуга „Фаст“ по пакет от допълнителни услуги, предвидена в договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040157710 от 23.10.2019 година. Ответникът е признал иска. Изразил е становище, че не следва да му се възлагат разноски, евентуално да се намали договореното и заплатено от ищцата на нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение от 400 лева на 100 лева.

Искът е бил уважен изцяло и в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 400 лева за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

Ответникът е подал молба за изменение на решението в частта му за разноските по чл. 248 от ГПК, която е била оставена без уважение с атакуваното в настоящото производство определение.

От правна гледна точка съдът приема следното:

Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че със санкционирания с чл. 124, ал.1 от ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до 3 правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл. 124, ал.1 ГПК, то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Правният интерес от търсената с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.

В настоящия случай искът се явява допустим и при наличие на правен интерес от неговото предявяване. Направеното от ответника възражение, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, поради което не дължи разноски, е неоснователно. Несъмнено ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска още от момента на сключване на въпросния договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040157710 от 23.10.2019 година, в който е допусната неравноправна и нищожна клауза. Ищцата не е длъжна да реагира на това поведение на ответника чрез изчакване дали същият ще предяви иск срещу нея или не, или да чака изтичане на погасителна давност за вземането на ответника по така договорената нищожна клауза. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима в случая. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска.

Що се отнася до възражението за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съдът приема същото за неоснователно. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е изключително подробна и детайлна и изисква от процесуалния представител на ищцата подробно запознаване с предмета на делото и обосноваване на тезата за основателност на иска. Отделно от това са предприети действия по повод освобождаване на ищцата от държавна такса, както и писмено становище във връзка с насроченото открито съдебно заседание. Доколкото в производството по чл. 248 от ГПК не са присъжда адвокатско възнаграждение, то присъденото такова в полза на ищцата възнаграждение от 400 лева обхваща и действията на нейния процесуален представител по даване отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, депозирана от ответника, както и отговор по постъпилата въззивна частна жалба.

4

В обобщение настоящият въззивен състав приема, че Определение № 510 от 30.04.2024 година, постановено по гр. дело № 1461/2023 година на състав на Търговищкия районен съд, е правилно и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилата от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, чрез пълномощника им гл. юрисконсулт Н. М. Л., частна жалба против Определение № 510 от 30.04.2024 година, постановено по гр. дело № 1461/2023 година на Търговищкия районен съд, като неоснователна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5