Определение № 909 от 06.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. Пазарджик, 06.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500883 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от юрисконсулт Велислава Тончева , в качеството на процесуален представител на ответника „Кредисимо“ ЕАД ЕИК 175330437 , със седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, бул. „Витоша „ № 146 сгр.А, ет.4, Бизнес център „България „ представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров против Определение № 2203/25.08.2026 г. по гр.д. № 294/ 2025 г. по описа на Пазарджишки РС , с което е уважена молбата на процесуалния представител на ищеца – адв. А. А. за изменение на Решение № 1019/03.08.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Поддържа, че съдът неправилно не е съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото, както и с процесуалните действия извършени от пълномощника на ищеца в хода на развилото се производство и е определил необсновано висок размер на адвокатсктото възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗА в размер на 275,24 евро. Моли за отмяна на обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в справедлив размер , съответстващ на ниската правна и фактическа сложност на делото и под минимума определен в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, като се приема за такъв размер сумата от 50,00 евро.

Постъпила частна жалба и от юрисконсулт С. С., в качеството на процесуален представител на ответника „ АЙ ТРЪСТ „ ЕООД ЕИК 203508899 , със седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, бул. „Витоша „ № 146 сгр.А, Бизнес център „България „ представлявано от управителя И. Ш. против Определение № 2203/25.08.2026 г. по гр.д. № 294/ 2025 г. по описа на Пазарджишки РС , с което е уважена молбата на процесуалния представител на ищеца – адв. А. А. за изменение на Решение № 1019/03.08.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Също се излагат оплаквания , че съдът неправилно не е съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото, като определения от него размер на адвокатсктото възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗА в размер на 219,11 евро е необосновано висок. Моли за отмяна на обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в размер от 50,00 евро.

Ответната страна по частните жалби – Й. Й. Т., чрез адв. А. А. , като негов процесуален представител е подал отговор, в който поддържа , че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че в процесния случай разноските на основание чл. 38 ал.2 ЗАДв , не следва да бъдат редуцирани, тъй като съответстват на вида и обема на извършения от адвоката по това дело, адвокатски труд и обективната икономическа реалност. Поддържа се , че съдът е съобразил и актуалната практика на СЕС, както и в частност установената съдебна практика на ПзОС.

1

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните , констатира следното :

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са депозирани в срок от надлежно легитимирани страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество. Производството е образувано по искова молба подадена от адв.

А.А. като пълномощник на ищеца Й. Й. Т. против“Кредисимо” ЕАД и „ Ай Тръст „ ЕООД , както и срещу ответниците ЗД „Евроинс Живот „ ЕАД и ЗД „Евроинс „ АД с искания по отношение на жалбоподателите да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 3159569/07.04.2025 г. с „Кредисимо „ ЕАД с цена на иска 2269,54 лв. , както и на договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г. с цена на иска 1285,50 лв. , както и за връщане на недължимо платена сума.

С Решение № 1019/03.08.2026 г. постановено по делото исковите претенции против тези жалбоподатели са уважени. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв за безплатно осъществено процесуално представителство, но по молба на този процесуален представител с обжалваното определение съдът е приел, че фактическата и правна сложност на делото, защитимият материален интерес, събрания обем доказателствен материал, вида и количеството на извършената работа от пълномощника на ищеца, макар да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС и ВКС, е намерил, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в размер на 275,24 евро за уважените искове против „ Кредисимо „ ЕАД и в размер на 219,11 евро за уважения иск против „Ай Тръст „ ЕООД. Съдът се е мотивирал, като е взел предвид вида и броя на предявените комулативно съединени искове , както и цената на тези искове, като е отчел и извършените процесуални действия по воденето на такова дело изискващи предварителна подготовка и представляващи висококвалифициран труд на адвоката .

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. Предявени са два иска против „Кредисимо „ЕАД и един иск против „Ай Тръст „ ЕООД - за нищожност на потребителски договор и за връщане на недължимо платени суми, както и за нищожност на договор за поръчителство, които са уважени. Интересът по предявения иск за нищожност на договор за кредит е 2269,54 лв./1160,42 евро / , на договор за предоставяне на поръчителство е с цена на иска 1285,50 лв./ 657,28 евро / , както и за връщане на недължимо платена сума от 113,73 лв. / 58,15 евро/ . Тези размери попадат като ориентир в приложеното поле на разпоредбата на чл.7, ал.2,т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа в действащата й редакция.

В хипотезата, в която адвокатското възнаграждение се присъжда за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗАДв , именно съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, на извършената работа на адвоката, като съобрази пазара и качеството на адвокатския труд. От друга страна правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика на СЕС , както и обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила ,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Предявената искова молба е надлежно и подробно мотивирана,делото е протекло в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил лично, но е осъществил неговата защита чрез доводи изложени в писмена молба депозирана преди съдебното заседание.

Обема на извършената от адвоката на ищцата работа, включва процесуалната дейност по проучване на делото , изготвяне на искова молба с обосноваване на иска , предявяване на доказателствени искания от страната. Тези процесуални действия са се изразявали в своевременна и адекватна процесуална защита, която се е осъществила, чрез подадените 2 писмени молби, както и становище по направените с писмения отговор на ответниците възражения и доводи по съществото на спора. От адвоката са предприети навременни и адекватни действия. Делото действително не се отличава с фактическа и правна сложност надхвърляща обичайната за тази категория дела, а допълнителен критерии е цената на иска, по отношение на който се провежда защитата. Всички тези обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ал.2 ЗАД в постановеното съдебно решение не е прекомерно, тъй като това възнаграждение е определено в границата на минималните размери посочени в Наредба № 1.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2203/25.08.2026 г. по гр.д. № 294/2026 г. по описа на РС- Пазарджик.

Определението е окончателно и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3