Решение № 308 от 02.09.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Костинброд, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850101056 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца - “ПИБ“ АД, гр. София, предявена чрез процесуален представител – юрисконсулт Д. И., с която иска да бъде признато за установено, че ответниците М. А. Л. и М. Т. Б. му дължат солидарно общата сума от 19 160.20 лева, в това число сумата от 8 000 лева, представляваща просрочена главница, сумата от 8 007.25 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 19.11.2021 г., и сумата от 3 152.95 лева, представляваща обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 20.12.2011 г. до 09.02.2022 г.

Ищецът претендира присъждане на разноски в заповедното и настоящото производства.

Твърди се в ИМ, че ответниците в качеството на кредитополучатели са сключили с ищеца договор за банков кредит № 000LD-R-00858 на 11.11.2011 г., съгласно който им е предоставена заемна сума в размер на 8 000 лева с краен срок за погасяване 20.11.2021 г.

Твърди се, че лихвата е в размер на базовия лихвен процент на банката, увеличен с 7.7093 пункта, като към датата на сключване БЛПБ е в размер на 8.7907%, а също така към момента на сключване ГПР е в размер на 18.88%.

Твърди се, че кредитът е усвоен изцяло на 15.11.2011 г. по сметка на името на кредитополучателите.

Твърди се, че кредитът не е погасяван по главница, а по лихви е налице погасяване.

Твърди се просрочване на 120 вноски по главница, както и 116 вноски по лихва, или общо 8 1

000 лева по главница и 8 0007.25 лева по лихви.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа претенциите. Представя писмени доказателства. По негово искане е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

В срок е постъпил отговор, съвместен от двамата ответници, чрез общ упълномощен представител – адвокат В. Н. от САК, с който се оспорва действителността на договора, след като не е установен механизъм за начисляване на ГПР.

Прави се възражение за нищожност на клауза от договора за определяне на лихвен процент по т. 4, поради противоречие с добрите нрави.

Прави възражение за давност на част от претендираните вземания – по вземания за главница и лихви, за срок съответно над 5 и 3 години преди подаване на заявлението.

Иска отхвърляне на претенциите.

Претендира разноски. Твърди, че договора е изцяло недействителен на основание чл.

22 от ЗПК и конкретно, заради неточно определяне на възнаградителната лихва и на ГПР.

Твърди, че липсва механизъм за определяне на ГПР, както и че в договора не е уговорен лихвения процент по кредита. Твърди и нищожност на основание в противоречие с добрите нрави, които тълкува в смисъл на еквивалентност на насрещните престации.

По възражение на погасителна давност твърди, че началния момент на сроковете е изискуемостта на съответната погасителна вноска, а не крайната дата за погасяване на кредита.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Представляват се от посочения упълномощен общ представител, който се явява в първото по делото заседание/ от проведени три/.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 285/2022 г. по описа на РС Костинброд е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като след връчване на заповедта от ЧСИ е постъпило възражение и в месечния срок е предявен настоящият иск след даване на указания на заявителя. Принудителното изпълнение е спряно с определение от 26.10.2022 г..

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, както и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ съдът намира, че следва да уважи предявените претенции изцяло.

На 11.11.2011 г. ответниците, в качеството на кредитополучатели, са сключили е сключил договор за банков кредит № 000LD-R-00858 с ищеца, като заемната сума от 8 000 лева е усвоена на 15.11.2011 г. по сметка на отв. М.ов при ищеца.

Съгласно договора кредитът е следвало да бъде върнат на 120 месечни вноски, 2 последната от които на 20.10.2021 г. като освен заемната сума е следвало да бъде заплатено и възнаграждение /договорна лихва/ на ищеца в размер на 8 563.33 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на сумата от базов лихвен процент на банката в размер на 8.7907% и надбавка в размер на 7.7093%. В договора е вписан ГПР в размер на 18.88%.

За срока на договора не е променян лихвения процент, съответно и ГПР.

Ответниците не са изпълнявали условията по договора, като през 2012 г. е е направена една вноска в размер надхвърлящ определената месечна вноска от 138.03 лева, по две са направени през 2015 и 2016 г. , като само за 2017 и 2018 г. са правени ритмични месечни вноски, като почти всички надхвърлят цитираната месечна вноска – плащанията са по 150 или по 200 лева.

Общо, направените плащания от длъжниците по кредита възлизат на сумата от 5 578.51 лева. При разграничение на плащанията от ответниците до и след месец 09.2017г.

/разграничението е условно и е направено от ВЛ предвид установеното от негова страна мигриране на сметките при ищеца в този момент – промяна на софтуер/, до м.09.2017 г. от ответниците са направени общо плащания в размер на 2 471.51 лева, което са отнесени за лихва по кредита в размер на 555.67 лева и погасяване на лихва за просрочена главница в размер 1 922.84 лева.

След м.09.2017 г. от ответниците са направени общи плащания в размер на 3 100 лева, което са отнесени за лихва по кредита в размер на 1 823.73 лева и погасяване на лихва за просрочена главница в размер 1 276.27 лева.

По отношение на направените от ответниците плащания следва да се отбележи, че макар и същите да са на значителна стойност са налице големи първоначални и крайни периоди, през което не са правени никакви плащания, а за всяко просрочено плащане/вноска се дължи законна лихва за забава, считано от датата на всяка една вноска по приложения към договора погасителен план, като дължимото обезщетение е както за дължимата главница с всяка вноска, така и за договорната лихва, представляваща възнаграждение за банката за предоставената финансова услуга по кредитиране.

Непогасените задължения на ответниците по договора са в размер на сумата от 8 000 лева за главница, 8 007.25 лева за договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 20.04.2012 г. до 19.11.2021 г., като и сумата от 3 152.95 лева за обезщетение за забава за периода от 20.12.2011 г. до 09.02.2022 г.

Описаните факти съдът установи без противоречия от представените от ищеца писмени доказателства, в това число и извлечение от счетоводните му книги, както и от заключението на ВЛ по дописната съдебно-счетоводна експертиза.

Неоснователни са възраженията на ответниците за неясно изчисление на ГПР. Според правилата, действащи при сключване на договора ГПР е определен в съответствие с изискванията, като за договора са неприложими изискванията, въведени в по-късен момент със ЗПК и ЗЗП.

Неоснователно е възражението за неточно определяне на лихвения процент, след 3 като в договора е посочено какви стойности го формират, както и моментния базов лихвен процент, определян от банката. Отново следва да се отбележи, че лихвения процент не е променян за срока на договора.

Неоснователно е възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави – неравностойност на насрещните престации. Договора е сключен за срок от десет години, което определя и значителния размер на възнаграждението/договорната лихва, която е следвало да бъде заплатена от ответниците на ищеца за срока на договора. Сключването на договора за такъв срок е договорено със съгласието на ответниците, като лихвения процент и срока за условия, с което ответниците са се съгласили, а действително размера на лихвата е съизмерим с размера на главницата, но няма нарушение на императивни правни норми по тези договорени клаузи.

Неоснователно е и възражението за давност на вземането за обезщетение за забава, след като за три години преди подаване на заявлението, при просрочени плащания по главница в размер на около 4 500 лева към 20.02.2019 г. и над 6 000 лева за просрочено плащания по възнаграждение/договорна лихва към сощия момент, размера на законната лихва от февруари 2019 г. до момента на предявяване на заявлението – 10.02.2022 г. /пред СРС/ законната лихва върху тези суми надхвърля претендираната макар и за този период законната лихва да е в размер на минималното от 10%.

Предвид изложеното съдът намира, че налице редовно и валидно заемно правоотношение, при което е налице задължение за връщане на заемната сума, ведно с договореното възнаграждение, поради което следва да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца 8 000 лева за главница, 8 007.25 лева за договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 20.04.2012 г. до 19.11.2021 г., като и сумата от 3 152.95 лева за обезщетение за забава за периода от 20.12.2011 г. до 09.02.2022 г.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като направените разноски и по заповедното и по настоящото производства следва да се присъдят в общ размер на 1 416.40 лева.

В хода на заповедното са присъдени разноски в размер на 533.20 лева, в което число сумата от 383.20 лева за заплатена ДТ и сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение.

В хода на исковото производство са направени разноски в общ размер на сумата от 883.20 лева, в това число сумата от 383.20 лева за заплатена ДТ, сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 350 лева за възнаграждение на ВЛ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ ОТВЕТНИЦИТЕ М. А. Л., ЕГН **********

И М. Т. Б., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА ИЩЕЦА - “ПИБ“ АД, ЕИК

***** общата сума от 19 160.20 /деветнадесет хиляди сто и шестдесет лева и двадесет 4 стотинки/ лева, в това число сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща просрочена главница, сумата от 8 007.25 /осем хиляди и седем лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 19.11.2021 г., и сумата от 3 152.95 /три хиляди сто петдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 20.12.2011 г. до 09.02.2022 г.

ОСЪЖДА М. А. Л., ЕГН ********** И М. Т. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ

СОЛИДАРНО НА “ПИБ“ АД, ЕИК ***** сумата от 1 416.40 /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски в хода на ч. г. гр. д. № 956/2021 г. по описа на РС Костинброд и настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок, от получаване на съобщението, че е изготвено пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на страните, чрез упълномощените представители.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5