Определение № 82 от 24.02.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. София, 24.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600121 по описа за 2025 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат К. Г., защитник на подсъдимия А. Л. С., срещу определение от 05.02.2025 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 404/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин.

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност.

На първо място се твърди, че правото на защита на подсъдимия С. е затруднено по обвинението за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

Така на стр. 2 от обвинителния акт била посочена дата 24.01.2022 г., а на стр. 3 от обвинителния акт било посочено, че паричната равностойност на унищожените от обвиняемия вещи към 25.01.2022 г. възлиза в размер на 1 460 лв.

На следващо место се твърди, че прокуратурата е допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт по отношение на собственика на унищоженото имущество. Така в заключителната част било посочено, че вещите, предмет на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК – прозорец, стъклопакет и входна врата, са собственост на Д.К., а в обстоятелствената част било посочено, че деянието е извършено в родната къща на свидетелката К. на ул. „Н.П. “ № 48 в гр. Елин Пелин. Не бил конкретизиран и видът на вратата – външна, балконска, на приземен етаж или 1 на втори етаж и др.

На последно место се твърди неяснота по отношение на обвинението за опит за извършване на престъпление по чл. 170 НК, тъй като не било посочено лицето, чиято собственост е жилището.

С изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство, посочени от защитника.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на РС – Елин Пелин и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

249, ал. 3 НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна и съображенията за това са следните:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура – Елин Пелин, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия А. Л. С. за шест престъпления както следва: по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 216, ал. 1 НК; по чл. 170, ал. 2, пр.

1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. 26, ал. 1 НК; по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК; по чл. 270, ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК.

Обжалваното определение е постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 05.02.2025 г., с което първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

По същество първоинстанционният съд не е уважил възраженията на защитника К. Г. за допуснати в предходната процесуална фаза съществени нарушения на процесуалните правила, които по съдържание са идентични на изложените в частната жалба, предмет на настоящото производство.

Първоинстанционният съд правилно е оценил тези възражения като неоснователни.

Между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт не е налице соченото от защитника противоречие по първия поставен от него въпрос относно твърдяното разминаване на датата, на която се твърди, че е извършено престъплението по 216, ал. 1 НК. Съдът счита, че прокурорът достатъчно ясно е посочил, че вечерта на 24.01.2022 г. св. Д.К. и св. Виктория Л.а са се намирали в дома им в гр. Елин Пелин на улица „Н.П. “ № 48, както и че малко по-късно същата вечер, около 00,02 ч. т.е. на 25.01.2022 г., подсъдимият С. отишъл на адреса на ул. „Н.П. “ № 48, прескочил оградата на имота, взел оставена в близост градинска лопата и с дръжката й започнал да 2 нанася множество удари по входната врата на жилището в опит да я счупи, поради което и в заключителната част на обвинителния акт е посочена именно датата 25.01.2022 година.

По въпроса за собствеността на вещите предмет на престъпленията по чл.

216, ал. 1 НК и по чл. 170, ал. 2 НК съдът също намира извода на първоинстанционния съд за правилен. Конкретно чия собственост са унищожените или повредени движими вещи, респ. жилището е неотносимо по делото обстоятелство, както към съставомерността на деянието, така и към фигурата на пострадалото лице. В случая достатъчно е, че се твърди, че жилището и движимите вещи не са собственост на подсъдимия, което е направено както с посочването, че същите са чужди по отношение на него, така и с наведените фактически твърдения, че жилището се обитава от св. Д.К. и нейните деца, а движимите вещи, предмет на престъплението по 216, ал. 1 НК, са нейна собственост, като лице заплатило стойността на извършения ремонт за смяната им. Следователно по този въпрос също липсва неяснота в обвинителния акт.

Предвид изложеното, възраженията на защитника К. Г., с които се иска прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, са неоснователни и правилно не са били уважени от първоинстанционния съд.

При извършения, обаче, съдебен контрол по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК въззивният съд констатира непълнота на обвинението, която въвежда съществена неяснота, ограничаваща правото на подсъдимия С. да научи фактите на обвинението. Констатираният недостатък е относим към фактическото и юридическо обвинение, повдигнато на подсъдимия С. за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. В разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НК са предвидени две форми на изпълнително деяние – унищожаване и повреждане на чужда движима вещ. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в заключителната му част, прокурорът не е отграничил ясно и разбираемо, с кои конкретни действия подсъдимият С. противозаконно е унищожил или повредил всяка една от посочените чужди движими вещи.

За твърдяното престъпление от 24.01.2022 г. в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват фактически твърдения за унищожаване или повреждане на посочения в заключителната част един брой прозорец PVC профилна система ALLUPLAST IDEAL 4000, стъклопакет 24 мм. Твърдения за счупване на прозореца са налице, но по отношение на инкриминирано на друга дата деяние – това от 28.01.2022 г. В същото време в заключителната част на обвинителния акт, касателно обвинението за опит към престъплението по 170, ал. 2 НК, изрично е посочено, че и на 25.01.2022 г., и на 28.01.2022 г. подсъдимият С., опитвайки да влезе в жилището на ул. „Никола Петров“ счупил стъкло на тераса на приземния етаж на къщата.

Твърдения са налице по отношение на унищожаването или повреждането на входната врата, но отново не е ясно изпълнителното деяние, чрез което е осъществено престъплението, като направения извод, че по този начин подсъдимият С. унищожил чужди движими вещи, настоящият съдебен състав намира за недостатъчен. Така на няколко места в обвинителния акт е посочено, 3 че подсъдимият С. опитвал да разбие входната врата на жилището, което обитавала св. К., правил опит да проникне във вътрешността на жилището, след което обаче преустановил нанасянето на удари по входната врата и се отдалечил в неустановена посока, поради което не е ясно какво твърди обвинението.

Не на последно място следва да се посочи, че нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в заключителната му част не е посочена стойността на всяка една от унищожените или повредени чужди движими вещи. Същите са посочени с обща стойност в размер на 1 460 лв., поради което в обвинителния акт липсват твърдения за факти, които обуславят съставомерността на деянието и тъй като размерът на вредите е елемент от престъпния състав на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, то непосочването му създава неяснота в обвинението, което винаги е основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза.

При това положение внесеният обвинителен акт е негоден да изпълни процесуалното си предназначение да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, което съществено нарушава правото на подсъдимия да узнае фактите на обвинението и да се защити ефективно срещу тях и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, допуснато на досъдебното производство, което не може да бъде компенсирано в съдебната фаза. Констатираните съществени процесуални нарушения са отстраними от прокурора съобразно указанията, дадени по-горе, и съставляват основание по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната му процесуална фаза.

Първоинстанционният съд е пропуснал да констатира сочените недостатъци на обвинението съобразно правомощията си по чл. 249, ал. 1 НПК, поради което е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3, вр. ал. 2 НПК Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 05.02.2025 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 404/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по н.о.х.д. №

404/2024 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин и

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Елин Пелин за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, посочени по-горе.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5