Решение № 116 от 24.02.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2190/2024
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Петър Никифоров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Враца, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420102190 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Криводол, ул. „****** против „Профи Кредит България” ЕООД, **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2024 год. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № 40023398729, по силата на който ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД й предоставило в заем сумата от 5 000,00 лева при фиксиран ГЛП от 41% и ГПР от 49,06%. Ищцата сочи, че следвало да внесе общо дължима сума от 8 745,92 лева, като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие обаче ищцата разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 13 945,92 лева за погасяване на кредита, като освен главница и лихва тази сума включвала и такси за допълнителните услуги – Фаст, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, и Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план на кредита. Навеждат се доводи, че Договор за потребителски кредит № 40023398729 е нищожен, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи Изтъква се, че ГЛП е 41 %, като видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договорът следва да се обяви за нищожен, доколкото съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора за паричен заем - 06.02.2024 год. е била 13.79% (съответно трикратния и размер е бил 41.37%). Сочи се, че по този начин договорът накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.
1
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. На следващо място се изтъква, че ГПР е 49,06%, като същият по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са включени дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора. Посочва се, че в част VI от Договор № 40023398729 е посочено, че кредитополучателят дължи такси за услугите Фаст на стойност 2 250,00 лева и Флекси на стойност 2 950,00 лева. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, а именно, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Сочи се, че е посочено, че ГПР е 49,06%, ГЛП е 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Изткъва се, че съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси възлиза общо на 5 200,00 лева, като доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че с това плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид сегашният му размер от 49,06%, размерът на отпусната главница по договора в размер на 5 000,00 лева, размерът на ГЛП по договора 41.00 %, срокът на договора от 36 месеца, и размерът на дължимото възнаграждение за допълнителните услуги Фаст и Флекси, което възлиза общо на 5 200,00 лева и е в размер на 104% от главницата по договора.
Поддържа се, че ГПР надхвърля с много законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва, която към датата на сключване на договора – 06.02.2024 год. е 13,79 %, респ. максималният размер на ГПР е 68.95 %. Твърди се, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. I, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Навеждат се и доводи, че допълнителните услуги Фаст и Флекси по съществото не представляват реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това се сочи, че основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Твърди се, че услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.
2
10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Поддържа се, че доколкото начислените в настоящия случай такси в размер на 5 200,00 лева са свързани с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща тяхната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.
Излагат се съображения и че клаузата за заплащане на такси за допълнителните услуги Фаст и Флекси противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Посочва се, че целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа се, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Поддържа се, че по един нищожен договор заемателят следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящият случай. Твърди се, че всички надвнесени суми следва да се върнат обратно на заемополучателя, тъй като са дадени по един нищожен договор.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор Договор за потребителски кредит **** год., сключен между ищцата и „Профи Кредит България” ЕООД поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата в Част VI от Договора, която предвижда заплащане на такса за допълнителни услуги Фаст и Флекси в размер общо на 5 200,00 лева. Предявен е и кумулативен иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответното дружество сума надхвърляща главницата от 5 000,00 лева.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит **** год., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 5 000,00 лева, а ищцата се е задължила да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси. Поддържа се, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора при посочените условия. Сочи се, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания. Считат се за неоснователни твърденията в исковата молба, че действителният ГПР е в различен размер от посочения, като се сочи, че дори да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законоводопустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, то последица от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.
3
Поддържа се, че в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. Твърди се, че двете закупени от кредитополучателя допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР, тъй като закупуването на допълнителните услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаване на кредита при конкретните условия. Поддържа се, че неправилното посочване на ГПР, дори такова да е налице, не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица – нищожност на целия договор за кредит, като правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено. Посочва се, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай че има основание за недействителност на тази клауза.
Изтъква се, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло в зависимост на волята от волята на клиента, като закупуването не е задължително условие за сключването на договора, а е опционално, като заявените услуги не противоречат на добрите нрави. Сочи се, че възнаграждението, което се дължи за поисканите и закупени от ищеца допълнителни услуги, не може да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита, като допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца, му дават възможности да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита, поради което не е налице и твърдяното основание по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищцата поддържа на самостоятелно основание три въведени твърдения за нищожност на договора за кредит и на клаузата за заплащане на допълнителни услуги – противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП, заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняване на добрите нрави, съдът приема, че е сезиран с три отделни иска – по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Ето защо, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./.
Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, Решение № 106/01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 199/12.07.2016 г.
Разпечатката съдържа 28 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2111a51d-2176-426d-ac66-dd40d6fd3f18