Решение № 1384 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100500205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19620/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110117435 по описа за 2023 година на СРС, 151 състав, е признато за установено по предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, жк „Малинова долина“, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, че В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк ****, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2499, 46 лв., представляваща главница за периода от 14.03.2022 г. до 14.11.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит № 4871768, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата на 17.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 708, 10 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.11.2022 г., и на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 91, 30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.12.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68366/2022г. по описа на СРС, 151 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. Н. Н. от САК определен за ОП на В. С. Д., ЕГН **********. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че при извършване на прехвърляне на вземането не са спазени разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, поради което цесията не е породила действие по отношение на ответника – длъжник по договора за кредит. Моли се решението да бъде отменено в цялост, а предявените искове да 1 бъдат изцяло отхвърлени.

В установения от закона срок, въззиваемата страна на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, дейставаща чрез адв. Н. К., е депозирала отговор на въззивната жалба. С него последната се оспорва като напълно неоснователна и необоснована. Излагат се съображения за законосъобразност и правилност на процесното съдебно решение на районен съд в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по отношение на претенциите: възникнало облигационно отношение между страните; размер на претендираните суми; че задължението за плащане е изискуемо и че ответникът е в забава изпълнението на задълженията си.

От представените по делото доказателства се установява наличието на облигационно правоотношение. Видно от договора между "Уникредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД и ответника, дружеството е предоставило заемна сума по потребителски заем в размер на 6798,18 лв., а ответникът се задължава да я върне в срок от 23 месеца с 23 месечни вноски в размер на по 390, 37 лв. всяка като падежът на всяка вноска е 14-то число на съответния месец. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент 16 %, годишен процент на разходите по заема 17, 23 % и в договора е посочено, че общият размер на всички плащания по договора е 8070, 31 лв. В договора е посочено, че сумата ще бъде усвоена чрез превод по сметка на клиента. Съгласно приложения на л. 14 по делото пред СРС погасителен план падежът на последната вноска по договора е 14.11.2023 г.. Ето защо, съдът намира, че между ответника и първоначалния кредитор е възникнало валидно облигационно правоотношение.

По делото е било прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да СРС е кредитирал като пълно, точно и обективно изготвено. Съгласно заключението вещото лице се е снабдило с удостоверение за реструктуриране на кредитно задължение от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, издадена на 07.08.2024 г., съгласно което оставащ дълг в размер на 6798, 18 лв. по друг договор за потребителски кредит с номер 4227401/22.07.2020 г. с титуляр Стоян Костадинов Динов е бил реструктуриран в ново кредитно задължение с номер 4871768/16.12.2021 г., т.е. процесният кредит е бил усвоен едновременно с рефинансиране за погасяването на дълга по предходен договор за кредит. Вещото лице е установило, че за периода от 17.12.2021 г. до 14.11.2022 г. по данни от цедента по процесния договор е постъпило едно плащане в размер на 85 лв. на 31.01.2022 г., с което е била погасена месечна вноска за възнаградителна 2 лихва с падеж 14.01.2022 г. и частично месечната вноска за възнаградителна лихва с падеж14.02.2022 г. в размер на 0, 40 лв. След сключването на договора за цесия до изготвянето на заключението по експертизата няма постъпили плащания при цесионераищец. Вещото лице е изчислило, че за периода 14.03.2022 г. - 14.11.2022 г. (процесния период) е дължима сума за главница по месечни падежирали вноски в размер на общо 2499, 46 лв., а неплатеният остатък на кредита за редовна главница към 14.11.2022 г. се равнява на 4298, 72 лв. Съгласно заключението размерът на възнаградителната лихва за периода 14.03.2022 г. - 14.11.2022 г. по падежиралите месечни вноски е общо 708, 10 лв., а размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху неплатената и просрочена главница за периода 14.03.2022 г. - 13.12.2022 г. се равнява на 93, 10 лв.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

(така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

След извършена проверка, съдът установи, че не са налице неравноправни клаузи от представения договор, нито се установява нищожност на договора за заем. Същия е сключен в изискуемата от закона форма, спазени са всички изисквания по ЗПК. Приложен е погасителен план, с посочена разбивка на сумите по пера за всеки месец.

Неоснователни са изложените доводи, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Първоинстанционният съд правилно е възприел извода, че преди предявяване на иска по чл. 422 от ГПК ищецът не уведомил надлежно длъжника за извършената цесия. Въпреки направените опити за връчване, уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е връчено на длъжника.

Въпреки това, с получаването на искова молба и приложеното към нея уведомление за цесия и пълномощно от стария към новия кредитор, следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника от предишния кредитор по договора за заем.

Действително уведомлението следва да изхожда от стария кредитор, за да настъпят последиците на чл. 99 ЗЗД. Няма пречка обаче, старият кредитор да упълномощи новия за изпълнение на това задължение, което в случая е сторено. В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на вземанията. В своята практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание чл. 235 от ГПК.

3

Част от приложенията към исковата молба са и процесният договор за прехвърляне на вземания /цесия/ и приложенията към него, както и уведомление до длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договора. С получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия. В този смисъл съдът съобрази и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 137/2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III ГО; решение № 78/2014 г. на ВКС по т. дело № 2352/2013 г., II ТО и цитираните в него решения и др. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.

Спорен в случая е и въпросът дали препис от искова молба с приложено към нея уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в отношенията между длъжника и новия кредитор. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1 - 5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай кредиторът е направил опит да изпрати уведомление за сключения договор за цесия лично до длъжника. Длъжникът обаче не е намерен на адреса, като по сведения на живущи, същият не живее там. В съдебното производство е осъществена именно горната процедура – призоваването е по реда на чл. 47 от ГПК, но е направено нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория се приема, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Това становище е застъпено и в 4 цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. Поради изложеното по-горе, съдът приема, че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е необходимо да вземе предвид при решаване на делото.