Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 07.02.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 551/2022
Вид
Решение № 19
Подписан
07.02.2023
В сила
09.03.2023
Състав
Стела Дянкова Бъчварова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 289 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Свищов, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100551 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл.

55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. К. И. твърди, че между него в качеството му на заемател и "И" АД в качеството му на заемодател бил сключен договор за паричен заем № 4071278/24.02.2021 г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 1 500 лева, при срок на кредита от 26 вноски. Ищецът следвало да върне сума по кредита в размер на 1787,76 лв. Заявява, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем № 4071278/24.02.2021 г., ищецът сключил с ответника „Ф“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4071278, по силата на който трябвало да заплати на ответното дружество сумата от 1384,24 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 53,24 лева, като общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство станало в размер на 3 172 лева.

Ищецът твърди, че по договор за паричен заем № 4071278 и договор за предоставяне на поръчителство № 4071278 е заплатил сумата от 2 692,85 лева., от който 1500 лева главница, лихва в размер на 287,76 лева и 905,08 лева възнаграждение за поръчителство. Счита, че договора за предоставяне на 1 поръчителство № 4071278 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните:

На първо място според ищеца накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД се изразявало в нарушаване на правен принцип, а именно на основния принцип на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. В случая поради накърняването на принципа на "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди на следващо място, че договорът за поръчителство бил неравноправен по смисъла на 143 от ЗЗП, тъй като не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните. Договорът за поръчителство бил нищожен като на принципа на съразмерността, тъй като сумата, която се претендирала с него била в размер на 1 384,24 лева, който бил равен на над половината от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1500 лева. По този начин се нарушавал безспорно принципа на добросъвестността и справедливостта. Счита, че със сключване на договора за поръчителство се установява допълнително възнаграждение, което не е включено в годишния процент на разходите, при което би се достигнало до нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че поради невключването възнаграждението по договора за поръчителство в годишния процент на разходите, последният не отговаря на действително приложения.

Твърди, че "И" АД и "Ф" ЕООД са свързани дружества, като с договора за предоставяне на поръчителство се цели установяване на допълнително възнаграждение в полза на кредитора по договора за паричен заем.

Моли съда да приеме, че сключения между страните договор за поръчителство № 4071278 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД както и поради неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

2

Моли съда да осъди ответното дружество „Ф“ ЕООД да заплати на ищеца, сумата от 905,08 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4071278, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че съединяването на предявените установителен и осъдителен иск е недопустимо поради идентичност на предмета на спора. В случай, че съдът счете установителния иск за процесуално допустим, моли, на основание чл. 213 ГПК да присъедини служебно настоящото производство към гр.д. № 548/2022 г. по описа на РС – Свищов, с цел постигане на процесуална икономия. По основателността на исковете, счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Съображенията му за това са следните: Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че ищецът, с цел да избегне неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от Договора, е потърсило неговите услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от страна на ответника е именно възможността за получаване на възнаграждение. По така изложението съображения счита за неоснователни твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е лишен от правно основание. Твърди, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната явна нееквивалентност на престациите, тъй като срещу възнаграждение е поел задължение да отговаря с цялото си имущество - солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите задължения. Сочи, че е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от страна на ищеца и именно предвид установеното възнаграждение за предоставената услуга. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, тъй като приложение следва да намери принципа за свободата на договарянето между страните, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, което не е предмет на производството, то "Ф" ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство № 4071278, то поръчителство остава дължимо или на 3 дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер. Поддържа, че твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, са неподкрепени с аргументи, респ. доказателства. Твърди, че посочените разпоредби са неотносими в процесния казус, доколкото последните намират приложение единствено по отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто характер процесният договор няма, като обръща внимание, че ответникът не е страна по договора за паричен заем. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Съдът допусна изменение на предявения иск чрез увеличаването му по размер, като искът е увеличен в размер на 1384,24 лева. В писмено становище на процесуалния представител ищеца адв. М. М. заявява, че счита исковете за основателни и доказани. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.

В писмено становище процесуалния представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор на искова молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения по делото договор за паричен заем №

4071278/24.02.2021 г., сключен между "И" АД като заемодател и Г. К. И., ЕГН: ********** - заемополучател, се установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лева, за срок от 52 седмици, при фиксиран лихвен процент 35 % и ГПР 41,71 %, като общата сума, подлежаща на връщане, е 1787,86 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да 4 представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като осигурителният му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "И" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договор; 3/ одобрено от заемателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

От приложения Договор за предоставяне на поръчителство №4071278/24.02.2021 г. се установява, че "Ф" ЕООД се е съгласил да поръчителства по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 1384,24 лв., платимо на вноски от по 53,24 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем чрез "И" АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че "И" АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора. От предоставената от ответното дружество справка се установява, че общата сума, която ищеца е изплатил на ответното дружество по процесния договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 1384,24 лв., т.е. изплатена изцяло е дължимата сума по договора.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявеният установителен иск е допустим, а възражението на ответника по делото за недопустимост на същия, съдът намира за неоснователно по следните съображения: Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданскоправен спор със сила на присъдено нещо. В настоящия случай съдът счита, че е задължен да разгледа и разреши гражданскоправния спор по първия предявените обективно кумулативно съединен иск. Ищецът е страна по договора за поръчителство, налице е правен интерес за него от водене на настоящето 5 производство за установяване нищожността му без ограничение във времето и независимо от това дали е изпълнил задълженията си, произтичащи от него.

Ищецът се позовава на нищожност на договора за поръчителство, поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона по чл.26, ал.1 пр.2 от ЗЗД за неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Съдебната практика приема /Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/2007 г., ВКС, V г. о./, че при преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Видно от договора за предоставяне на поръчителство № 4071278/24.02.2021 за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на "Ф" ЕООД, в полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 1384,24 лева, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от "И" АД в полза на "Ф" ЕООД, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство.