Решение № 1652 от 30.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1652 гр. С., 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110148284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу А. Д. Д., К. Д. Д. и К. К. Я. - Д.а, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност, както следва: А. Д. Д. и К. Д. Д. – по 1/6, а К.

К. Я. - Д.а – 4/6 от следните суми: 2000,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането; 212,20 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2021 г. до 04.05.2023 г.; 74,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и 14,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023г. по ч.гр.д. № 25927/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., общ. „М.“, ж.к. „М.-IV“, бл. ***, вх. „А“, ет. 4, ап. 10, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Г., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Поддържат, че наследодателят им не е бил собственик 1 на процесния имот, поради което нямали качеството на потребители на топлинна енергия.

Отделно от това твърдят, че К. Д. Д. и К. К. Я. – Д.а не живеели в Република България повече от двадесет години. Не оспорват размера на начислената топлинна енергия за периода, както и счетоводното отразяване за процесния период. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 23.07.1992 г., се установява, че на посочената дата К. К. Я. - Д.а и Д. И.нов Д. придобили собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. „М.“, ж.к. „М.-IV“, бл. ***, вх. „А“, ет. 4, ап. 10.

Предвид изложеното и от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака между К. К. Я. - Д.а и Д. И.нов Д., поради което към посочения момент е представлявал съпружеска имуществена общност.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Д. И.нов Д. е починал на 29.10.2011 г. и към тази дата е оставила за свои наследници по закон: съпруга – К. К. Я. - Д.а и двама сина – А. Д. Д. и К. Д. Д.. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че К. К. Я. - Д.а е наследила 4/6, а А. Д. Д. и К. Д. Д. – по 1/6 от горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното 2 предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисис” ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е имало 5 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: хол, 2 стаи, кухня и баня, като показанията на уредите са били отчетени на 12.07.2021 г. и 30.05.2022 г., а отчетните формуляри с показанията са били представени на вещото лице; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база 3 пълната отопляема кубатура 203 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 23.09.2002 г.; в процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода, които са били отчетени на 12.07.2021 г. и 30.05.2022 г., като за период 2020/2021 г. отчетеното количество е било намалено с -3.00 куб.м., тъй като отчетът е бил извършен през месец юни; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.

По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 2059,94 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на 2000,19 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от ответниците главница за ТЕ за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в размер на претендираните от ищеца 2000,19 лв., както и сумата от 74,50 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците от 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.