Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1935 от 26.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 379/2023
Вид
Решение № 1935
Подписан
26.04.2023
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1935 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110200379 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „.....” ООД, ЕИК ХХХХХХ, чрез управителя Л.

О. Й., против Наказателно постановление (НП) № 22-2200383/11.11.2022 г., издадено от И.Д.Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че в хода на административнонаказателното производство е нарушена процедурата по връчване на НП, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. На следващо място се излага, че не е налице нарушение на трудовото законодателство, тъй като предписанието на ДИТ е изпълнено, а забавянето е незначително и е свързано с непредвидени обстоятелства. Сочи се, че към момента на съставяне на АУАН - 17.08.2022 г. с платежно нареждане от 13.07.2022 г. е било изплатено трудовото възнаграждение на В.К.К. за месец март 2022, каквото е съдържанието на Предписание от Протокол № ПР2213973/09.06.2022 г. на ДИТ. На следващо 1 място се излагат подробни аргументи във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това се поддържа, че санкционната норма на чл. 415 КТ, посочена в наказателното постановление, не отговаря на фактическия състав в конкретния случай, именно защото предписанието е изпълнено, респективно и принудителната мярка е спазена, а законодателят е предвидил наказание, когато изпълнение липсва.

Счита се, че административнонаказващият орган превратно е интерпретирал и приложил санкционната законова разпоредба, като е добавил в хипотезиса й допълнителен елемент – срок, който не е предвиден от законодателя.

По изложените съображения постановление да бъде отменено. се моли атакуваното наказателно

В проведеното по делото съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба адв. Д., процесуален представител на въззивника с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски, за което се представя списък, договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.М.Т., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 10.05.2022 г. до 09.06.2022 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в офис, находящ се в гр.София, р-н Л., 2

Бизнес център „....“, ул.“Филип Кутев“ № ..., стопанисван от „.....“ ООД, ЕИК ХХХХХХ, от служители на Дирекция "Инспекция по труда" – София, като проверката завършила на 09.06.2022 г. с издаването на Протокол за извършена проверка изх. № ПР2213973/09.06.2022 г., връчен на същата дата на управителя на дружеството лично и срещу подпис. В т. 3 от горепосочения протокол за извършена проверка било дадено следното предписание – "Работодателят „.....“ ООД да изплати начисленото трудово възнаграждение и обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ на В.К.К. за месец март 2022 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ (обн. ДВ бр.26 и 27 от 1986г.). Срокът за изпълнение на това предписание бил до 23.06.2022 г.

В определения в предписанието срок до 23.06.2022 г. „.....“ ООД, ЕИК ХХХХХХ не изпълнило предписание № 3, като дължимото трудово възнаграждение на В.К.К. за месец 03.2022 г. не му било изплатено. Това обстоятелство било констатирано при извършена последваща проверка, приключила на 17.08.2022 г. с издаване на Протокол за извършена проверка изх. № ПР2224507/17.08.2022 г., който бил връчен на същата дата на управителя на дружеството Л. Й. лично и срещу подпис.

За констатираното нарушение свидетелят Н. Л. В., на длъжност „инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 222200383/17.08.2022 г. на „.....“ ООД, ЕИК ХХХХХХ, в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и връчен на същия лично и срещу подпис на 17.08.2022 г.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 22-2200383/11.11.2022 г., издадено от И.Д.Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Н. Л. В., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол № ПР2224507/17.08.2022 г. за извършена проверка от ДИТ - София, протокол № 3

ПР2213973/09.06.2022 г. за извършена проверка от ДИТ - София, призовки на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР-1526/03.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР1267/09.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностна характеристика, преводно нареждане за кредитен превод за сумата в размер на 19,99 лева от „.....“ ООД към В.К.К. с основание – допълнително възнаграждение февруари 2022 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Л. В., тъй като същите са логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.

От показанията му и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля В. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния 4 закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в срока за обжалване на наказателното постановление, връчено на 22.12.2022 г., след като жалбата е депозирана на 05.01.2023 г., поради което разглеждането й е допустимо. В допълнение и с оглед възраженията, релевирани в жалбата е необходимо да бъде отбелязано, че връчването на атакуваното НП на рецепционист по седалището и управлението на дружеството по никакъв начин не е ограничило правата на санкционираното лице предвид обстоятелството, че последното надлежно и в срок е реализирало правото си на жалба срещу наказателното постановление.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно представените заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР-1526/03.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР1267/09.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностна характеристика, както и в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

АУАН и НП са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл.

57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им. Нарушението е подробно и ясно описано, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, от кого е било извършено, ясно е индивидуализиран и служителят, спрямо който е извършено нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, за което е издадено и процесното предписание.

Несъмнено, съставянето на акта за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния

5 административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като накърнена разпоредба от съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство между съдържанието на акта и наказателното постановление. Действително, законодателят е предвидил и възможност да бъдат санирани нередовности в АУАН стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина /последното е относимо единствено досежно физическо лице/.

Реквизитите, които следва да съдържа АУАН, са визирани в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, а в чл. 57, ал. 1 ЗАНН се съдържат изискванията към съдържанието на НП. В конкретиката на настоящия случай настоящият състав на съда намира, че направеното описание на установеното нарушение съответства на законовото изискване за пълно описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Не е налице нарушаване на формата при издаването на актовете така, че това да е възпрепятствало дружеството - жалбоподател да упражни правото си на възражение, като същевременно да е затруднило, както административнонаказващия орган, така и съда при постановяване съответно на наказателно постановление и решение по жалба на наказаното лице.