Определение № 77 от 14.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. П., 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500064 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

Обжалва се определение №3233/15.12.2023 г. по гр.д.№2937/2021 г. по описа на Пазарджишки районен съд, с което е оставено без уважение искането на А. Г. Г. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса във връзка с частна жалба вх.№28079/29.11.2023 г. против разпореждане №2973/23.11.2023г., постановено по същото дело.

В частната жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, поради неправилна преценка на съда за финансовото съС.ие на страната, отправила молбата по чл.83, ал.2 ГПК и формулира искане да бъде отменено, а молбата уважена.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е депозиран отговор на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като прецени приложените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Гр.д.№2937/2021 г. е образувано пред Пазарджишки районен съд по искова молба на А. Г. Г. против ЧСИ М. Н. – А., с правно основание чл.441, 1 ал.1 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД.

В хода на производството е постановено определение №2973/23.11.2023 г., с което ищецът е осъден да заплати в полза на Районен съд – П. държавна такса по чл.102з, ал.3 ГПК за възпроизвеждане на хартиен носител на направените по електронен път изявления и приложенията към тях в размер на 47,52 лв.

На 29.11.2023 г. е депозирана частна жалба вх.№28079 срещу определение №2973/23.11.2023 г.

На 29.11.2023 г. е депозирана молба вх.№28104 за освобождаване от държавна такса във връзка с обжалване на определение №2973/23.11.2023г.

С определение №3233/15.12.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащането на държавна такса във връзка с депозираната въззивна жалба.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на молбата.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи.

В закона са посочени критериите въз основа на които се преценя имущественото съС.ие на страната - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му съС.ие, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното съС.ие, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които биха дали възможност на страната да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор.

В конкретния случай предвид характера на производството дължимата държавна такса от която жалбоподателят иска да бъде освободен от заплащане е в размер на 15 лева.

От представената декларация се установява, че молителят е на 45 години, в трудоспособна възраст, в която би могъл да работи и реализира доходи. Декларирал е, че работи като младши адвокат, но не е посочил размер 2 на реализиран доход. Притежава недвижими имоти и движимо имущество.

Има задължение за заплащане на издръжка на дете в размер на 220 лв.

Съпругата му работи по трудово правоотношение, за което получава месечно възнаграждение от 1 600 лв.

При тези данни, настоящата инстанция счита, че няма основание да се направи извод, че жалбоподателят не разполага с доходи да заплати държавна такса в минимален размер от 15 лв., нито пък, че представлява прекомерна финансова тежест, която би била непосилна за него.

В отговор вх.№29208/11.12.2023 г. молителят е посочил, че плаща месечна вноска в размер на 994,11 лв. по договор за кредит с „Общинска банка“ АД, което е индиция, че реализира, респ. разполага с доходи.

Дори да се приеме, че внасянето на сумата от 15 лв. би могло да му създаде временно затруднение, това не би било трайно такова. Посочената сума е дължима еднократно и е с относително ниска стойност, което обосновава извод, че не е непосилна за жалбоподателя и същия е във възможност да я заплати, независимо от декларираните от него обстоятелства.

По изложените съображения, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на лицето от задължение за такси и разноски в производството. Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да се осъди да внесе по сметката за държавни такси на Окръжен съд – П., държавна такса в размер на 15лв за разглеждане на частната жалба.

Мотивиран от гореизложеното, Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3233/15.12.2023

№2937/2021 г. по описа на Пазарджишки районен съд, г. по гр.д.

ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, от гр.П., ул.Б.М. №15, ет.3, ап.4 3

ДА ЗАПЛАТИ по сметката за държавни такси на Окръжен съд – П. държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.

На основание чл.280, ал.3, т.1, предл. първо от ГПК във вр. с чл.274, ал.4 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4