Решение № 5203 от 09.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5203 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100112727 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. К. З. с предявен против Столична община осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 80000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на травматични увреждания вследствие на падане, ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Твърденията на ищеца са, че на 09.07.2024 г. се прибирала от търговски обект, находящ се на ул. „Димитър Хаджикоцев“ и изкачвайки се по стьпалата, водещи от бул. „Черни връх“ към дома й, намиращ се на ул. „******** в град София, стъпила върху плочка, която не била залепена. Ищцата загубила равновесие, не успяла да се задържи права, паднала наляво на ръката си, като почувствала силни болки в лявото рамо, след което си ударила носа и устата в плочките. След извършване на преглед и рентгенографии се установило, че ищцата е получила счупване на горния край на раменната кост /хумерус/ - закрито, както и счупване на носа и избиване на преден зъб - горен, ляв. Твърди като последица от това да е претърпяла физически и психически болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Искът насочва против Столична община, като собственик и задължено по закон лице чрез своите служители или други лица да поддържа в изправност, съответно обезопА.ва общинските пътища и принадлежностите им.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска с доводи, че не е пасивно легитимиран. Твърди, че не е ясно точно къде е настъпил процесния инцидент. Оспорва настъпването на произшествието по описания в исковата молба начин, както и твърденията на ищцата, че е получила уврежданията в резултат на процесното произшествие. Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищцца. Ответникът оспорва и твърдените неимуществени вреди, включително и твърдения висок интензитет на болките и страданията. Възразява и срещу размера на претендираното 1 обезщетение, като излага съображения, че същото е прекомерно завишено и в противоречие с трайната съдебна практика принципа за справедливост, установен в ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл. 49 ЗЗД.

В случая съдът е сезиран с искове за обезщетение за вреди, основани на твърдението за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на задължението за ремонт и поддържане на общинските пътища и тротоари, предназначени за придвижване на пешеходци, с оглед безопасното придвижване на всички участници в движението.

Установява се по делото, в т.ч. от събраните гласни доказателствени средства – разпит на св. И.Ю. – очевидец на инцидента, чиито показания съда не намира основание да не кредитира, че на 09.07.2024 г. прибирайки се от търговски обект, находящ се на ул. „Димитър Хаджикоцев“ и изкачвайки се по стьпалата, водещи от бул. „Черни връх“ към дома й, намиращ се на ул. „******** в град София, ищцата Р. З. стъпила върху плочка, която не била залепена, загубила равновесие, не успяла да се задържи права, паднала наляво на ръката си, като почувствала силни болки в лявото рамо, след което си ударила носа и устата в плочките. Св. Ю. помогнал на ищцата да се прибере удома си, по лицето й имало кръв, от носа й течала кръв, боляла я лявата ръка и рамото, носила си в ръка предния зъб. Ищцата казала, че ще звънне на Бърза помощ и свидетеля я оставил. Съдът цени показанията на свидетеля – очевидец на инцидента, като логични, непротиворечиви и съвпадащи с останалия доказателствен материал, поради което кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ, приета като компетентно изготвена и неоспорена от страните, е посочило, че уврежданията на ищцата отговорят на механизма на получаването им и е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска 2 собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.

Ответникът Столична община не оспорва, че е задължен като собственик на общинските пътища и на улиците да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, като е без значение за възникване на отговорността му дали е възложил поддръжката и ремонта на трето лице /в случай няма и такива твърдения/.

При всички положение ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск. Поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения.

Тротоарите са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за здравето на гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за поддръжката на процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото.

Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява противоправно поведение. По тези съображения, предявените искове са установени по основание.

Установи се от приетите по делото доказателства, в т.ч. СМЕ, изготвено от в.л. ортопед - травматолог – прието без възражения от страните, и събраните свидетелски показания – разпит на св. К.С. – син на ищцата, /ценени по реда на чл. 172 ГПК/, че вследствие на произшествието З. е получила следните травматични увреждания:

- Счупване на лявата раменна кост в горния и край. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник, за срок, повече от 30 дни.

- Счупване на костите на носа. Счупването на костите на носа, без разместване на фрагментите и без данни за проведено лечение, реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

- Разкъсноконтузни рани областта лицето. Медикобиологичния характер на увреждането е временно в на разстройство на здравето, неопасно за живота.

- Счупване на короната на зъб- 2-ри горен в ляво. Частичното счупване на зъба, което не е довело до избиване(експулсия) на зъба или до неговото разклащане, което неминуемо ще доведе до изпадането му, реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според вещото лице механизмът на получените увреждания е директен контакт на увредените зони с терена., като е възможно при такъв инцидент, да се получат травми с такава тежест и установените увреждания да се получат по описания в исковата молба начин.

След инцидента на ищцата Зедарова била приведена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След преглед и направени рентгенографии било назнчено и проведено проведено консервативно лечение, изразяващо се в имобилизация на лява раменна става по Дезо за 45 дни. След сваляне на имобилизация, ищцата провела 3 курса физиотерапия и рехабилитация. Според вещото лице при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срока на възстановяване при такъв вид увреждания 3 и проведено лечение е около 4-5 месеца, което кореспондира с конкретния случай.

Лечението на останалите увреждания е продължило около 15-20 дни. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 2 месеца, болките са били с по-голям интензитет. Според отразеното в СМЕ така описаното счупване на 2-ри зъб горен в ляво - фрактура короне дентис и направеното изграждане с композитен материал и счупване на костите на носа в дисталния край, без дислокация и проведено лечение, реализират медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При извършения на 16.05.2025г. личен преглед на ищцата в.л. д-р С. установил по анамнезни данни на ищцата, че така и не могла да раздвижи лявото рамо. И понастоящем имала болки и ограничени движения, не можела да спи на лявата страна заради болките. Не можела да си вдига ръката напълно, което и пречи в ежедневието.

Обективно в.л. е установило наличието на белези от разкъсно-контузни рани по лицето с неправилни форми и размери около 1см, от двете страни на челото, под лявото око и в областта на брадата. Ограничен обем движение в лява раменна става, при повдигане на ръката настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса, повдигане на ръката напред от 135 градуса, при норма 180 градуса, въртене на ръката навън от 20 градуса, при норма 90 градуса.

Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателствени средства – разпит на К.С. - син на ищцата. Според свидетеля дълго време била обездвижена лявата й ръка тя като възрастен човек и поради силните болки не била в състояние да се обслужва. Това продължило няколко месеца. Преди това майка му била активна, движела се сама. Имала някакви здравословни проблеми, което обаче не й пречело да се движи. Емоционално още не може да се възстанови, много зле й се отразил инцидента. Престанала да може сама да се грижи за себе си, което й подействало лошо емоционално. И до ден днешен изпитва страх от излизане навън, от движение, от ходене. Болките допринА.ли за това, в началото били много силни. Не излиза и не се разхожда вече. В този период основно свидетелят се грижел за нея. Когато станал инцидента не бил с нея, друг човек, очевидец, се е погрижил за нея. Счупването на раменната кост било установено и заснето в Пирогов. Счупването на носа също, там видели и избития зъб.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с инцидента и за които ответника дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия размер съдът съобрази получените травматични увреждания, които в своята съвкупност са причинили болки и страдания с различен интензитет. Лечебният и възстановителен период е продължил общо около 4-5 месеца, в рамките на който е проведено консервативно лечение, изразяващо се в имобилизация на лява раменна става по Дезо за 45 дни. Инцидентът и причинените от него увреждания са се отразили не само във физическо отношение, но и негативно на психичното й състояние поради настъпилата промяна в ежедневието и ограниченията да осъществява дейностите, с които преди това се е занимавала. Поради напредналата си възраст и силните болки е разчитала за ежедневното обслужване на сина си., ограничила е социалните си контакти, започнала да изпитва страх от излизане. Въпреки настъпилото общо възстановяване на здравето следва да се отчетат установените остатъчни негативни последици, свързани с болка и ограничен обем движение в лява раменна става, при повдигане на ръката настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса, повдигане на ръката напред от 135 градуса, при норма 180 градуса, въртене на ръката навън от 20 градуса, при норма 90 градуса.