Решение № 495 от 06.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Пловдив, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330112497 по описа за 2024 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Ш. против „Креди Йес“ ООД, с която се предявяват обективно съединени искове за осъждане на ответника да върне на ищеца сума в размер на 86 лева – дадена без основание по недействителен договор за паричен заем № .........., сключен между страните, а в условията на евентуалност – за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е недействителна.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ...........по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1000 лева, при ГПР в размер на 48,590 %. Посочва се, че съгласно чл. 6 от договор, от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал.2 от Общите условия към договора. При неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 8 от договора била предвидена клауза за заплащане на неустойка в размер на 462,92 лева. Посочва се, че посочената неустойка представлява скрито възнаграждение, поради което е следвало сумата по нея да бъде включена в ГПР.

Невключването й в него водело до нарушение на на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Иска от съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Креди Йес“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е получил плащане на парична сума в размер на 1086 лева по договора за кредит. Изискването за представяне на обезпечение е регламентирано в общите условия към договора, както и е в предоставения на ищеца преди сключване на договора стандартен европейски формуляр. Посочва се, че клаузата на чл. 8 от договора е индивидуално уговорена, доколкото е съобразена с желанието 1 на ищеца, изразено в молбата му за кандидатстване за заем. Същата била уговорена под отлагателно условие – в случай, че не представи обезпечение. Уговорката за заплащане на неустойката била в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Също така ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай, че не може да предостави уговорените обезпечения. Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречала на добрите нрави, доколкото съответствала на поетия от кредитора риск при предоставяне на заемната сума. Не оспорва обстоятелството, че неустойката по чл. 8 от договора не е включена в ГПР, счита, че същата не следвало да се включва, понеже се начислявала при неизпълнение на задължение на потребителя. Иска предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните на ......... е сключен договор за паричен заем № .........., в който била уговорена клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение; че ищецът е погасил предсрочно задълженията си по договора за кредит като е заплатил на ответника общо 1086 лева. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, три броя приходни ордери и удостоверение за предсрочно погасяване на кредита.

Съгласно чл. 3 от договора ответното дружество предоставя заем на ищеца Ш. в размер на 1000 лева при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР 48,590 %. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава да представи на заемодателя поне едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора, то той дължи неустойка в размер на 462,92 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план. Видно от последния, тази неустойка е предвидено да се заплаща на равни вноски, ведно с погасителните такива по кредита.

По делото е прието заключение на вещо лице-счетоводител, от което се установява, че посоченият в договора размер на ГПР е изчислен при вземане единствено на възнаградителната лихва като разход по кредита, респ. че уговорената в чл. 8 от същия неустойка не е включена при изчислението му. Ако тя се включи в него, то размерът на ГПР по кредита би бил 69 %.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик .... Г..... М.......; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик ... М.... П..........

Предвид горните констатации за фактите, ищецът доказа, че е предал на ответника 1086 лева. Ответникът посочва като основание да задържи сумата сключен между страните договор за потребителски кредит. Ищецът е предугадил твърдяното основание и макар да не е длъжен, с исковата си молба е заявил възражение за недействителност на договора. При евентуалното му уважаване, доколкото се оспорва целият договор, ответникът ще бъде длъжен да върне всяка сума, която държи без основание, надвишаваща чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК), без да е от значение по кои пера на дълга я е отнесъл. Друг щеше да бъде случаят, ако се претендираше връщане на парична сума, платена без основание, само по едно от перата на дълга – напр. неустойка, платена въз основа на нищожна договорна клауза.

Ответникът по делото не съумя да докаже основанието си да задържи платената без 2 основание сума, респ. възражението на ищеца за недействителност на посочения като такова договор за кредит е основателно по долуизложените съображения.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, и то не по свое усмотрение, а по избор на кредитора. Необходимо е не само това, а и ипотеката, особеният залог и банковата гаранция да отговарят на множество други високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – 1000 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция– кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение.

От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (48,590 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Въз основа на изложеното, искът за връщане на недължимо платено се намира за доказан по основание и размер, респ. ответникът следва да бъде осъден да възстанови сумата, която е получил без основание по недействителния договор за кредит, в размер на 86 лв. – разликата между платеното от потребителя и чистата стойност (главницата) по кредита.

По разноските:

С оглед изхода от спора ответникът следва да плати в полза на бюджета парична сума в размер на 50 лева, представляваща държавна такса. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Креди Йес“ ООД, ЕИК: ............. да заплати на С. Р. Ш., ЕГН: **********, сумата от 86 лв. /осемдесет и шест лева/, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № .............. сключен между страните.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: ........, да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на РС – гр. Пловдив парична сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса за производството.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: .......... да заплати на ........ Я. В. К. от АК – П......... с личен № ....... с адрес на кантората: гр. П........, гр. П......... бул. „.............. сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4