Решение № 165 от 01.10.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Харманли, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Ив. К. при участието на секретаря И. Ат. И. като разгледа докладваното от М. Ив. К. Гражданско дело № 20235630101114 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета Б.” ЕООД, ЕИК:

********* със седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404, р-н Т., бул. ”Б.” № ***, чрез юрк. Б. Т. срещу И. Г. Ч., ЕГН **********, гр. Х. ул. П.П.С. № * за признаване за установено по отношение на И. Г. Ч., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета Б.” ЕООД, ЕИК:

*********, сумите в общ размер на 835.90 лева, от които: 600 лева — главница; 74.22 лева договорна лихва върху главница;161.68 лева — законна лихва за забава върху главница;

Ищецът твърди, че с длъжника И. Г. Ч., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1091150 на 11.06.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 9 ЗГК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма 1 на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 1091150 от 11.06.2018 г. по безспорен начин се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Ищецът твърди, че дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ищецът твърди, че на 11.06.2018 година длъжникът И. Г. Ч., ЕГН ********** сключил Договор за кредит № 1091150 с Кредисимо, по силата на който получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 112.37 лева в срок до 10.12.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 0 /0, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя „ОУ“ неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на кредисимо да уведомявал длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ищецът твърди, че ответника И. Г. Ч., ЕГН: ********** сключил на 11.06.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице — Кредисимо и да отговарял пред Кредисимо солидарно с И. Г. Ч., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. На 11.06.2018 година Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на И. Г. Ч., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст изпълнило задълженията си към И. Г. Ч., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство, а ответника И. Г. Ч., ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Ищецът твърди, че Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми 2 задължения на И. Г. Ч., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 11.06.2018г., за което Ай Тръст изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. След което на 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от И. Г. Ч., ЕГН: ********** на Кредисимо суми, както следва: 600 лева /главница/ по Договор за кредит; 74.22 лева /договорна лихва/ за период от 11.06.2018 г до 24.03.2021 година;161.68 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/, за което на 23.02.2021г. Ай Тръст уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 349.26 лева, ведно със сумата от 83.75 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, бул.

„Б.” № ***, ап. *. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г. От Договора за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо” ЕАД като цедент и „АПС Бета Б.” ЕООД, ЕИК: *********, като цесионер се установявало, че страните били постигнали договореност цедентът да прехвърли станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора, с което „Кредисимо” ЕАД прехвърлил на цесионера „АПС Бета Б.” ЕООД вземанията от настоящия ответник.

Ищецът твърди, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента — на длъжника, имало за цел длъжникът да бъдел уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането, като с цел да била гарантирана сигурността на длъжника да изпълнел именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор — цедент.

Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

Ищецът посочва, че с оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Моли съдът ако приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да приеме за установено, че ответникът И. Г. Ч., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА Б.” ЕООД, с ЕРК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 752/2023г., а именно сумата в общ размер от 835.90 лв., формирана, както следва: главница в размер на 600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 74.22 лв. за периода от 11.06.2018г до 23.03.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 161.68 лв.

3 за периода от 24.03.2021г. до 11.08.2023г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава. Предсрочна изискуемост” от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

Предвид гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника И. Г. Ч., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета Б.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, бул. „Б.” № ***, ап. *, представлявано от юрк. Павлина Бакалова, гореописаната сума в общ размер от 835,90.

Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на заповедното производство и в хода на настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който посочва, че основателността на така заявената претенция зависела от това ищецът да установял при условията на пълно и главно доказване, че между ответника и „Кредисимо” ЕАД ЕИК********* е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на договор за потребителски кредит. Също следвало да се установяло, че ответникът бил сключил валиден договор за поръчителство с „Ай тръст” ЕООД ЕИК ********* - последното дружество изпълнило задължението си да погаси сумите по договора в пълен размер.