Решение № 4749 от 30.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4749 гр. Варна, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110102615 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „***” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. ..., бул. ..., ***, срещу Е. Х. Щ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., район ...., ***, ул. .... № ..., ет. ..., ап. ..., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва:

- 5100,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2933509/05.03.2024 г., сключен между „***“ ЕАД – кредитор, и ответницата – кредитополучател, по който договор ищецът се е суброгирал в правата на кредитора в изпълнение на Договор за поръчителство от 05.03.2024 г., сключен между него като поръчител и „***“ ЕАД;

- 893,77 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 2933509/05.03.2024 г., начислена за периода от 05.03.2024 г. до 05.11.2024 г.;

- 60,85 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 2933509/05.03.2024 г., начислена за периода от 11.04.2024 г. до 05.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 6830/03.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14931/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 1

52-ри състав.

В исковата молба ищецът излага, че на 05.03.2024 г. между „***“ ЕАД – кредитор, и ответницата – кредитополучател, по електронен път по силата на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 2933509 за предоставяне на сумата от 5100 лева - главница, със срок на погасяване 10.03.2026 г., при условия, подробно уговорени в Договора. Твърди, че при кандидатстването настоящата ответница сама избрала да обезпечи изпълнението си по кредита с поръчителство на „***” ЕООД, за което сключила с дружеството също по електронен път Договор за предоставяне на поръчителство, в изпълнение на който „***” ЕООД сключил Договор за поръчителство с кредитора.

Заявява, че тъй като ответницата не е изпълнила в срок шест погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № 2933509, за „***“ ЕАД възникнало правото на основание Раздел Х, чл. 3.1 от ОУ да обяви договора за предсрочно изискуем, което и било направено на 11.11.2024 г. чрез електронно писмо, изпратено на посочената в договора електронна поща на кредитополучателя. На същата дата кредиторът изпратил и искане до поръчителя за изпълнение на задълженията на кредитополучателя, а „***” ЕООД от своя страна уведомил длъжника, също чрез електронно съобщение, за предстоящото погасяване.

На 12.11.2024 г. ищцовото дружество погасило задълженията на ответницата по кредита, като я уведомило по електронен път и за извършеното плащане. Сочи, че в чл. 12 от Договора за потребителски кредит и в чл. 14 от Договор за предоставяне на поръчителство между страните изрично било договорено, че всички уведомления и документи по двата договора ще бъдат изпращани на посочените в договорите техни електронни адреси, поради което всички посочени съобщения до ответницата следва да се считат за надлежно връчени.

След суброгирането си в правата на първоначалния кредитор ищцовото дружество завело заповедно производство по ч. гр. д № 14931/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, по което била издадена Заповед № 6830/03.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед е депозирано възражение на длъжника Е. Х. Щ. по чл. 414, ал. 1 от ГПК, като за ищеца е възникнал правен интерес да установи вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. Х. Щ. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на исковете. Не оспорва дължимостта на главницата по процесния договор за кредит към първоначалния кредитор.

Оспорва обаче процесуалната легитимация на ищцовото дружество, тъй като същото не доказвало, че е извършило твърдяното погасяване на кредита, респективно правния си интерес от завеждане на исковете. Счита Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г. за нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД, поради нарушаването и заобикалянето изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, поради липса на основание. Счита и Договор за потребителски кредит № 2933509 за недействителен, тъй като кредиторът, в нарушение на чл. 19, ал. 1 от 2

ЗПК, не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, при което този размер би надвишил максималния допустим по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в този случай приложими са последиците на чл. 23 от ЗПК.

Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът „***” ЕООД не се представлява. С молба вх. № 96752/19.11.2025 г. процесуалният му представител поддържа исковите претенции.

В съдебно заседание ответницата Е. Х. Щ. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 98482/25.11.2025 г. процесуалният й представител оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на Разпореждане № 49542/03.12.2024 г. по ч. гр. д. № 14931/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 6830/03.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил Е. Х. Щ., ЕГН ********** – длъжник по Договор за потребителски кредит № 2933509 от 05.03.2024 г., сключен между същата и „***“ ЕАД, ЕИК 175330437, по който договор заявителят се е суброгирал в правата на кредитора в изпълнение на Договор за поръчителство от 05.03.2024 г., сключен между „***“ ЕАД и заявителя, да заплати на заявителя „***” ЕООД, ЕИК **********, сумите, както следва: 5100,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2933509, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11..2024 г., до окончателното изплащане на задължението; 893,77 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 2933509 за периода от 05.03.2024 г. до 05.11.2024 г.;

60,85 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 2933509, начислена за периода от 11.04.2024 г. до 05.11.2024 г.; както и сумата от 169,37 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявените суми.

Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК вх.

№ 4714/16.01.2025 г.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ищеца.

Фактическият състав за успешното провеждане на предявените искове включва установяване в условията на пълно и главно доказване на валидно сключени договор за кредит между ответницата и първоначалния кредитор, договор за предоставяне на поръчителство между ответницата и ищеца и договор за поръчителство между първоначалния кредитор и ищеца; усвояване на сумата по кредита от страна на ответницата; липсата на извършени от същата погасявания по договора за кредит; надлежно обявена от първоначалния кредитор предсрочна изискуемост на кредита – доколкото се претендира цялата предоставена по кредита сума, а крайният падеж съгласно погасителния план е 10.03.2026 г.; изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора за поръчителство, респективно суброгирането му в правата на първоначалния кредитор. С оглед твърдяната от ответницата недействителност на договора за кредит на основание чл.

3

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в тежест на ищеца е да установи и неговото съответствие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Между страните по делото не е спорно, че на 05.03.2024 г. между ответницата като кредитополучател и „***“ ЕАД е сключен посочения в Заповед № 6830/03.12.2024 г. Договор за потребителски кредит № 2933509. Видно от същия – представен в заповедното производство по ч. гр. д. 14931/2024 г. по описа на ВРС, договорено е предоставяне на сумата от 5100,00 лева за срок от 24 месеца при следните условия: годишен лихвен процент - 29,84%, ГПР - 34,28%, брой погасителни вноски – 24, обща стойност на плащанията – 6885,71 лева; краен срок на погасяване – 10.03.2026 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на „***“ ЕАД или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в последния случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Ал. 2 на същия член предвижда, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в срока по ал. 1, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „***“, съответно договорът не поражда действие.

Усвояването на кредитната сума от 5100 лева, както и липсата на извършени погасявания по кредита не е оспорено от ответницата.

Ответницата не оспорва и сключването между нея – като потребител, и „***“ ЕООД – като поръчител, на предвидения в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит Договор за предоставяне на поръчителство. Съгласно същия, поръчителят се задължава, срещу възнаграждение от страна на потребителя, да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит, включително задължение за връщане на сумата от 5100 лева, предоставена от „***“ ЕАД на потребителя, задължение за плащане на определената в договора за кредит възнаградителна лихва, както и лихва за забава в случай на забава на плащането на което и да е изискуемо парично задължение по договора за кредит. Съгласно чл. 6, ал. 2, потребителят е длъжен да плати на поръчителя всички платени от последния изискуеми задължения по Договора за потребителски кредит заедно със законната лихва от датата на плащането от поръчителя и направените от него разноски в срок от 3 дни от получаване на писмено искане. С Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г. страните се договарят, че възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 4276,84 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит и платимо на месечни вноски, чиито дати, видно от погасителния план, съвпадат с датите на падежа на вноските по кредита.

Настоящият съдебен състав намира довода на процесуалния представител на ответницата за нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между нея и „***“ ЕООД, за основателен. Доколкото Договорът за потребителски кредит и Договорът за предоставяне на поръчителство са функционално обусловени - вторият съществува в правния мир единствено за обезпечаване изпълнението на кредитополучателя по първия, двата следва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка. Формално с чл. 4 на Договора за потребителски кредит на кредитополучателя е предоставена възможност за избор между договор с обезпечение или без такова, както и между два вида обезпечение.

Предвид изричната разпоредба на ал. 2 на същия член обаче, предвиждаща че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в определения срок, договорът не поражда действие, става ясно, че предоставянето на обезпечението е условие за сключване на договора за кредит. Освен това, определените от кредитора срокове за договаряне в зависимост от избраното обезпечение, посочени по-горе, са толкова 4 неравностойни, че всъщност предоставената възможност за избор е привидна. Установява се в допълнение при проверка в Търговския регистър, че едноличен собственик на дружеството-поръчител е кредиторът. За да получи уговорения кредит, кредитополучателят на практика е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По изложените съображения, процесният Договор за предоставяне на поръчителство се явява неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.