Решение № 781 от 14.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100501008 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 23976/17.03.2025 г. на П. П. П. срещу частта от Решение № 648/26.02.2025 г. по гр. д. № 11319/2024 г. на ВРС, с която е отхвърлен предявения от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата разликата над 6000 лв. до претендираните 18 000 лв. – частичен иск от 50 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени в резултат на реализирано на 05.03.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джас", с peг. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата си въззивницата отправя искане за отмяна на атакуваната като неправилна част от решението и уважаването на иска й за разликата над присъдените й 6000 лв. до отхвърлените 18 000 лв., като част от считаните за дължими общо 50 000 лв., ведно със съответната законна лихва. На база детайлен доказателствен анализ, искането си жалбоподателката преимуществено обосновава с доводи за некоректно определен размер на 1 дължимото й обезщетение с оглед реално претърпените от нея неимуществени вреди и неудобствата, които търпи и ще преживява в бъдеще. Цитира относима тълкувателна практика. Претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 25630/20.03.2025 г. от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу частта от Решение № 648/26.02.2025 г. по гр. д. № 11319/2024 г. на ВРС, с която е уважен предявеният от П. П. П. срещу него иск за осъждането му да й заплати сума в размер на 6000 лв. - частичен иск от общо 50 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени в резултат на реализирано на 05.03.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джас", с peг. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата си застрахователят формулира искане за отмяна на считаното от него за неправилно първоинстанционно решение в атакуваната му част и отхвърляне на предявения иск в цялост, а в евентуалност – за редуциране на размера на присъденото обезщетение.

Жалбоподателят счита, че извънсъдебно изплатената на ищцата сума от 2000 лв. кореспондира с принципа за справедливост при съответно редуциране със съответен коефициент за принос, поради което поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението е завишен с оглед неправилния анализ на доказателствения материал, респ. поради несъответствието му с принципа, регламентиран в чл. 52 ЗЗД и релевантната съдебна практика. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна П. П., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, поради което се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част въз основа на подробно изложени доводи за доказан фактически състав на непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Също отправя искане за присъждане на разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

По предмета на спора:

ВРС е бил сезиран с пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от П. П. П. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за осъждане на ответника 2 да заплати на ищеца сума в размер на 18000 лв. – частичен иск от общо 50000 лв. (след допуснато изменение на иска), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени в резултат на настъпило на 05.03.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джас", с peг. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 05.03.2024 г., около 12:30 ч., в гр. Варна, ж.к. „Възраждане", управлявайки л.а. марка „Дачия“, модел „Логан", с peг. № *****, се движела в междублоковото пространство, когато до бл. 17 водачът на л. а. марка „Хонда“, модел „Джас", с peг. № *****, излязъл от реда на паркираните автомобили, не я пропуснал и ударил управлявания от нея автомобил. При удара въздушната възглавница на автомобила се задействала и я ударила в лицето и гърдите, изпитала силни болки в гърдите и получила изгаряне втора степен в областта на лявата гърда и мораво кръвонасядане на дясната гърда.

В резултат изпитвала силни болки, които продължили с месеци. Не можела да се обслужва сама и станала зависима от близките си, които се грижели за нея. Останал загрозяващ белег, който я потискал. Станала нервна, раздразнителна и избухлива, изпаднала в депресия, затворила се в себе си, нямала апетит, имала нарушения в съня, изпитвала силен страх да управлява автомобил, затова не можела да ходи на работа като шофьор на таксиметров автомобил. Водачът на л.а. с peг. № ***** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от „ЗАД ДаллБогт: Живот и Здраве" АД, със срок на действие от 16.05.2023 г . до 15.05.2024 г. На 25.04.2024 г. предявила пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което според ищцата следва да е в размер на 50 000 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че П. П. П. го е уведомила за настъпило на 05.03.2024 г. ПТП. По претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди било определено застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв., което било преведено на пострадалата на 03.06.2024 г. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между произшествието и описаните от П. телесни травми и здравословни усложнения, провеждането и естеството на лечението и неговата продължителност. Оспорва твърдението, че настъпилите увреждания са попречили на П. да се обслужва сама. Оспорва размера на исковата претенция като изключително завишен. Отправя искане за отхвърляне на иска.

Варненският районен съд е уважил частичния иск до размер на сумата от 6 000 лева, а за разликата до 18 000 лева го е отхвърлил като неоснователен като е приел, че сумата от 8 000 лева, включваща и вече изплатената на ищцата сума от 2000 лева, представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищцата в резултат от процесното ПТП 3 неимуществени вреди.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, покриващо отговорността на водача на увреждащия автомобил със застраховател ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор; противоправно поведение на застрахования водач; настъпване на твърдяните имуществени вреди в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие; съответно размер на разходите нужни за репариране на вредите. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1 т.3 ГПК, • че на 05.03.2024 г. в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от нея автомобил л. а. марка „Дачия“, модел „Логан", с peг. № *****, и л. а. марка „Хонда“, модел „Джас", с peг. № *****; • че автомобилът на виновния водач на л. а. с peг. № ***** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, действаща към 05.03.2024 г., • че пострадалото лице е уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, • че на 03.06.2024г. на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв. по процесната щета.

Не са спорни във въззивното производство установения от ВРС механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача на л. а. марка „Хонда“, модел „Джас", peг. № *****, В.Ч..

Спорни във въззивното производство са причинната връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищцата неимуществени вреди и адекватният размер на обезщетението за същите.

Видно от заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съставът на въззивния съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, в резултат на процесното ПТП ищцата е получила рана от изгаряне трета степен с диаметър около 10 см на кожата по предна повърхност на лява гърда и кръвонасядане с диаметър 6 см по предновътрешната повърхност на дясната гърда.

4

Изгарянето по лява гърда е възможно да се получи при отваряне на въздушната възглавница на автомобила макар и тези случаи да са редки. Здравословното състояние на пострадалата е било леко увредено с усещания за болка от получените травми. Няма данни за развитие на усложнения по време на оздравителния процес. Обичайно възстановяване на повърхностни изгаряния е за период от две-три седмици. Видимата изява на кръвонасядането е за период от една-две седмици. След зарастване на раната от изгаряне е останал ръбец по кожата на гърдата, който ще остане завинаги. Получените травми не изискват специализирано лечение и рехабилитационни процедури и няма данни за провеждане на такива. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице поддържа, че възстановяването е в рамките на три-четири седмици. Ако не се прикрие, белегът е видим поради размера си. Болката при рана от изгаряне е продължителна и по-силна от другите видове рани или кръвонасядания.

Според вещото лице при това изгаряне не е било затруднено движението на лявата ръка и обслужването, защото самото нараняване е върху гърдата, която може да се фиксира в едно положение, но е възможно да наболява при движението и да предизвиква дискомфорт.