Определение № 294 от 15.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 126/2023
- Вид
- Определение № 294
- Подписан
- 15.04.2023
- В сила
- 13.04.2023
- Състав
- Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова
Цитирани разпоредби
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.89 т.3 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.91 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.91 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.39 ал.2 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294 гр. Кюстендил, 13.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ваня Др. Богоева
Членове:
Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500126 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.92 ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на адв.А. И. А. от АК-Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Юри Гагарин“ №3 против определение с №1349/12.12.2022г. на Районен съд (РС) – Кюстендил, постановено по гр.д.№1158 по описа за 2022г. на същия съд.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение, както следва: жалба с вх.№4247/11.11.2022г. на адв.А. А. срещу определение с №1047/05.10.2022г. по гр.д.
№1158/2022г. по описа на КнРС, съдържаща искане за отмяна на наложена глоба в размер на 300.00 лева и жалба с вх.№10978/08.12.2022г. на адв.А. А. срещу определение с №1264/18.11.2022г. по гр.д.№1158/2022г. по описа на КнРС, съдържаща искане за отмяна на наложена глоба в размер на 1 200.00 лева.
Определението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради незаконосъобразност и тенденциозност и твърдения, че същото е постановено в израз на морално – волеви качества, които не би следвало да бъдат присъщи на когото и да било съдия. Твърди се, че наложените глоби, които с обжалвания акт съдът е отказал да отмени, са продукт на примитивен субективизъм, реваншизъм, на лично негативно отношение, злоба и злъч. Счита се, че не е сериозно съдът да приема, че жалбите са неоснователни само, защото изхождат от жалбоподателя и се изтъква наличието на основания конкретния съдия да се отведе от разглеждане на делото. Също така се сочи, че ако съдията се е почувствал обиден е следвало да депозира тъжба, а не да ползва недобросъвестно и неблагородно властта си за саморазправа с неговите недоброжелатели, сред които – именно поради непрофесионалното му поведение – вече бил и жалбоподателят. Моли се отмяна на определението и постановяване на отмяна на наложените глоби, като същевременно се заявява отсъствие на надежда жалбата да бъде уважена.
КнОС, след като се запозна с материалните по делото, намира за установено 1 следното от фактическа страна:
Адв.А. А. има качеството на пълномощник на ищеца по гр.д.№1158/2022г. по описа на КнРС Калоян Калоянов И. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител К.И.СТ. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Демокрация“ №29, вх.А, ет.2, ап.3.
С разпореждане с №3439 от 23.09.2022г. докладчикът по делото е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в рамките на едноседмичен срок от съобщаването да отстрани констатирани нередовности, а именно – коректно да посочи индивидуализиращите данни на ответника, с оглед констатация за разминавания във фамилното му име, както и да посочи в обстоятелствената част и в петитума за каква цена се претендира обявяване на сключения предварителен договор за окончателен, отново във връзка с установени противоречия.
В уточняваща молба с вх.№8611/03.10.2022г. адв.А., обръщайки се към съдията с „Господин неуважаеми районен съдия“ е заявил, че обстоятелството, че ответникът на места е с посочено фамилно име „Казанджиев“, а на други – с „Кантарджиев“ не му дава основание да излиза с нарочно разпореждане, да бави делото, да се държи като каруцар с адв.А., да изразява всячески неуважението си към него, да облагодетелства Кантарджиев/и, да не изпраща съдебните книжа на адвоката и като цяло да парадира и да се афишира с дребнотемието си. Посочена е покупната цена в размер на 35 000 лева, като е изтъкнато, че това било ясно или би следвало да е ясно за всеки осмокласник. Направено е и искане за отвод на съдия, поради явната му пристрастност, разкриваща обвързаността му със семейство Кантарджиеви.
С определение с №1044/05.10.2022г. съдът се е произнесъл по искането за отвод, като го е оставил без уважение.
С определение с №1047/05.10.2022г., освен друго, съдът е приел, че в така депозираната уточняваща молба се съдържат обидни думи и квалификации – „каруцар“, който „парадира и се афишира с дребнотемието си“ и се създава алюзия, че съдията е под умствените стандарти за осмокласник. Тези изявления са квалифицирани като обида на съда по смисъла на чл.89 т.3 пр.1 от ГПК и на основание чл.91 ал.1 от ГПК на подателя на молбата адв.А. А. е наложена глоба в размер на 300.00 лева.
Препис от определението е връчен на адв.А. на 04.11.2022г., с указание за възможността в 1-седмичен срок от получаването наложена глоба да бъде обжалвана пред съда, който я е наложил. Такава жалба е подадена в срок – вх.№4247/11.11.2022г. по описа на ОС-Кюстендил и е била препратена на районния съд. В жалбата, съдържаща искане за отмяна на наложената глоба, се твърди, че налагането й е продукт на примитивен субективизъм, реваншизъм, лично негативно отношение, злоба и злъч, а определението, с което е наложена, прикрива корупционно поведение и действия. Подателят е заявил, че не е нарекъл съдията „каруцар“, а е посочил, че се държи като „каруцар“, което било самата истина. Сочи се, че поведението на съдията, който изгонил адв.А. от кабинета си на дежурен 2 съдия, било нелогично и непрофесионално, просташко и в крайна сметка със силно корупционен оттенък.
С определение с №1264/18.11.2022г. КнРС, след като е приел, че жалба с вх.
№4247/11.11.2022г. съдържа обидни думи и квалификации, които по смисъла на чл.100а ал.1 от ГПК обуславят нередовността на процесуалното действие, е дал указание на адв.А. да отстрани нередовностите й, като представи нова жалба в 1-седмичен срок от връчване на определението, която да не съдържа заплахи, обидни или нецензурни думи и ли квалификации към съда. Със същото определение, КнРС, след като е приел, че в жалбата с вх.№4247/11.11.2022г. се съдържат обидни думи и квалификации към съдията-докладчик – „прикрива корупционно поведение и действия“, поведението му е продукт на „примитивен субективизъм …злоба, злъч“ и има „поведение просташко и със силно корупционен оттенък“, които представляват обида към съда, извършена повторно, а и затрудняват хода на производството, на основание чл.89 т.3 пр.1 във вр. с чл.91 ал.2 от ГПК е наложил на адв.А.
А. глоба в размер на 1 200 лева. Определението е съобщено на адресата на 01.12.2022г.
На 08.12.2022г. адв.А. е депозирал жалба с вх.№10978/08.12.2022г., с която е оспорил и е поискал отмяна и на наложената му глоба в размер на 1 200 лева, изтъквайки, че уважава институцията и почтените съдии в нея, но счита, че поведението на конкретния докладчик и злонамерата му с нищо не допринасят за коректното приложение на правото и закона. Отново е изразено становище, че съдията е предубеден и необективен и отрича да го е обиждал по някакъв начин. Позовава се на конституционно гарантираното му право на мнение и изразяване.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение двете жалби, имащи характер на молби за отмяна на наложените глоби, като се е аргументирал с разбирането за липса на основание да се счете, че е въпрос на филологическа интерпретация и институционална толерантност да се приеме, че изразите, че съдията се „държи като каруцар“, който „парадира и се афишира с дребнотемието си“ и, че нивото му не отговаря на осмокласник, представляват нещо различно от обида и обидни квалификации. Посочено е, че аналогична груба лексика е дала основание за налагане на втората глоба, поради което е отречена възможността да се приеме наличие на уважителни или оневиняващи причини и да се отменят наложените глоби.
При така установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав на въззивния съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.92 ал.3 от ГПК.
Преди да бъдат изложени конкретни доводи във връзка с правилността на проверявания съдебен акт, който инкорпорира произнасянето на районния съд по две молби на адв.А.А. за отмяна на наложени му глоби, следва да се отбележат няколко основни положения, свързани с правомощията и задълженията на участниците в гражданския 3 процес.
В рамките на съдебното производство всеки участник в процеса дължи да използва изразните средства, с които борави, по начин, който да отстоява авторитета на институцията съд и да не засяга доброто име, честта или достойнството на който и да е участник в производството. Пренебрегването на установената с чл.39 ал.2 от Конституцията на РБ граница на свободата на изразяване на мнение – чуждите права и добро име – сочи на превратно упражняване на права. Процесуалният закон изрично овластява, но и задължава съда, осъществявайки правораздавателната си функция, да утвърди добрия тон на общуване, санкционирайки подобно поведение. Тази процесуална възможност е предвидена в разпоредбата на чл.89 т.3 пр.1 от ГПК, която предвижда възможността съдът да наложи глоба за обида на съда. Понятието съд в контекста на тази норма съвместява както институцията, така и личността на съдията, олицетворяващ я в рамките на конкретния процес.
Санкцията на чл.89 т.3 пр.1 от ГПК е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и към съда като правораздавателен орган, включително чрез употреба на обидни изрази, устно или писмено. В практиката си ВКС е изяснил, че обида на съда по смисъла на нормата представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите.
Съотнасянето на тези утвърдени принципни положения към конкретиката на настоящия казус очертава несъмнен извод за наличието на осъществени от страна на жалбоподателя адв.А. А. действия, представляващи отправяне на обиди към съда, в лицето на съдия-докладчика по гр.д.№1158/2022г. по описа на КнОС, сторени в писмена форма.
Не биха могли да бъдат квалифицирани по никакъв друг начин използваните в уточняваща молба с вх.№8611/03.10.2022г. от адв.А. сравнения и оценки с адресат докладчика по делото, а именно, че последният се държал с адв.А., „като каруцар“, който „парадира и се афишира с дребнотемието си“ – посоченото, съчетано с явно неодобрение, че съдията е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба (които несъмнено са били налице), а във връзка с дължимото уточнение относно покупната цена, при която предварителният договор да бъде обявен за окончателен, наред с посочването й, адв.А. изрично е акцентирал, че същата била ясна или би следвало да е ясна за всеки 4 осмокласник, което представлява обида относно интелектуалните способности на съдията.
Категоричен е и фактът, че обидни изрази и квалификации адв.А. е отправил към докладчика по делото и в самата жалба за отмяна на наложената глоба. В жалбата с вх.
№4247/11.11.2022г. същият е посочил, че налагането на тази санкция „прикрива корупционно поведение и действия“, поведението на съдията е продукт на „примитивен субективизъм …злоба, злъч“ и, че същият има „поведение просташко и със силно корупционен оттенък“.
Отправянето на обидните изрази и квалификации не може да бъде оправдано със самия факт на съществуващо у автора им недоволство от работата и действията на конкретния съдия, тъй като каквито и основания за неодобрение същият да счита, че има, той следва да намери законосъобразен начин за изразяването им и заявяването им.
Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/210bd171-4320-47d2-bf3a-7a0c332d2446