Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 11.06.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 208/2019
Вид
Решение № 74
Подписан
11.06.2020
В сила
24.06.2022
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА ПАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.6, ал.2 · Конституция на Република България
  • чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 46 ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№

Плевен,

……………….

Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на четиринадесети май 2020 г, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА при участието на секретаря

Евгения Русева като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА т. дело. №208/2019 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.

226 ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Плевенски окръжен съд е бил сезиран с искова молба от М.В.Р. чрез адв. С.Ч. срещу ***

АД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Л.В. Г., брат на ищцата и с оглед наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ .

В исковата молба се твърди, че при ПТП на 20.09.2016 г е причинена смъртта на Л.В. Г. . Твърди се, че на посочената дата чуждестранен водач е управлявал автомобил марка ***като в района на с. ***, обл. Плевен ме у било отнето предимство от лек автомобил ***с ДК № ***, в резултат на което е настъпил удар между двата автомобила. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил ***, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал.1 т.1 , чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП. Твърди се, че в резултат на ПТП са настъпили травми при Л.В. Г., несъвместими с живота и той е починал. В ИМ се твърди, че ищцата е сестра на починалия и с неговата смърт е загубила не само брат, но и добър приятел. Чувства се покрусена и обезверена, усеща липсата на починалия си брат и неговата подкрепа от всякакъв характер. Твърди се ,че връзката между тях е била изключително силна, ищцата се е грижела за отглеждането на брат си, а като възрастни хора са се подкрепяли при всички случаи в живота. Твърди се, че след смъртта на брат си ищцата е станала затворена и раздразнителна, изпитвала е чувство на безпокойство, не е могла да спи пълноценно, приемала е успокоителни лекарства, а споменът за трагедията й е влияел негативно. Загубата е била внезапна и неочаквана и е била съпроводена с преживявания, различни от загубата на близък след заболяване. Претендира се заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, заедно с компенсаторна лихва от деня на увреждането.

В постъпилия отговор на исковата молба се възразява, че искът е недопустим, тъй като преди подаване на исковата молба няма предявена доброволна претенция от ищцата до ответника по реда на чл. 380 от КЗ и в този смисъл не са налице предпоставките по чл. 498 ал.3 от КЗ вр. с чл. 496 за предявяване на иска. При условия на алтернативност се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва се наличието на вина за процесното ПТП на застрахования водач на лек автомобил. Твърди се, че представеният протокол за ПТП не е официален документ в частта относно механизма на настъпване на ПТП, няма влязла в сила присъда с оглед приложението на чл. 300 от ГПК, а липсата на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил е пречка за ангажиране на отговорността на застрахователя. Възразява се, че вина за настъпването на ПТП има и водача на товарния автомобил, участващ в ПТП с оглед управляването му с несъобразена скорост в населено място. Възразява се за наличието на съпричиняване от страна на починалия с оглед липсата на поставен предпазен колан. Възразява се и относно степента на близост в отношенията между ищцата и починалото лице доколкото липсват доказателства за трайна, ежедневна и силна емоционална връзка, надхвърляща обичайните отношения между брат и сестра. Според отговора ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, поради липса на особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалия.

Оспорва се размера на пар. 96 от ДР на КЗ, съгласно която до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а ал.2 от КЗ, то обезщетението на лицата по чл. 493а ал.4 , се определя в размер до 5000 лв претенцията като крайно завишен като се цитира разпоредбата на. При условия на алтернативност и при установяване на виновно поведение на застрахования водач е направено възражение за висока степен на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Оспорват се обстоятелствата за наличието на трайна духовна връзка между пострадалото лице и ищцата, което да установява и претърпени неимуществени вреди. Оспорва се и размера на предявения иск като сериозно завишен и в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се искането за присъждане на мораторна лихва от посочената дата като неоснователно. Взема се становище, че ищцата не е предявявала писмена претенция към застрахователя , не е представила банкова сметка ***, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Правата на ищцата са възникнали при действието на КЗ от 2016 г. Възразява се ,че Директива 2009/103/ЕО няма пряко действие в правото на държавите членки по аргумент за противното от чл. 15 ал.2 от ЗНА.

В допълнителната искова молба се възразява от ищцовата страна относно приложението на разпоредбата на пар. 95,96 и чл.

493а от КЗ като се приема, че съдът не следва да ги прилага поради противоречие с общностното право на ЕС.

Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното:

БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от препис извлечение от акт за смърт, че Л.В. Г. е починал на 20.09.2016 г.

БЕЗСПОРНО е също така по делото, видно от представеното у-ние за родствени връзки , че ищцата е сестра на починалото лице.

БЕЗСПОРНО е също така по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП 20.09.2016 г по застрахователна полица на

*** АД № ***, валидна от 10.12.2015 г до

9.12.2016 г за л.а *** ***, ДК № ***

БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по съответния ред и начин на представителство, описан по регистрация.

СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на

ПТП при участието на застрахования лек автомобил , пострадало лице Л.В. Г., причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалия Л.В. Г., наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, претърпени неимуществени вреди от ищцовата страна по делото и размера на репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост

Видно от доказателствата на л.7 и сл. от делото, представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служител на ОД на МВР – Плевен , на 20.09.2016 г е станало ПТП при участието на л.а *** р.№ *** и ППС марка ***с румънска регистрация, прие което ПТП са налице имуществени вреди по автомобилите, както и пострадали лица, от които Л.В. Г. е починал. В представения протокол е констатирано ,че родачът на л.а *** като участник № 1 в ПТП не е спазил предписанието на пътен знак „Б-2“ в с. *** и е отнел предимството на правилно движещия се по път Е-83 от Плевен в посока София участник № 2 в ПТП, ППС марка ***като последният го удря и настъпва ПТП с материални щети, ранени и починали лица.

По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс. По делото липсват доказателства за наличието на наказателно дело от общ характер , което ще бъде основание за спиране на настоящето производство до приключване на наказателното такова. Това се установява от липсата на доказателства в този смисъл по досъдебното производство, Липсват и твърдения от страните в този смисъл. В този смисъл не са налице условията по чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК . Само по себе си образувано досъдебно производство не обуславя наличието на предпоставките в този законов текст за спиране на производството.

Необходимо е в хода на производството да е разкрито престъпно обстоятелство и това обстоятелство да има значение за изхода на гражданския спор. ГПК не предвижда задължителна за гражданския съд доказателствена сила на издадените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд не е обвързан от съдържащите се в тях констатации и с оглед доказателствата по делото винаги може да приема за установени различни факти, а несъответствието с евентуална влязла в сила присъда следва да се преодолее по реда на осъществяването на извънинстанционния контрол по чл.

303 ал.1 т.2 от ГПК. – в т.см. определение № 44 от 26.01.2010 г на ВКС по ч.гр.д № 15/2010 г, второ г.о, определение № 378 от 28.05.2010 г по ч.т.д № 383/2010 г ва ВКС , второ т.о.

Видно от приетата от съда автотехническа експертиза Произшествието се състои в сблъсък между челната част на товарен автомобил "******" с рег.№ ***в странична дясна част на лек автомобил "***", модел "***", д.к № ***, което се е осъществило по следния механизъм:

До сблъскването на 20.09.2016 г., около 15:40 ч. товарен автомобил "******" с рег.№ ***се е движил по път 1-3 в с. *** в посока гр.

София със скорост Ууц.± - 23,63 м/сек = 85,1 км/час. Когато челната част на товарния автомобил се е намирала на разстояние Sr.a.i2 - 50,56 м. от мястото на удара (позиция № 14 в приложение № 1 от заключението), отляво спрямо посоката на товарния автомобил лек автомобил "***", модел "***", д.к № ***, реализира навлизане в кръстовището в посока от с. ***към гр. Червен бряг със скорост Ууд.г - 6,8 м/сек = 21,9 км/час

Така движейки се един към друг, двете МПС са достигнали в определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между тях.

Получил се страничен - кос удар, който отразен като вертикална проекция на контакгното петно върху пътната настилка е в лентата за движение на товарния автомобил. Мястото на контакт при удара между челните части на товарния автомобил и страничната дясна част на автомобила ***, в надлъжно направления е на 8уд.надл. = 2,9 м източно от приетия при огледа Ор. № 1. В напречно направление, мястото на удара е на 8уд.напр. =0,4-2,1 м южно от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на товарния автомобил. Двете МПС към момента на първоначален контакт при удара е отразено с позиция № 13 в приложение №1 от заключението.

В първата фаза на удара, челната част на товарния автомобил е контактувала със странична дясна част от автомобила. За лекия автомобил *** това са страничните десни врати, десен праг, десни колони. Така предната част на товарния автомобил е започнала да деформира контактувалите части, при продължаващо движение на двете МПС по техните посоки преди сблъскването. Контактувалите части за автомобил *** са се деформирали отдясно наляво спрямо посоката му на движение.

С това силата на удара е нараснала, като същата е действала косо под ъгъл за двете МПС. Заедно с нарастване на силата на удара, загубата на енергия непрекъснато се увеличавала. В процеса на удара и в последващото движение на двете МПС след удараот тях се отделят части, които са намерени след ПТП.

Времето от момента на първоначален контакт между МПС до момента на получаване на пластичните деформации е десети от секундата. С достигане на максималните деформации-пластични и еластични е завършила първата фаза на удара.

Втората фаза съдържа транслационното движение на двете МПС , в процеса на което са се отделили елементи, които са намерени при огледа на ПТП. След удара между МПС, чрез транслационно-закьснително движение те се установяват на местата, на които са намерени. С установяване на МПС в покой произшествието е приключило.

Скоростта на процесния автомобил марка "***", модел "***", Д.К № *** към момента на първоначален контакт при удара е Ууд.2 » 6,8 м/сек = 21,9 км/час.

Скоростта на процесния автомобил марка "***", модел "***", Д.К № *** след удара е Ол-а 2.1 = 14,68 м/сек = 52,7 км/час.

Водачът на лек автомобил "***", модел "***", д.к. № *** категорично е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Този водач е имал възможността своевременно да възприеме наличната вертикална маркировка, предхождаща кръстовището и наличието на знак Б2, да реализира закъснително движение чрез натискана на спирачния педал, да спре преди кръстовището, да пропусне товарния автомобил "***" и след това да продължи движението в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП.