Решение № 209 от 12.08.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Сливен, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230200749 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на П. П. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 9323/05.05.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативен Контрол и Контрол по РПМ" при Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 53, ал.

1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата, във връзка с нарушение на чл. 26, ал. 2, т.

1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", вр. чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна.

Оспорва описаното в наказателното постановление нарушение, като твърди че не е било пояснено кое от предложенията на ал.2 бил нарушил. Намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като отговорността му е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбите на ЗП, а не на ЗДвП. Посочва, че нарушението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Оспорва изводите, че е адресат на посочената разпоредба и е субект на нарушението. Излага подробни съображения за материална 1 незаконосъобразност на процесното НП. Отделно излага искане за приложение на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението. Прави искане за отмяна на атакуваното НП по изложените съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна –представлявана от юрк. Т., оспорва жалбата.

Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя писмено становище с пространни съображения в подкрепа на тезата си.

Твърди, че АУАН и НП са правилни и издадени при липса на процесуални нарушения. Намира, че нарушението е доказано от обективна страна. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира юриконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 04.04.2025 г. актосъставителя Т. М. – на длъжност главен инспектор контрол по РПМ при АПИ С. и свидетеля И. М. изпълнявали служебните си задължения на летище „Бършен“ на входа на гр.Сливен, като осъществявали широкообхватен контрол. Около 11: 07 часа на път II-53, в посока гр. Ямбол – гр. Сливен, актосъставителя Т. М. спрял за проверка МПС марка "ДАФ", модел "ФАД ЦФ 85.410" с рег. № У 5391 АХ. Като водач на автомобила бил установен П. П. П..Установило се че същия превозва асфалт.

При извършената проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя П. МПС е с четири оси, две от които управляеми. В присъствието на жалбоподателя П., актосъставителя Т. М. извършил замерване на МПС посредством електронна везна РW-10 № К0200011 и ролетка № 1311/18/5, от което се установило, че при измерено разстояние между осите 1, 40 метра, сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26 800т., при максимално допустимо натоварване от 19 т. или превишение от 7 800 т. Жалбоподателят П. не представил валидно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, за движение на извънгабаритно ППС. След констатациите на проверяващите водачът продължил пътя си до базата където разтоварил асфалта, където бил последван от служителите на АПИ.

2

Актосъставителя Т. М. преценил, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата, за което съставил против жалбоподателя П. АУАН № 0010533/04.04.2025 г.

Препис от АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата, който подписал без възражения. Такива не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.

1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на Актосъставителя Т. М. свидетеля И. М., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля са вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

3

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на компетенциите им. Поради което не са налице основания да се приеме, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са нищожни, тъй като е налице съответното оправомощаване, по реда предвиден в ЗП за актосъставителя със Заповед№РД-11-97/29.01.2025г., в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП и за издалия процесното НП, със заповед №РД-11-560/02.05.2025г. от председателя на УС на АПИ, което е в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП .

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН . Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Актът за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

4

По приложението на материалния закон

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства, като разрешението се издава по реда, указан в Раздел IV от Наредба № 11/2001 г. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП, "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 11/2001 г. определя, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. В случая безспорно се установява, че процесното ППС е тежко по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" Наредба № 11/2001 г. „сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“. В чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. е предвидено, че извънгабаритните и/или тежки ППС да могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.

Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП предвижда наказание "глоба" от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, 5 ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на МПС, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, П. П. е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11/2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности. Следва да бъде посочено, че въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежи ППС п о чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. не освобождава водачите на съответното ППС от задължението да спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП. П. е санкциониран не за това, че не е подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил необходимото за издаването му, а за това, че е управлявал тежко ППС без да има издадено съответното разрешително. Обстоятелството, че водачът не е собственик на автомобила и че няма задължение по осигуряването на такова разрешително, не прави процесното деяние несъставомерно.

Противно на посоченото в жалбата, неприложима в процесния случай е разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП, доколкото този закон касае изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, а ЗП засяга управлението на безопасността на пътната инфраструктура. Извършването на превоз с тежко МПС създава потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.