Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 10.12.2019, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 768/2019
Вид
Решение № 283
Подписан
10.12.2019
В сила
18.01.2020
Състав
ТЕОДОРА БОГОМИЛОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 283 гр.Свищов, 10.12.2019г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 26.11.2019 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА

С. при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№768 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, представляван от И.Ц.К.– управител, чрез пълномощника юрисконсулт Д.А. твърди,че на 28.08.2017г. Г.С.А. е сключила Договор за паричен заем №5379775 с „Вива кредит“ООД. Подписвайки договора за заем, удостоверила, че е получила, запозната е и се е съгласила предварително с всички условия на индивидуалния договор . Съгласно договора, заемателят има право да прехвърли вземането си по договора за паричен заем на трето лице.

На 1.03.2019г. е подписано

Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. сключен между „Вива кредит“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен за продажбата на вземането. Съгласно договора за кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 500,00 лева, която сума била предоставена с подписване на договора и с което заемодателят изпълнил задължението си по договора.

Длъжникът се задължил да върне отпуснатата сума, ведно с договорна лихва в размер на 87,61лева, като общо дължимата сума била в размер на 587,61 лева, която следвало да бъде заплатена на 9 месечни погасителни вноски. Длъжникът дължал и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 209,99 лева. Поради неизпълнение на задължения от страна на заемателя, за предоставяне на обезпечение на задълженията по договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236,25 лева. При настъпване на конкретните предпоставки, кредитополучателят е бил длъжен да предостави обезпечение, което той не е сторил. Неустойката за неизпълнение се начислява в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период на начисляването й. Начислено било и обезщетение за забава в размер на 8,73 лева. На длъжника била начислена и такса разходи за събиране в общ размер на 245 лева. По договора длъжникът извършил плащания в общ размер на 362,80 лева. Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 25.05.2018г., което не е направено.

За посочената сума, включително главница, неустойка и лихва ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 569/2019г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 363/31.05.2019г.

Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда да признае в отношенията между страните, че

„А.з.к.н.п.з.“ЕООД има вземания срещу Г.С.А. за сумата в размер на 451,49лева (четиристотин петдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки) главница, договорна лихва в размер на 70,83 лева (седемдесет лева и осемдесет и три стотинки) за периода от 27.09.2017 г. до 25.05.2018г. , такса за експресно разглеждане на документи – 209,99лева(двеста и девет лева и деветдесет и девет стотинки) , неустойка за неизпълнение на задължение – 210,00 лева (двеста и десет лева), законна лихва в размер на 8,73лева (осем лева и седемдесет и три стотинки) за периода от 26.05.2018 г. до 21.05.2019 г., законна лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението – 30.05.2019г. до изплащане на вземането. Претендира разноски както в заповедното, такава и в исковото производство.

Ответникът Г.С.А. не е подал писмен отговор. Явява се в съдебно заседание и не оспорва, че е сключила договор за кредит, по който внасяла суми, но след като останала без работа преустановила плащанията. Прави възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК. Счита, че искът следва да се отхвърли по отношение на неустойка и такса за експресно разглеждане на документи.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 28.05.2019г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 569/2019г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 363/31.05.2019г. за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът Г.С.А. следва да заплати на кредитора сумата 451,49лева (четиристотин петдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки) главница, договорна лихва в размер на 70,83 лева (седемдесет лева и осемдесет и три стотинки) за периода от 27.09.2017 г. до 25.05.2018г. , такса за експресно разглеждане на документи – 209,99лева(двеста и девет лева и деветдесет и девет стотинки) , неустойка за неизпълнение на задължение – 210,00 лева (двеста и десет лева), законна лихва в размер на 8,73лева (осем лева и седемдесет и три стотинки) за периода от 26.05.2018 г. до 21.05.2019 г., законна лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението – 30.05.2019г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично. Подадено е възражение, в което реално не се оспорва задължението, длъжникът обяснява по какви причини е преустановил плащането.Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

Представено е предложение за сключване на договор за паричен заем от ответника до заемодателя от 28.08.2017г.

Видно от представените доказателства по делото е, че на същата дата между „Вива кредит“ООД /Заемодател/ и ответника Г.С.А. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“с № 5379775 от 28.08.2017г. Съгласно него страните договорили заемодателя да предостави на заемателя сумата от 500лв.

Съгласно чл.1 ал.3 от Договора е начислена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 236,25 лева. Заемателят се задължил да върне отпуснатата сума, ведно с договорна лихва-87,61 лева и такса за разглеждане на документи , като общо дължимата сума била в размер на 823,86 лева, която следвало да бъде заплатена на 9 месечни погасителни вноски по 91,54 лева. Падежът на първата погасителна вноска е 27.09.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 25.05.2018г. Договорът е подписан при уговорен годишен лихвен процент по заема – 40,28%, Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, общ размер на всички плащания 823,86лв., годишен лихвен процент на разходите на заема - 49,44%. С подписването на договора , страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя по Договор № 5358632 от 22.05.2017г. в размер на 29,37 лева, като заемателя удостоверил, че е получил остатъка от сума след погасяване на предходния заем.

Страните са уговорили също така, според обективираното в чл.5, задължение в тежест на заемателя в срок до три дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1). физическо лице-поръчител, отговарящо на определени изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер - заемателя. При неизпълнение на това задължение са предвидили в чл. 5, ал.2 неустойка в размер на 236,25лв., която да бъде заплащана от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като по този начин размерът на общото задължение нараства на 1060,11лева или месечна вноска 117,79 лева. Постигнали са съгласие , че ако заемателя забави заплащането на някоя от погасителните вноски, ще дължи законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Съгласно чл.9 при неизпълнение на задължението , заемодателят може да предприеме действия за събиране на вземането, които да доведат до увеличаване на размера на задължението , в това число и заплащането на разходи за изпращане на писма, телефонни разговори, посещения на адреса и др. Видно от заявлението са начислени такива такси в размер на 245,00лева, които впоследствие са приспаднати от внесените от длъжника 362,80 лева

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 26.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 8,73 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

На 1.03.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. сключен между „Вива кредит“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В договора страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. /. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Купувачът е упълномощен да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение №1 от Купувача.

По делото е приложено изготвено от цедента уведомление до ответника за сключения договор за цесия, като е получено от ответника.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:

Исковете с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД срещу ответника Г.С.А. .

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като докаже, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена.По принцип прехвърлянето на вземането и достигналото до ответника уведомление за това не се оспорва.Ответникът не е заплащал суми на новия кредитор, а заплатените на първоначалния- 362,80 лева са отчетени в заявлението.

Налице е нарушение на чл.11 от ЗПК, водещо до недействителност на процесния договор. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му ; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски .