Решение № 258 от 10.12.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. К., 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20205510101903 по описа за 2020 година

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 996 по описа на Районен съд - К., НК, 5 с-в, за 2020 г., на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване на вземането си спрямо ИВ. М. Ф. в размер на 1078,45 лв. (хиляда и седемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки).

Сочи, че между ИВ. М. Ф. и „Т.“ ЕАД (с предишно наименование „К.“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

- Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г. Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без вкл. ДДС.

- Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 16.06.2018 г., в едно с Приложение за пренасяне на номер/а в мрежата на Т.. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ***, пренесен от друга мрежа в Т., със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 513.87 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 245.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 11.69 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

1

Твърди, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ИВ. М. Ф. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г.

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 16.06.2018 г.

- за мобилен телефонен апарат *** - условията, договорени в Договор за лизинг от 16.06.2018 г.

Сочи, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2018 г. - м. ноември 2018 г.: фактура № *** г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Фактура № *** г. с настъпил падеж на 20.07.2018 г. била издадена за отчетния период 05.06.2018 – 04.07.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 31.92 лв., други услуги 0.87 лв., други услуги с добавена стойност 50.83 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1.14 лв. и Услуги с добавена стойност (SMS) 236.00 лв., които били в общ размер на 320.76 лв. без ДДС - 384.91 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат *** - 11.69 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 9.16 лв., други услуги с добавена стойност 50.00 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1.14 лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 1.00 лв., които били в общ размер на 61.30 лв. без ДДС - 73.56 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 470.16 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 69.79 лв., претендираната сума по фактурата била 400.37 лв.

Фактура № *** г. с настъпил падеж на 20.08.2018 г. била издадена за отчетния период 05.07.2018 – 04.08.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 20.82 лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 13.00 лв., които били в общ размер на 33.82 лв. без ДДС - 40.59 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат *** - 11.69 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС - 10.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 63.27 лв.

Фактура № *** г. с настъпил падеж на 20.09.2018 г. била издадена за отчетния период 05.08.2018 – 04.09.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат *** - 11.69 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС - 10.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 47.67 лв.

Сочи, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.“ ЕАД и ИВ. М. Ф., при условията на които са ползвани процесните номера *** и ***, по вина на потребителя поради изпадането в забава, операторът издал фактура № *** г. с настъпил падеж на 2

20.11.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 333.34 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство *** в общ размер на 233.80 лв. с вкл.

ДДС.

Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно (за номер *** преди 16.06.2020 г., за номер *** преди 28.04.2019 г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер *** в т.

11 от Договор за мобилни услуги № *** от 16.06.2018 г., за номер *** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г.

Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.

В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните);

2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Сочи, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер *** била в размер на 305.86 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв. всяка), а именно 62.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 243.40 лв. между стандартната цена на *** без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 16.06.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 16.06.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер *** била в размер на 27.48 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (9.16 лв. всяка).

Твърди, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Следвало да се отбележи, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като в който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите 3 вноски, дължими до изтичането на договора. Доколкото устройството не е било върнато, цената му не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на договора за лизинг (на основание чл. 10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следвало да се отбележи, че договорът бил запазил първоначално уговорения си срок на действие.

Твърди, че за мобилно устройство *** предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 233.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.

Предвид гореизложеното, общата сума, начислена във фактура № *** г. била 567.14 лв.

Сочи, че изискуемостта на вземанията на „Т.“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К., въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 996/2020 г. пред НК, 5-ти състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищцовото дружество било уведомено, че по делото е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

С оглед гореизложеното, моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като съдът се увери в истинността на твърденията да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 996/2020 г. по описа на Районен съд - К., НК, 5-ти състав, против длъжника - ответник ИВ. М. Ф. с ЕГН **********, както следва:

- 1078,45 лв. (хиляда и седемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № *** г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, който сочи, че до момента на подаване на настоящия писмен отговор не е осъществила контакт с ответницата ИВ. М. Ф. и не знае дали до с.з. такъв ще бъде осъществен.

Заявява, че след връчването на съдебните книжа и запознаването с тях и наличното в съда дело, счита предявените искове за неоснователни и недоказани и като такива, моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, поради следните съображения.

Сочи, че между ищцовото дружество и ответницата били сключени няколко договора: Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 16.06.018 г.

Ищецът твърдял, че ответницата не изпълнила свои парични задължения по 4 посочените договори и моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ИВ. М. Ф. с ЕГН ********** дължи на „Т.“ ЕАД сумата от 1078.45 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № *** г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането.

Счита, че предявените от ищеца искове за заплащане на посочените в исковата молба суми са неоснователни и недоказани.

Към исковата молба ищецът представил дубликати на 4 броя фактури, издадени от негов представител, в които били обективирани претендираните вземания за предоставени мобилни услуги за посочен в тях период, абонаментна такса, за лизингови вноски за мобилен телефонен апарат, като Фактура № *** г. била за претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и лизингови вноски. Тези фактури обаче представлявали частни свидетелстващи документа, които се ползвали с доказателствена сила, единствено в случаите, когато обективират неизгодни за издателя им обстоятелства /чл. 55 от ТЗ и чл. 178 от ГПК/. Фактурите не били подписани от ответницата, а били едностранно подписани от ищеца и същите не доказвали по категоричен начин, че установяват извършването на доставка на услугите, твърдени от ищеца. Фактурите не представлявали доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, когато в качеството им на частни свидетелстващи документа по смисъла на чл. 178, ал. 1 от ГПК, обективират изгодни за техния издател факти. Те имали само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, но не и материална такава.