Решение № 1619 от 29.12.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Велико Търново, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110101887 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про Продажби" АД – град Варна срещу Д. Д. Х. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ***, за който е разкрита партида с клиентски № 7500004848 и абонатен № 32Z450510826159E, както и че страните се намират в договорни отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 14.03.2022 година до 31.01.2023 година на ответника са издадени фактури за ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 346.27 лева, представляваща главница за мрежови услуги. Посочва, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане на сумите по фактурите, въпреки настъпилата изискуемост на същото, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на 25.78 лева, считано от падежа на всяка една от фактурите до 22.03.2023 година. Твърди, че въз основа на подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. № 1108/2023 година на ВТРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 346.27 лева - представляваща главница за мрежови 1 услуги, по фактури за ел. енергия, издадени в процесния обект за периода от 14.03.2022 година до 31.01.2023 година, както и сумата в размер на 25.78 лева мораторна лихва върху нея за периода от падежа на всяка една от фактурите до 22.03.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както за исковото, така и за заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на същата, като оспорва предявените искове и е направено искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото заверени копия на Извлечение за фактури и плащания към 30.05.2023 година; Фактури №№ 0320235135 от 14.03.2022 година, *** от 30.03.2022 година, *** от 14.04.2022 година, *** от 13.05.2022 година, *** от 14.06.2022 година, *** от 13.06.2022 година, *** от 13.07.2022 година, *** от 12.08.2022 година, *** от 14.09.2022 година, *** от 14.10.2022 година, *** от 15.11.2022 година, *** от 14.12.2022 година и *** от 13.01.2023 година; Справка за потреблението към 01.06.2023 година и Извлечение от сметка към 22.03.2023 година /л.

6-35/, на Д. Д. Х. е начислена за плащане сумата в размер на 346.17 лева, представляваща цена за достъп средно/ниско напрежение до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер 7500004848 и абонатен номер 32Z450510826159E град Велико Търново, ***, както и мораторна лихва върху посочената сума за периода от падежа на всяка една от фактурите до 22.03.2022 година в общ размер на 25.78 лева.

По делото са представени и ОУДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби", Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР, Извадка от вестник "Черноморие" и "Дневник" от 30.11.2007 година, Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 18-30/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1108 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.04.2023 година е издадена Заповед № 445 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Д. Х. за сумата в размер 346.27 лева – главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени в периода от 14.03.2022 година до 13.01.2023 година за обект с абонатен № 32Z450510826159E – град Велико Търново, ***, с клиентски № 7500004848, за сумата в размер на 25.78 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяка една 2 от фактурите до 22.03.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.04.2023 година до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски общо в размер на 75.00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на суми, начислени за достъп средно/ниско напрежение до електроразпределителната мрежа за обект, находящ се в град Велико Търново, ***, за който е разкрита партида с клиентски № 7500004848 и абонатен № 32Z450510826159E, както и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тези суми.

Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, между страните по делото възникнал облигационно отношение свързано с доставка на електрическа енергия и предоставяне на услуги за достъп до електроразпределителната мрежа, по силата на което потребителят следва да заплаща доставените от ищеца количества електрическа енергия и предоставените мрежови услуги. Отношенията между страните са регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила.

Ищецът има качеството на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на потребител на енергийни услуги като небитов клиент /§1, т. 33а ДР ЗЕ/. Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му енергия. От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ответникът е физическо лице, което купува електрическа енергия за стопански нужди с обект, видно от издадените фактури „кафе аперитив“, поради което и в съответствие с чл. 4, ал. 2 и 3 от ОУДПЕЕ е потребител на електрическа енергия за стопански нужди. В чл. 6, ал. 3 ОУДПЕЕ пък е предвидено, че потребител на ел. енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред „Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В този смисъл потребител на ел. енергия може да бъде единствено собственикът на имота или ползвател на същия при наличието на писмено съгласие в 3 нотариално заверена форма отново на собственика. В чл. 22, т. 1 от същите ОУ е предвидено, че "Енерго-Про Продажби" АД прекратява договорните отношения по продажба на ел. енергия на потребителя, в случай че същият престане да отговаря на условията да бъде потребител, т.е. вече не е собственик или ползвател на имота, като потребителят от своя страна е задължен да уведоми дружеството за промени, свързани със собствеността и ползването на обекта /чл. 17, т. 3/.

На следващо място следва да се има предвид, че действително в § 15, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020 година, е предвидено, че в случай, че до 30.09.2020 година небитовите клиенти не сключат договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от досегашния му доставчик, като в т. 7.3.2 от Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 година са предвидени цените за достъп до електроразпределителната мрежа, като по делото липсва спор относно размер на начислените от ищеца суми за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната мощност.

В случая по делото, въпреки изричните указания, дадени с Определение № 2303 от 01.11.2023 година на съда по делото /л.81-82/, ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, от които може да бъде направен извод, че ответникът е собственик или ползвател на процесния обект. Това, че партидата в ищцовото дружество се води на негово име, не води до извод, че към конкретния период, за който е начислена цена за достъп средно/ниско напрежение до електроразпределителната мрежа, ответникът има качеството на потребител на енергийни услуги – собственик или ползвател на описания в исковата молба недвижим имот. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че липсват каквито и да е доказателства за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото съответно, че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за стопански нужди за този обект и като такъв да дължи заплащането на цената за достъп средно/ниско напрежение до разпределителната мрежа. Следва да се има предвид и обстоятелството, че неизпълнението на предвиденото в чл. 17, ал. 3 от ОУ задължение за уведомяване на дружеството към датата на промяната на собствеността или ползването, също не създава за прехвърлителя на имота задължение да заплаща цената за достъп до разпределителната мрежа, за обект, на който реално не е потребил.

В този смисъл претенциите по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимостта на вземанията за цена за мрежови услуги по фактури №№ 0320235135 от 14.03.2022 година, *** от 30.03.2022 година, *** от 14.04.2022 година, *** от 13.05.2022 година, *** от 14.06.2022 година, *** от 13.06.2022 година, *** от 13.07.2022 година, *** от 12.08.2022 година, *** от 14.09.2022 година, *** от 14.10.2022 година, *** от 15.11.2022 година, *** от 14.12.2022 година и *** от 13.01.2023 година на обща стойност от 346.27 лева, 4 както и на обезщетението за забава върху тях в размер на 25.78 лв. за периода от падежа на всяка една от фактурите до 17.02.2023г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, ***, Варна тауърс Г, с ЕИК 103533691 срещу Д. Д. Х. от ***, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че Д. Д. Х. от ***, с ЕГН ********** дължи на дружеството сумата в размер на 346.27 лева /триста четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ - главница, представляваща цена за мрежови услуги, по фактури за ел. енергия, издадени за периода от 14.03.2022 година до 31.01.2023 година за обект, находящ се в град Велико Търново,***, с клиентски № 7500004848 и абонатен № 32Z450510826159E, както и сумата в размер на 25.78 лв. /двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка една от издадените за сумите фактури до 22.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 445 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 година по Ч.гр.д. № 1108/2023 година на Районен съд - Велико Търново, като неоснователни и недоказани.