Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 22.11.2022, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 190/2022
Вид
Решение № 102
Подписан
22.11.2022
В сила
18.11.2022
Състав
ИЛИЯ ТОДОРОВ ИЛИЕВ, ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ, ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Видин, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Т. И.

Членове:

Л. В. Л.

В. Д. С. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221300600190 по описа за 2022 година

С присъда № 239/22.06.2022г. по НЧХД № 372/2021г., по описа на Районен съд Видин, подсъдимата: Р. Г. Н. с ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА, в това че на 23.03.2021г. около 11:00 ч. в гр. Видин, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото, и дърпане за ръцете, е причинила на Д. Н. П. с ЕГН: ********** от гр.

Видин, общ. Видин, обл. Видин, ж.к. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, охлузване на дясна предмишница по вътрешната повърхност и хематом на лява мишница с диаметър 5 см, представлящи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК, подсъдимата Р. Н. е освободена от наказателна отговорност като е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева; М. И. Н. с ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА, в това че на 23.03.2021г. около 11:00 ч. в гр. Видин, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото, и дърпане за ръцете, е причинила на Д. Н. П. с ЕГН: ********** от гр. Видин, общ. Видин, обл. Видин, ж.к. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, охлузване на дясна предмишница по вътрешната повърхност и хематом на лява мишница с диаметър 5 см, представлящи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК, подсъдимата М. Н. е освободена от наказателна отговорност като ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Подсъдимите Р. Г. Н. и М. И. Н., са осъдени да заплатят солидарно на Д. Н. П. сумата от 200 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането 23.03.2021г. до окончателното издължаване, направените по делото разноски от тъжителката, както и ДТ върху уважената част на гражданския иск..

1

Гражданския иск в останалата му част до пълния му размер от 1 000 отхвърлен. лева е

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимите Р. Н. и М. Н., чрез защитника им адвокат Г. Г.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е завишено. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат признати за невинни по повдигнатото им обвинение, като се отхвърли гражданския иск.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимите по цитирания по – горе текст от НК, правилно е индивидуализирал наложените санкции и е уважил гражданския иск в справедлив размер.

Безспорно е установено по делото, че подсъдимите Р. Г. Н. и М. И. Н. /майка и дъщеря/ на 23.03.2021г. около 11:00 ч. в гр. Видин, ж.к. *“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото, и дърпане за ръцете, са причинили на Д. Н. П. с ЕГН: ********** от гр. Видин, общ. Видин, обл. Видин, ж.к. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, охлузване на дясна предмишница по вътрешната повърхност и хематом на лява мишница с диаметър 5 см. Подсъдимите, съседи на тъжителката, са действали провокирани от обстоятелството, че П. била пуснала силна музика, нарушаваща спокойствието им. Побоя подсъдимите са нанесли в дома на тъжителката, в присъствието на двете ѝ малолетни деца.

Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: свидетелските показания на З.В. П., В. З. В. /пряк свидетел/ и А. С. Б.; медицинско свидетелство № 204/25.03.2021г., издадено от МЦ „Св.Петка“ ЕООД Видин; съдебно – медицинската експертиза по писмени данни № 37/2021г.; писмо № 2/04.01.2022г. от РЦ 112 Монтана. Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си поради което правилно са кредитирани от ВРС.

Обясненията на всяка от подсъдимите, че само М. е ходила до апартамента на тъжителката и че никоя от тях не я е удряла, следва да се преценят изключително като средство за защита, тъй като напълно противоречат с останалите доказателства по делото.

С оглед установената фактическа обстановка, деянието на всяка от двете подсъдимите е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 130, ал.2 от НК. Двете подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители. Макар това обстоятелство да не е взето предвид при квалификацията на деянието от първоинстанционния съд, въззивния съд, няма правомощия да коригира пропуска, с оглед правилото „ reformatio in peus“, във въззивното производство, образувано само по жалба на подсъдимите. Това е така, тъй като 2 съучастието, като задружна престъпна дейност, следва да се отчете като престъпление с повисока степен на обществена опасност, което не е в полза на жалбоподателите. В същата насока, ВОС не следва да обсъжда и приложение на първата алинея на чл.130 от НК, с оглед доказателствата за причинените контузии и съобразно Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС /относно разграничението между лека телесна повреда по ал.1 и ал.2 на чл.130 от НК/.

Неоснователни са оплакванията в жалбата на подсъдимите. От доказателствата по делото, безспорно са установени обстоятелствата визирани в горната фактическа обстановка. В частност, установено е авторството на деянието, от страна на двете подсъдими. В тази насока са свидетелските показания на Валентин Звездомиров Войчев- син на пострадалата. Детето- пряк очевидец е разпитано при стриктно съблюдаване изискванията по НПК. Показанията му напълно кореспондират с останалите доказателства по делото. Видно от заключението на СМЕ, описаните травматични увреждания /констатирани по ръцете на потърпевшата/ се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет или стискане с такъв и отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в делото. Уврежданията преминават за около седмица и половина. В с.з. ВЛ д-р И.а е потвърдила, че охлузването е причинено от стискане и дърпане, а хематомът- от удар. В случая няма разминаване с посоченото в тъжбата, че подсъдимите са били П. по главата и тялото, и я дърпали за ръцете, в която насока аргументите на защитата от с.з. за противоречие, са неоснователни. Ръцете са част от тялото на човека, а наличието на следи от контузии само по тях, не изключва обстоятелството, че подсъдимите са удряли тъжителката с ръце и по тялото и главата. Както беше посочено по- горе, събраните по делото доказателства си кореспондират и потвърждават фактическата обстановка. Свидетелят Валентин Войчев е пряк очевидец на побоя, нанесен от подсъдимите на майка му и го е разказал пред съда. Обаждането на тъжителката на телефон 112 е удостоверено с цитираното по-горе писмо от РЦ 112 Монтана. Факта на обаждането от тъжителката и времето когато това е сторено /посочени в писмото/ напълно съвпадат с визираното в тъжбата в тази насока. Свидетелят З.В. П., съпруг на тъжителката, е пристигнал в дома си, заедно с полицаите, скоро след инцидента, и е посочил, че заварил жена си уплашена и със следи по нея от побой. Медицинското свидетелство № 204/25.03.2021г., от МЦ „Св.Петка“ ЕООД Видин е издадено на втория ден след случая, т.е. скоро след инцидента.

Свидетелката А. С. Б., на процесната дата и място, чула силна музика от апартамента на тъжителката, впоследствие чула караница, на което първоначално не обърнала внимание, след това погледнала през шпионката и видяла само подсъдимата М. Н. на вратата на тъжителката П., вратата на последната се затворила и М. се прибрала в апартамента си.

Видно е, че свидетелката потвърждава обстановката, респ. силната музика в апартамента на тъжителката и възникналия скандал. Обстоятелството, че свидетелката видяла в края на случилото се само подсъдимата М. на вратата на тъжителката, не изключва стореното преди това от двете подсъдими в процесния апартамент.

Правилно ВРС е приложил чл.78а от НК, като е освободил подсъдимите от 3 наказателна отговорност и е наложил на всяка от тях административно наказание „глоба” в минимален размер и ВОС няма основание за корекция.

Относно уважения размер на гражданския иск, ВРС е съобразил степента и спецификата на увреждането, което отшумява за около 10 дена. При това положение и съобразно чл.52 от ЗЗД, сумата от 200 лева е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Предвид горните съображения, оплакванията в жалбата са неоснователни.

Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

Предвид горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 239/22.06.2022г. по НЧХД № 372/2021г., по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4